На първо място по смъртност, на последно място по ваксинация: в България коронавирусът се вихри на воля. Имаше надежда, че новите управляващи ще променят нещо. Но се оказа, че тази надежда е била абсолютно напразна.
Коментар от Ясен Бояджиев:
„Няма място за паника в момента и за разпространение на страхове. Ситуацията (с коронавируса, бел.ред.) е сериозна, но не е излязла извън контрол”, повтаря тези дни служебният министър на здравеопазването. Да, така е, ако под контрол се разбира воденето на статистика (дано поне тя да е вярна). Иначе вече два месеца четвъртата вълна на заразата се вихри на воля с нарастващо темпо, необезпокоявана от почти нищо.
На първо място по смъртност, с голяма разлика пред останалите
Броят на заразените стабилно нараства (активните случаи наближават 40 000), расте и броят на приетите в болница. Десетки умират всеки ден. След като миналата година починалите бяха с 30 000 повече, отколкото в обикновени години, сега този антирекорд може да бъде не само повторен, но дори „подобрен”.
И в други страни се наблюдава нова вълна. Но там тя отшумява по-бързо, а броят на нуждаещите се от болнично лечение и на починалите е несравнимо по-малък в сравнение с предишните. За разлика от България: по брой на смъртните случаи заради вируса тя е твърдо на първо място в ЕС с огромна разлика пред останалите. Свързаната с вируса смъртност в България е повече от три пъти над средната за Европа.
В това отношение ограничителните мерки, които влизат в сила от днес, едва ли ще помогнат кой знае колко. Още повече, че те позакъсняха, относително меки са (във всеки случай по-меки в сравнение с предвиденото в Националния оперативен план на правителството - по отношение на моловете например) и в движение омекват допълнително (като при работното време на ресторантите например). Да не говорим за видимата с просто око съпротива срещу спазването им и хронично слабия контрол. А предстои и присъственото начало на учебната година, което със сигурност ще даде нов тласък на епидемичната вълна (при в пъти по-заразния Делта вариант, който засяга в пъти повече деца).
Твърдо на последно място по ваксинация
Единственото, което можеше да направи нещата различни, е ваксинацията. Но делът на ваксинираните българи (около 17 на сто) е направо незначителен от гледна точка на разпространението на вируса и поставя страната твърдо на последно място в ЕС (с голяма „преднина” пред останалите). Той е по-нисък дори от редица страни по света, които (за разлика от нас) продължават да изпитват недостиг на ваксини. С темпо от едва 10-12 хиляди поставени дози в работен (и 2-4 хиляди в почивен) ден няма никакви изгледи тази картина да се промени в обозримо бъдеще.
„Последното място по ваксинация води до първо място по смъртност”, отбелязва здравният министър. И е напълно прав. Само дето говори по тази тема, сякаш самият той няма нищо общо с нея. Но има…
Наистина, още през май, преди служебното правителство да поеме властта, имунизацията вече пъплеше и беше много далеч от заветната цел от 70 на сто ваксинирани до края на август (цел, която ЕС като цяло вече постигна). Но поне имаше надежда, че новите управляващи ще променят нещо, за да отговорят на този във висша степен национален интерес. Днес може да се каже, че тази надежда е била абсолютно напразна. Те не само не превърнаха имунизацията в свой първостепенен приоритет, но и не направиха почти нищо за нейното ускоряване.
Пропуснатите възможности
Вярно, тук голяма част от населението не гори от нетърпение да се ваксинира, а страховете, недоверието и малоумните конспиративни теории, свързани с ваксините, са широко разпространени. Но властта разполагаше с редица инструменти и възможности, за да им се противопостави. Тя обаче не се възползва от нито една от тях.
Можеше например да предложи различни материални стимули за ваксинация, както постъпиха навсякъде по света. Но не го направи. Тези дни голяма търговска верига започна кампания по раздаване на ваучери за храна срещу ваксиниране. Здравният министър обаче изрично подчерта, че държавата не участва в нея - да не би някой да си помисли нещо друго.
Можеше да приложи поне някаква мека форма на принуда, за да стимулира някои професии, като здравни и социални работници, учители и администрация, да се ваксинират (едва напоследък министърът заговори за такава възможност, но в бъдеще неопределено време). Можеше да ограничи достъпа на неваксинирани до поне някои публични места и събирания. В това отношение Гърция със своите изисквания за влизане в страната направи много повече за имунизацията в България.
Държавата обяви, че ще заложи на убеждаването чрез информационна кампания. Но ако въобще е имало такава кампания, тя остана напълно незабелязана. Ако не се броят едно заседание на създадения за целта обществен съвет и красивите думи, казани на него, които са отдавна забравени.
Тогава здравният министър обеща цялото правителство да бъде ангажирано с подобен тип кампания. Нищо такова не се случи. Властта мълчи, а когато каже нещо, то има обратен ефект. Служебният премиер например непрекъснато повтаря, че ваксинирането било личен избор и всеки имал право да разполага с тялото си. Както отбеляза една моя позната, по тази логика и терористите-камикадзета имат право да разполагат с телата си. Вероятно заради непрекъснатите избори партиите също са крайно пестеливи и внимателни. Държавният глава пък месеци наред не намери за нужно да каже и една дума по въпроса - едва в последните дни с половин уста си призна, че е ваксиниран. В мълчанието си той отстъпва единствено на православната църква, за която такава тема изобщо не съществува.
Накратко: властта, политическият и духовният „елит” се държат по-скоро като част от лагера на антиваксърите. Така те солидарно превърнаха ваксинацията в срамен провал за държавата и нацията. Провал, чиято висока цена тепърва ще плащаме всички.
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.