Г-н Президент, през последните няколко години в повечето развити, но и в редица развиващи се държави, наблюдаваме сериозно движение към сливането на енергийната сигурност и политиката на национална сигурност. Най-общо можем да определим енергийната сигурност в контекста на националната сигурност, като функционалност и енергийно осигуряване на службите за сигурност (армия, полиция и др.) на първично ниво; като функциониране на критични битови услуги на средно ниво (транспорт, комуникации, функциониране на критичната инфраструктура и др.); и като икономическо благосъстояние и просперитет на населението и държавата като цяло, което рефлектира в цената на енергийните услуги.
Определянето на пресечната точка между такива широкообхватни области на политиката често е непоследователно и силно зависимо от съответните национални или частни индустриални интереси. Противоречивите цели и определения водят до объркани опити за разработване на отделни политики за „енергийна сигурност“ в общия международен контекст на сигурност. България не прави изключение, поне защото и до сега няма ясно разписана и одобрена политика и стратегия за енергийната сигурност като част от националната сигурност. Това, което продължава се случва е хаотично решаване на отделни проблеми без ясна оценка кога и как ще възникне следващият проблем, бил той свързан с недостиг на електроенергия, рязко непазарно и спекулативно покачване на цената на отделни енергийни продукти, климатично въздействие или груб и безотговорен външен политически натиск за едно или друго развитие на енергийната система на страната в полза на чужди интереси. Примерите за това са десетки - безконтролната и почти бандитска приватизация на редица енергийни обекти (и големите и заводските централи, общинските топлофикационни централи и др.), безотговорно въвеждане на скъпи енергоизточници (вятър и слънце), които и сега не допринасят съществено за енергийната сигурност (3-4%), а плащаме ненормални цени на произведената от тях електроенергия (до 700 лв/МВч), затваряне на най-евтините и конкурентноспособни енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“ и замяната им със скъпи aмерикански централи на лигнитни въглища с ненормални цени и договори за изкупуване по схемата „вземаш или плащаш“. Спирането на строителството на нови ядрени мощности, които поне да заместят обречените държавни въглищните блокове на „Марица изток“ е друг случай на безотговорно държавно управление и реална угроза за националната сигурност, за която поне засега никой не се кани да носи отговорност, нито за похарчените обществени средства, нито за загуба на уникален национален научен потенциал и безперспективност на развитието на ядрената програма на страната.
Г-н Президент,
Ясно е, че Конституцията не ви е отредила директна изпълнителна функция, но останахте единствената институция и политическа фигура, която събира общественото доверие. На всички е ясно, че скоро едва ли ще видим нещо реално и добро за страната от тези, които наричат себе си избраници и представители на народа. Нито ще напишат сценарий за развитието на България, който да ни води към по-добра национална, а оттам и по-добра енергийна сигурност. Вярно е, че демокрацията е неефективен и не най-добрият механизъм за управление на държавата, но по-добър поне в Европа няма. Демокрацията трябва да се пази и развива в условията, в които живеем, създавайки увереност в новите поколения, че тя е най-значимата ценност на съвременния свят. Макар и без широки изпълнителни функции, вие г-н Президент, сте глава на държавата и можете и трябва да влияете върху общественото мнение като поставяте пред общественото важните проблеми на националното развитие между които на водещо място е националната енергийна стратегия и нейното влияние върху националната сигурност. От наличието и цената на енергията зависи не само развитието ни като интелигентна страна член на Европейския съюз, но и самото ни съществуване като нация и народ. За съжаление досега видяхме гьолове, хъбове, потоци, конектори и какво ли още не, а реалността е високи цени на енергоносителите у нас, ненормални „борсови“ цени на електроенергията и милиарди заровени в лош асфалт с неясни перспективи за развитие на страната.
Когато генерал Де Гол решава в следвоенна Европа да въздигне Франция до Велика сила, поставя ударението на развитието на ядрената енергетика като основа на енергийната сигурност на страната, бедна на нефт, газ и други ресурси. Да погледнем къде е Франция сега и каква е нейната енергийна сигурност. Ние не се различаваме много. Много интервюта в България започват с анонса „бедна на енергийни ресурси“. През 2006 г., а после и през 2011-а, Международната агенция за атомна енергия на няколко пъти ясно показа, че българската енергийна система следва да построи нови ядрени блокове до 2015 година. Безскрупулен външен натиск и страхливи, корумпирани и зависими политици не позволиха това да се случи. Да, продължихме живота на двата хилядника в АЕЦ „Козлодуй“, но нищо ново не построихме след като бяхме и донякъде все още сме водеща страна на Балканите с 45-годишен опит в строителство и експлоатация на ядрена енергия.
Никога няма да забравя една среща в кабинета на министър председателя, тогава Филип Димитров, през 1992 година. Тогава Лорд Маршал, първи президент на Световната асоциация на ядрените оператори буквално му каза: „Обиколих всички ваши енергийни обекти и като стигнах в Козлодуй видях „перлата в короната“. Забележителна оценка от един английски лорд, за когото този израз значи много. Ако държавата продължава да абдикира и да загърбва проблемите около развитието на ядрената енергетика скоро ще затрием и „перлата в короната“.
Г-н Президент, преди две години имах възможност да разговарям с Вас по редица енергийни въпроси и тогава Ви казах, че за страна като България енергетиката е ключов, ако не и най-ключовият елемент от националната сигурност. Разбирам трудността на създаване на национална визия и стратегически план за развитие на енергетиката на страната. Дошло е времето, когато този план трябва да бъде създаден след което предаден за изпълнение. Това не може да стане от политизиран парламент, в който всеки се бори за интересите на тези или онези енергийни олигарси. Вие можете и трябва да съберете независим национален експертен капацитет и да му възложите като глава на държавата да се създаде визията и основните елементи на стратегията за развитие на енергийното осигуряване на страната с ясно изписана роля на държавата, частния бизнес и отделния гражданин. Подобен документ няма да може да бъде заобиколен, независимо кой и как ще упражнява изпълнителната власт сега и в обозримото бъдеще. Тогава нашите деца и внуци ще са сигурни за своето енергийно бъдеще.
Не знам дали такова действие ще попречи или помогне на предизборната кампания и как журналистическата гилдия ще напада или защитава, но то сигурно ще бъде одобрено от обикновените граждани, които често наричаме избиратели.