Връзките между политиката и организираната престъпност в Турция вече дори не се крият - дясноекстремистки мафиоти демонстрират близост с правителството. Какво се крие зад това?
След опита за военен преврат в Турция през 2016-а година и последвалите масови арести, затворите в страната са препълнени. Опасността от заразяване с коронавирус в претъпканите килии е висока. Затова миналата година турското правителство прие нов закон за амнистията, който позволи предсрочното освобождаване на близо 90 000 затворници. И докато много журналисти, опозиционери и болни хора останаха зад решетките, мафиотски босове като Алатин Чакъджъ са отново на свобода.
В края на октомври 2021-а година на свобода излезе и Кюршад Йълмаз, друга популярна фигура в подземния свят. Йълмаз излежаваше присъда от 66 години затвор за убийство, основаване на криминална организация и подбудителство към убийството на турски кмет. След искане за преразглеждане на присъдата обаче, той беше изненадващо освободен след едва 17 години зад решетките.
Топлите връзки на мафиоти с политици
Двамата си приличат не само по дългите списък от извършени престъпления, те са и представители на крайнодясната сцена в страната и по-конкретно - на организацията "Сивите вълци". През 70-те години на миналия век групировката всяваше страх с бруталните си актове на насилие, палежи и убийства.
След освобождаването си Чакъджъ посети председателя на ултранационалистическата Партия на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели. Партията, която е коалиционен партньор на Ердоган в управлението, се смята за близка до "Сивите вълци".
Веднага след тази среща мафиотският бос насочи мерника си към опозицията. В няколко писма, които публикува в социалните мрежи, той нападна председателя на най-голямата опозиционна партия - Републиканска народна партия (РНП) - Кемал Калъчдароглу, за това, че е разкритикувал освобождаването му. В едно от писмата Чакъджъ дори заплаши лидера на опозицията, че ще го набучи на шиш.
Йълмаз също се срещна с Бахчели след освободаването си. Снимка на двамата бе публикувана в Туитър.
Всичко напомня за мрачните времена от 90-те
На много турци тази близост между политиката и престъпния свят напомня за един тъмен период от турската история: през 90-те години на миналия век се предполагаше, че връзките между високопоставени политици и подземния свят са вездесъщи. Както и, че политическите убийства и случаите, в които хора просто изчезваха, са резултат от действията на криминални организации, изградили държава в държавата.
И в момента се говори, че мафията помага на правителството да гарантира властта си с помощта на паравоенни. Турският президент Ердоган продължава да губи доверие сред населението. "Днешното правителството изпробва нов метод, с който се опитва да спаси позициите си във властта", предполага бившият депутат от Републиканската народна партия и експерт по организираната престъпност Фикри Саглар. "Това е методът на сплашването - особено на хората, които участват в изборния процес."
Какво привлича мафиотските босове
Журналистът Толга Сардан от портала T24 смята, че завръщането на мафията е свързано с тайни парични потоци. Той не допуска, че мафиотските босове ще започнат да властват на улицата като водачи на паравоенни формирования. Чакъджъ и Йълмаз "се подготвят да овладеят част от паричните потоци с неясен произход, които текат в Истанбул".
На местните избори през 2019-а година партията на Ердоган загуби важни метрополии като Истанбул и съответно препълнените им хазни. "Смята се, че в Истанбул годишно циркулират около 10 милиарда долара", казва Сардан. Пари, от които президентът се нуждае, за да може да спаси системата си. "Тези суми, разбира се, привличат организираната престъпност", обяснява Сардан.
Колко дълбоки са връзките между мафия и политика?
Един друг мафиотски бос обаче отдавна вече не е почитател на властта в Анкара. Смяташе се, че Седат Пекер поддържа тесни връзки с управляващите, но откакто бе издадена заповед за задържането му, той избяга в Дубай.
Оттам от месеци той публикува видеоклипове в YouTube, в които прави нови и нови разкрития, обвинявайки управляващите в корупция. Пекер потвърждава, че в рамките на дълбоката държава съществува обединение между управляващи и мафия. В центъра на вниманието е ултранационалистическият вътрешен министър Сюлейман Сойлу - министърът, който преди е бил приближен до Пекер, го предупредил, когато са започнали разследвания срещу него. В замяна мафиотът подкрепил кариерата му на вътрешен министър.
Ако се вярва на обвиненията на Пекер, обединението между политиката и мафия в Турция не е нещо, което започва с освобождаването на Чакъджъ и Йълмаз. Освен вътрешния министър, той споменава още много политици и близки до властта хора, които имат вземане-даване с криминалния свят.