„Путин си мисли, че може да победи в ядрена война“. Това заяви в интервю на Илиян Василев политическият беглец номер 8147 – Андрей Пионтковский в предаването „Алтернативата“.
В редовете надолу можете да прочетете голяма част от интервюто:
- Защо ви намираме в САЩ?
- Напуснах Русия, тъй като ме грозеше арест, по обвинение от ФСБ за създаване на екстремистка група и пуснаха червена бюлетина до Интерпол, според която съм най-старият руски терорист. На 72 години съм. Пореден номер като в концлагер, моят е 8147.
- Как се промени светът и по какво Байдън се различава от Тръмп и от Обама в отношението към Русия?
- Всички знаят как „зелените човечета“ завзеха Върховния съвет на Крим. Всички депутати, които не бяха допуснати до работата им, звъняха на телефоните на Янукович, на посолствата на западните държави и отвсякъде се чуваше, не правете нищо. Накрая стана ясно, както един от коментаторите тогава каза, че Русия много по-силно искаше да изнасили Украйна, отколкото Западът да я спаси.
Не можехме да предскажем днешното състояние на Русия през 90-те години. Основната част от либералната преса смяташе Путин за прогресивен лидер, който ще направи много за страната, поради което, твърдяха те, не трябва да се обръща внимание на неговия произход от силовите структури.
Бях единственият, който беше на друго мнение. Като дете имах възможност да наблюдавам кризата от 1953 година, последните дни на Сталин, който искаше да започне Третата световна война и да предприеме съветски вариант на Холокоста с масово изселване на еврейската общност от Москва и Ленинград. Третата част на този пъклен план бе чистката в Политбюро. Аналогиите със съвременния ден са повече от една, но са очевидни стремежите на Путин да се равнява със Сталин.
- Как в България реагираха на Путиновите планове?
Той отправи безумен ултиматум към света и настояваше за сигурност за Русия в Централна и Източна Европа с искане тези страни да напуснат НАТО. В този смисъл, днешното развитие на сталинизма не можеше да се предвиди от котата на 90-те години, когато правехме моделите на политическите процеси в света за Римския клуб.
- От какво, все пак, бе предизвикана сегашната ескалация на напрежение? Вътрешни или външни причини?
- Категорично не съм съгласен с възгледа, че Путин търси съзнателно усложняване на обстановката, за да спечели някакви нови избори. Избори в Русия няма, те се фалшифицират откровено, последните промени в Конституцията на практика му гарантират пожизнена диктатура.
Путин и най-близкото му обкръжение имат много висока идеологическа мотивация. Нещо като Хитлер преди ВСВ. Искат да победят във война, за да обърнат резултата от Третата Световна Студена война, която изгубиха. И аз се почудих как може да се поставя ултиматум като поставя цели, които са предварително обречени?
- Как се готви да прекрои картата на Европа след загубената Студена война, как може изобщо да спечели война при положение, че отстъпва и икономически и финансово? Пък светът не е опровергал доктрината на взаимно гарантираното ядрено унищожение.
- Проблемът е, че сред неговото обкръжение някой откри, че могат да спечелят, защото имат предимство – не им пука за човешкия живот. Путиновата „мобилизационна група“, така се наричат групата от най-близките около него, те са лично близки, а не институционално видими, и си мислят, че са намерили път към победата.
Планът примерно е такъв: Русия влиза в конвенционален конфликт, примерно в Прибалтика, отново в защита на рускоезичното население. САЩ идват на помощ, защото прибалтийските страни са членове на НАТО, така се задейства член 5.
Тогава Путин отправя ултиматум, че ще нанесе ядрен удар със заплаха и пред заплаха от унищожение Западът се огъва и ще отстъпи. Това те наричат изпреварващ ядрен удар или заплаха от нанасянето на такъв.
Неправилно е да се мисли, че след като са откраднали милиарди долари, те ще тръгнат да се грижат за откраднатото и за своя личен комфорт. Те искат да върнат Русия като световен господар и да прекроят резултатите от Студената война. Убедени в това, че сега е времето. Във външната политика не се водят от вътрешнополитически съображения, а от амбиция да възстановят Руската империя. Путин си мисли, че може да победи в ядрена война
За това казвам, че няма пряка връзка между поведението на Кремъл към Украйна и вътрешните политически процеси – за да предизвиква някаква патриотична вълна, която да консолидира властта. Няма подкрепа на интервенция в Украйна сред руското общество и ефектът на Крим няма да се повтори. Мнозина не одобряваха Путин, но темата „Крим е наш“ ги устройваше. Групата на Путин се движи най-вече от мотиви за имперски реванш, а не от потребности за властта вътре в Русия. За това помагат и грешките на Запада.
Има тревожно разминаваме между публичното говорене на Зеленски и Байдън. Не виждам логика в изказването на президента Зеленски. Има различни прогнози за сроковете и вероятността от нападение. Но изказванията на хората около Зеленски и на него самият започнаха да повтарят руския наратив, че „Америка подтиква Украйна към война с Русия“. От една страна искат помощ, искат санкции, а от друга казват, че американците преувеличават опасността?!?
Украйна се нуждае от оръжие и е готова да окаже ожесточена съпротива, но тя е безпомощна във въздуха, има дефицити в противовъздушната и противоракетна отбрана. Руските военни експерти, твърдят, че противотанковите гранати на Украйна няма да им помогнат, защото руските сили ще воюват само от въздуха и ще бомбардират. Затова Киев има нужда от Пейтриът и други системи, за да се защити от въздуха.
