Путин отказва да говори за политическото си бъдеще, не казва и как вижда евентуалния си наследник. Защо тези теми са табу за руския президент?
"Какво мислите за Вашия възможен наследник, наистина ли искате да бъдете президент, докато навършите 84?", бе попитан Путин от журналистката от CNBC Хеди Гембъл. На него не му се налага често да отговаря на неудобни въпроси, но в случая участваше в пленарното заседание на Руската енергийна седмица и затова трябваше да говори не само по приятни теми, но и за натиска спрямо опозицията и независимите медии в Русия, както и за политическото си бъдеще.
"Предпочитам да не отговарям"
"Предпочитам да не отговарям на такива въпроси", заяви Владимир Путин. И поясни: "До следващите избори има достатъчно много време. Разговорите по тази тема дестабилизират ситуацията. Тя трябва да бъде спокойна и стабилна, за да могат всички органи на властта и държавните структури да работят уверено и спокойно да гледат към бъдещето... До момента не са взети никакви решения".
Отговорът на руския президент е пълен с противоречия. Първо, времето до президентските избори не е толкова много, че да не се мисли за тях. Второ, някои решения все пак бяха взети, при това още миналата година - когато в конституцията бе вписана възможността Путин да може да бъде избиран за президент поне още два пъти.
Трето, Путин изобщо не обяснява защо внасянето на яснота по въпроса за политическото му бъдеще ще дестабилизира ситуацията в Русия. От какво точно се опасява? Че системата ще се разпадне от желанието му да си тръгне? Или точно обратното - казвайки предварително, че няма да си ходи, президентът може да провокира обществено недоволство?
При всички случаи нещо с политическата система на Русия авно не е наред, щом най-обичайната за една републиканска държава смяна на първия човек в нея или дори само обсъждането на този въпрос могат да доведат до толкова разрушителни последствия. Като за това говорят не критиците на режима, а неговият създател и лидер, т.е. човекът, който знае за ситуацията в страната много повече от всеки наблюдател.
Ненаучените уроци на историята
Защо авторитарните лидери отказват да назоват своите наследници? Защото се опасяват, че собственолично ще си създадат силен конкурент във властта и по този начин ще намалят стабилността на режима. Но забраните от страна на несменяемия лидер за обсъждане на въпроса кой ще го замени и какво ще стане след него, вече неведнъж са изправяли авторитарните режими в Русия на ръба на хаоса.
По времето на Петър Първи строго наказвали поданиците за обсъждането на въпроса кой ще наследи престола. Според указа на самия Петър, той трябвало лично да избере наследника си. Но здравословното му състояние се влошило толкова бързо, че просто не успял да формулира волята си. Оттам нататък в продължение на целия 18-и век въпросът за властта в Русия се решавал чрез държавни преврати и едва през 19-и век ситуацията относително се нормализирала.
Другият владетел, който не насърчавал обсъждането на последствията от излизането му от политиката, е бил Сталин. Макар да заемал изборни длъжности, нямало процедури, описващи как властта да премине към някого другиго в извънредна ситуация. Затова след внезапната смърт на Сталин страната изпаднала в същото положение, както при Петър Първи - въпросът за бъдещето се решавал над изстиващия труп на вожда от неговите приближени.
Крехката стабилност
Един политически режим може да бъде смятан за устойчив и стабилен само ако обсъждането на бъдещето не е забранена тема, напускането на поста от страна на някой чиновник не би имало фатални последици, а смяната във властта се извършва на свободни и конкурентни избори. При това победата или поражението на който и да било от участниците не води до системна криза, хаос и анархия - даже ако губи дългогодишният лидер на нацията, неговата партия или одобреният от него негов наследник.
Отказът на Путин да обсъжда тръгването си и да назове своите възможни наследници изобщо не е признак за сила и увереност в бъдещето, точно обратното - това е признание за крехкостта на политическия режим в Русия и страх от провокирането на политическа криза както със заявлението за възможно тръгване, така и с признанието, че никъде не смята да ходи нито през 2024-а, нито дори през 2036-а година.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.