Тя никога не си е отивала може би, само се е видоизменяла. Според Джордж Оруел „войната“ започва още с Октомврийската революция. На Изток изниква една непредвидена империя, която се крепи на противоположни на западните правила.
Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.
В началото всички мислят, че нейната поява е временно явление.
Насилието, марксическата идеология и физическото ликвидиране на опозицията
позволяват на Москва да господства върху два континента и да държи под око повече от 350 милиона поданици.
Рузвелт, Чърчил и Сталин подписват в Ялта договор, който официализира подялбата на европейските народи между двата блока. Само дни след края на Втората световна война, американският президент Хари Труман предвижда, че Съветска Русия е не само съперник на САЩ, но растящото ѝ влияние в бившите колонии на европейските съюзници, ще застраши пряко интересите на САЩ.
Неговото предчувствие се конкретизира няколко пъти по ред и достига върха на сблъсъка с кубинската криза от 1962 година. Инсталирането на атомни ракети на територията на Куба, поставя света на ръба на трета световна война.
За щастие, президентът Кенеди успява да убеди Хрушчов да си прибере ракетите обратно. Между Вашингтон и Москва е прокаран „Червен телефон“, който да служи за връзка между управляващите на двете империи за да се избегнат бъдещи кризи. Един друг важен фактор смекчава дрънкането на танкови гъсеници от двете страни на „Желязната завеса“.
Това е „Триумвирата“
създаден от индиеца – Неру, египтянина – Насер и Йосип Брос Тито. Единоборството между двете свръхсили обаче не спира, само формите му са различни и разнообразни. И двата блока търсят начин да подобрят нивото на живота.
На Изток чрез Плановата икономика, която развива сектори, от които няма нужда или други които се оказват пренаситени. Последиците са – разхищение на енергия и недоимък в областта на материалните блага. Западът, където капитализмът, ръководен от търсенето и предлагането повдигат материалното ниво на обществото е обречен на растеж. За да бъде осигурен растежа са необходими три елемента – пазар, суровини и енергия.
Обитателите на Кремъл го знаят. Те съзнават, че Плановата икономика не може да победи никога Пазарната и съсредоточават вниманието си към източниците на суровини, без които Западът не може. Прекомерното въоръжаване на Съветска Русия имаше за цел да пази, в случай на нужда, залежите изброени в таблицата на Менделеев, от евентуални набези на западните капиталисти. Не само на собствената си територия.
Рухването на системата през 1989 година и появата на нейно място на нова, имитираща западния капитализъм система, не промениха по същество геополитическите апетити. Ходорковски плати с десет години от живота си, защото пренебрегна руския икономически национализъм, чийто безспорен представител е Владимир Путин.
„Западното общество“, начело с политическите си ръководители,
не разбра защо руското общество предпочита „диктатора“ Путин, пред „демократа“ Елцин
или представителя на опозицията Навални. Същото неразбиране или незнание доведе до налагане на санкции срещу Русия заради Крим и Украйна. Чели ли са нещо Доналд Тръмп и Джо Байдън за Екатерина Велика? Или поне някаква книга от Достоевски? Има ли нормален човек, който вярва днес, че санкциите срещу Москва ще променят обстановката в Русия? Че демокрацията, такава каквато съществува на Запад, може да бъде присадена върху диктаторските режими?
Същата грешка допуснаха САЩ с войните срещу Саддам Хюсеин, Кадафи и Башар Асад. Следствие на тяхната военна агресия целия регион богат на петрол и газ бе дестабилизиран. Милиони хора загубиха домовете си и хукнаха немили недраги търсейки подслон и хляб. Двайсет хиляди от тях се оказаха подмамени от белоруският диктатор Александър Лукашенко, който организира транспорта им до границата на Полша.
Копие на един мустакат като него австрийски бояджия от 40-сетте години на миналия век, той реши да си отмъсти на високомерна Европа, която не признава преизбирането му за президент. След предупреждението за нови санкции, Лукашенко вместо да търси дипломатическо разрешение на кризата, която той предизвика, заплаши европейците, че ще спре доставките на руски газ, които минават през Беларус. Ако поляците започнат да стрелят, белоруско-полската криза ще надмине „кубинската“ и ще стане световна. Между Запада и Изтока вече няма „Червен телефон“.
Съюзът между Насър, Тито и Неру, който служеше за амортисьор между двата блока не съществува.
Един срещу друг са изправени Европейския съюз и Лукашенко, който зависи от Владимир Путин. В съюза винаги е имало разногласия относно емигрантите. Понастоящем общественото мнение е изцяло на страната на поляците. Всички съзнават, че един пробив на полската граница заплашва съществуването на Европа. Институциите в Брюксел, пропити с възпитаници на Жордж Сорос са готови на компромиси. Защо поляците отказват намесата на FRONTEX и помощта на НПО-та?
Защото те защитават емигрантите и не дават косъм да падне от главата им! Доктрината на „Отворено общество“ работи против всички форми на национализъм, на първо място от които – границите. На Изток също има неяснота. Путин може да е жесток, но не е подлец. Руският президент няма нужда да забива нож в гърба. Той нищо не печели, ако Европа се разпадне.
Много вероятно Лукашенко да е предприел сам струпването на нещастници пред телените мрежи на полската граница. Ако Путин скръцне със зъби на мустакатия диктатор и мигрантите се върнат обратно, той ще спечели много в очите на целия свят.
Настоящата криза със сигурност ще разтърси из основи Европейския съюз,
дори ако всичко завърши благоприятно. Надмощието на различните институции базирани в Брюксел, натъпкани с технократи, които не са избирани, а назначени, за сметка на многоброен, но безпомощен парламент, не може да продължава. Не може да продължава и слепотата пред съпротивата на на народите от централна и южна Европа срещу мюсюлманската заплаха.
В противен случай, под мигрантския натиск, разпадането на съюза е неизбежен.