Кандидатът на християндемократите Армин Лашет трябва сериозно да се запита дали неговата пасивна предизборна тактика подхожда на ситуацията в Германия, в която мнозина очакват от политиците еднозначни действия, ясни изказвания и конкретни рецепти за справяне с драматичните предизвикателства в близко бъдеще.
Стратегията на ХДС: Не мърдай, може да сбъркаш
С други думи: всичко това, което досегашната предизборна кампания на християндемократите не предложи. Тя се опитваше да внася успокоение и да омайва избирателите, за да даде колкото може по-малко възможности за атаки на конкуренцията и да ѝ попречи да мобилизира поддръжниците си - т.нар. асиметрична демобилизация. Канцлерката Ангела Меркел в продължение на години успяваше именно с тази стратегия, но тя вече заемаше поста, за който Армин Лашет е кандидат.
Освен това ХДС се излъга в сметките си за предизборното лято - мутацията Делта се оказа истинска изненада. Имунизационната кампания трябваше да върви по-бързо. Хората трябваше да се върнат от отпуската си отпочинали и доволни, да живеят добре и щастливи в отново отворената Германия и едва ли не автоматично да гласуват за ХДС. Вместо това на редица места цари недоволство от набързо въведените от правителство изисквания за завръщащите се от чужбина, наложени с цел ограничаване на разпространението на вируса в страната. А царят и тревоги за предстоящата есен в пандемията. След тежките наводнения в Германия Лашет така и не успя да се наложи като добър кризисен мениджър.
Зьодер оказва натиск
От посестримата партия ХСС, чийто председател Маркус Зьодер може би тайничко не се е отказал от идеята за канцлерската кандидатура, настояват от седмици за промяна в стратегията. Зьодер иска повече активност, по-силна мобилизация и изпреварваща предизборна кампания, а не такава, която да се базира на грешките на другите. Но оттам не следва непременно, че консерваторите могат да възвърнат старите си силни позиции в допитванията - много от хората са уморени от пандемията и през последните 18 месеца видяха, че успешните кризисни мениджъри днес, могат да не се справят толкова добре утре.
Шолц не е допуснал грешки
Вицеканцлерът Олаф Шолц, който е кандидат за канцлерския пост от Социалдемократическата партия, пък има друг проблем - трябва да запълни пропастта, която зее между високото одобрение за него самия и ниската подкрепа, които социолозите отчитат за партията му. Шолц трябва да убеди германците, че може да запълни и още една празнина - тази, която Ангела Меркел ще остави. Макар до момента той да не е допуснал грешки в кампанията си, в сравнение с Лашет и кандидатката за канцлерския пост на Зелената партия Аналена Бербок, Шолц трябва да положи усилия, за да се наложи до септември като опитен политик, да покаже, че има лидерски умения и да убеди много повече хора действително да гласуват за социалдемократите. Ако преди му се присмиваха за стоическата му последователност в желанието да стане канцлер, сега вече тази хипотеза не изглежда толкова абсурдна. Но дали ще се стигне дотам, е друг въпрос.
Зелените са разколебани, либералите са самоуверени
Зелените пък ни най-малко не се представиха добре до момента в предизборната кампания, за което са си виновни сами, както тяхната кандидатка Бербок признава и открито. Който се вслуша внимателно в Зелените, може да остане с впечатлението, че вече за партията е най-важно да се класира втора през есента, защитавайки максимално твърдо собствените си политики. Покрай наводненията в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Райнланц-Пфалц темата за защитата на климата отново попадна в центъра на общественото внимание. Зелените действат под мотото: ако обществото не иска промени, рискува да загуби много. Лекотата от пролетта е останала в миналото, сега девизът изглежда е: повече контрол, говорене за теми, а не за личности, и най-вече - никакви грешки занапред.
В сравнение със Зелените, либералите от Свободната демократична партия демонстрират самоувереност. Те се чувстват добре в ролята, която са си избрали - на надзорници на правителството по време на пандемията. Роля, в която не са допускали големи грешки. Посланията, които отправя с изказванията си партийният лидер Кристиан Линднер, са красноречиви: имайте предвид, че без нас през есента няма да стане нищо. Теоретично СДП би могла да участва в много управленски комбинации: както заедно със социалдемократите и Зелената партия, така и в комбинация с консерваторите и Зелената партия или пък в т.нар. "Германска коалиция", включваща консерватори, социалдемократи и либерали, затова и самочувствието им не е без основание.
Проиграните шансове
Предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори можеше да бъде най-вълнуващата от години. Забележителна личност като Ангела Меркел, която да застане начело на консерваторите, няма. Всички партии трябва да успеят да убедят избирателите си в способността им да управляват в ерата след Меркел - както в персонален план, така и като сдържание. Големите теми са достатъчно: промените в климата, последствията от пандемията, осигуряването на приемливи цени на жилищата, дигитализацията, образованието, социалната справедливост. Те създават достатъчно пространство, за да бъдат разгърнати визии. Но в центъра излезе дребнотемието –- плагиатствата, разкрасяванията, смехът, грешките, неувереността. Сега предизборната борба навлиза в решаваща фаза и може би партиите ще изпълнят своето отдавна нарушено обещание, че най-накрая ще стане дума за сериозни теми и съдържание. А на избирателите би трябвало да се пожелае да са максимално честни, тъй като в края на крайщата те ще трябва да решат на кого да се доверяват за важните решения в бъдеще.
Автор: Франка Велц