В Германия излезе от печат книгата "На всеки три дни. Защо мъже убиват жени и как сме длъжни да противодействаме на това". Написана е от журналистките Лаура Бакес и Маргерита Бетони. Самото заглавие на книгата съдържа ужасяваща статистика за броя на жените в Германия, убивани от техни настоящи или бивши съпрузи или интимни приятели. Тези убийства са обозначавани с понятието "фемицид". Руската редакция на ДВ разговаря с една от авторките на книгата Лаура Бакес.
Как оценявате ситуацията в Германия по отношение на фемицида и усилията по предотвратяването му?
Лаура Бакес: Ситуацията не е добра, макар и да не е по-лоша, отколкото в множество други страни. Всеки трети ден в Германия мъж убива своята настояща или бивша жена или приятелка, а всеки втори ден се правят такива опити за убийство. Това е възмутителна ситуация, която намира твърде малко отражение в средствата за масова информация, а в местните медии подобни престъпления твърде често се представят като "семейна драма".
Кои са всъщност убийците? Съществува ли определен профил на престъпника или подобни деяния биха могли да бъдат извършени от всеки мъж?
Лаура Бакес: Определен профил няма, подобни престъпления се вършат от мъже от всички групи - млади и стари, бедни и богати, образовани и неуки, мъже от всеки социален слой и среда. Има обаче фактори, определящи риска. Към тях спада например това дали въпросният човек е привикнал към ненасилствена комуникация или не, как реагира на стрес, когато е поставен в екстремна ситуация като безработица или бягство в чужда държава или дали въпросният човек и сам е ставал жертва на насилие. Естествено не бива да се смята, че всички, които са преживели някаква травма, извършват фемицид. Убиец може да стане всеки - и любезният семеен мъж, и главният лекар, и безработният.
Съществува ли връзка между домашното насилие и фемицида?
Лаура Бакес: Да. Има изследвания, които показват, че в повече от половината случаи на фемицид още преди убийството се е стигало до прояви на домашно насилие спрямо жените. С други думи, това насилие в много случаи постепенно ескалира и е възможно да доведе до убийство.
Във Вашата книга казвате, че "желанието на мъжа да контролира поведението на жената" е един от факторите на риска. Какво имате предвид?
Лаура Бакес: Британската криминоложка Джейн Монктън Смит, която е изучавала предисторията на редица фемициди, стига до извода, че в случаите, когато убийството не е било предшествано от домашно насилие, неизменно става дума за мъже, които са демонстрирали "контролиращо поведение". Това започва с любовни клетви от рода на "моя завинаги" или с това, че мъжът ограничава свободата на жената, контролира я и я ревнува. Доказано било, че жените често са склонни да се примиряват с подобна ситуация, защото си казват "Та нали го обичам - значи не е толкова страшно". В това време обаче мъжете по правило разширяват още повече своя контрол. От друга страна далеч не всеки, който ревнува или контролира жена си, се превръща в убиец. Но и в подобни случаи се наблюдава ескалация, а когато жената реши да се раздели с мъжа или той си внуши, че тя иска подобно нещо, възниква страх от загубата на контрол. По принцип фемицидът представлява своего рода възстановяване на абсолютния контрол над жената. Защото когато мъжът убие своята партньорка, тя повече не може да принадлежи никому.
Вие твърдите, че Испания е водеща в Европа по предотвратяването на фемициди. Какво могат да научат от нея останалите страни?
Лаура Бакес: Преди всичко общественото съзнание в тази страна е по-различно. И в Испания все още стават убийства на жени, но там има специално законодателство по въпроса, както и масови обществени протести. Освен това случаите на фемицид се отразяват в медиите именно като структурен проблем, а не като случайни инциденти. Мисля, че просвещението в тази насока е много важно. В Испания посвещават много работа на този проблем, поради което обществото ясно съзнава наличието на тази опасност.
Тоест, ролята на обществото е да разпознава опасността, а на политическо ниво да бъдат приети съответни закони?
Лаура Бакес: Не съм убедена, че само по себе си приемането на нов закон ще реши въпроса, включително в Германия. Защото в законодателството реално няма пропуски. Онова, което е нужно, е съзнание за съществуването на самия проблем, както и средства за превантивна и просветителска дейност.
Какво е необходимо да се предприеме в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?
Лаура Бакес: Като начало е важно жените да бъдат информирани и да получават помощ, когато се намират в опасна ситуация - т.е. да бъдат защитени от техния партньор. Тук трябва да се намесва полицията и ако бившият мъж иска например да си прибере вещите от семейното жилище след развода, органите на реда да контролират дали това протича цивилизовано или поражда опасности. В дългосрочен план е нужно да се промени обществото - в него да има повече равноправие и по-малко мъже, които смятат, че жената се явява тяхна собственост, като някаква вещ от дома. Работата по тази дългосрочна перспектива трябва да започва още в детската градина и по-късно в училищата, където децата да се обучават на принципите на равноправието.
Автор: Олга Солонар