В обкръжението на Зеленски има проруска група. Шефът на неговата администрация Сергей Ермак е проруски агент, който е много близък на украинския президент от времената, в които му е бил продуцент. Външният министър Кулеба провежда прозападната линия и той постигна много, защото доставките на оръжие вървят без да спират.
В САЩ също има разнобой – шефът на Националния Съвет за Сигурност /Джейк/ Съливан изглежда е по-проруски, докато шефът на Държавния департамент /Антъни/ Блинкен в момента има по-голяма тежест и е за твърд подход. Но горното е просто демонстрация, че има вътрешна борба, и в Украйна и в САЩ.
Темата за санкциите срещу олигарсите ми е много близка.
През 2018 година освен във Великобритания при премиера Тереза Мей, която изготви този къс списък от руски олигарси, които подлежат на санкции – Дерипаска, Усманов, братята Ротенберг, Абрамович и Сечин, в американския Конгрес също бе приет закон срещу изпирането на пари от престъпна дейност. И в неговия обхват попаднаха и руските олигарси. Законът бе подписан от Тръмп с голямо неудоволствие. Законът нареждаше на правителството в рамките на 180 дни да се направи списък на руските олигарси и изготви доклад. Сам участвах в подготовката на този закон и писах, че активите на тези олигарси трябва да се арестуват и тези пари да бъдат предадени на първото руско демократично правителство.
Веднага след това тримата топ ръководители на руските специални служби – Наришкин, Бортников и Патрушев бяха изпратени по спешност от Путин във Вашингтон. И се получи странна работа – документ, станал известен като телефонния справочник на Кремъл. В закона нямаше опис на имуществото на активите на тези олигарси в САЩ. Под натиска на общественото недоволство все пак бяха арестувани по-късно от Министерството на финансите активите на олигарсите от първия списък и тогава изпъкна фигурата на Олег Дерипаска. Тази стъпка бе приветствана от руската общественост. Дори в Руската Дума се чуха одобрения, защото те трябваше да бъдат върнати на народа. След месец-два активите на Дерипаска бяха върнати, едва ли не с извинение. На базата на оценка, че тези откраднати руски пари са превърнати в активи, които вече работят за американската икономика. Ключов сенатор от един от щатите, с алуминиев завод на Дерипаска, който работи, се намеси и каза, че губят работни места, доходи. Около трилион долари по оценка на Института за икономически анализи, откъдето се появи моят израз за „руския трилион“. Има и отделен „британски“ трилион, за когото заговори британският премиер. Тези пари за изпрани и работят. Затова е толкова трудно да се налагат санкции, защото се санкционират и американски, и британски граждани.
- Кремъл твърди, че е получил достатъчно пари от свърхвисоките цени на природния газ. Западът е подарил въжето, на което Русия да обеси Украйна.
- Това е знаменитата фраза на Ленин. Това е следващият проблем. Отбелязахме реакцията на Обама след нашествието срещу Крим. Той е с крайно леви убеждения, майка му е била анархистка. Обама отразява влиянието на леви професори, които говорят, че империалистическата Америка е потискала и угнетявала народи. Той смяташе, че трябва да се действа меко, заради миналите вини. Смени го Тръмп, но и той, от противоположна посока, а именно, че Америка е била твърде добра, продължи линията за оттегляне от света на Америка. И левият, и десният президент поведоха до изтегляне на Америка от световната политика.
В речта на Байдън на Мюнхенската конференция се казваше „Америка се връща“. След това нарече Путин „убиец“, но след това направи завой. Минските споразумения в московската им интерпретация бяха дори подкрепени. След това обаче започна борбата между линията на Блинкен и на Съливан.
За това повтарям мой израз, който обичам: „Креслото на лидера на световния свят стои празно вече 12 години“. Обама и Тръмп се отказаха от тази роля, а Байдън я изпълнява колебливо.
Американският отговор на руските предложения не крие някакви големи тайни, макар че Москва раздува съдържанието на отговора за пропагандни цели. НАТО отхвърли искания за изтегляне от НАТО на страните от ЦИЕ. Интересно беше и че неутралните Швеция и Финландия също проявиха интерес.
Вероятно ще има развитие по договора за забрана на разполагането на ядрени ракети със среден и малък радиус, споразумение за избягване на сблъсъци, технически споразумения, които не представляват отстъпки на Русия, а са изгодни и на двете страни. Не вярвам на конспиративните теории, че Западът тайно предава Украйна. Именно просташкото поведение на Москва усили позициите на Блинкен – Остин.
Тенденцията решенията да се вземат извън институциите, в близкия кръг от хора около Путин, произтича от личната, биографична свързаност покрай развитието и кариерата му в КГБ и след това. Коронавирусът и „бункерното“ съществуване на Путин засили тази тенденция до крайност. В този бункер, той се среща с членовете на т.нар. „мобилизационна група“, тесен кръг от хора, антизападно настроени, където решенията за извеждането на конфронтацията на по-високо ниво се вземат. Лидер на този кръг е секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев, човек, който дълги години се стреми да се промени руската военна доктрина.
Преди се смяташе, че Русия ще използва ядрено оръжие само в отговор на нападение срещу нея с ядрено оръжие и случай на конвенционална война, която заплашва съществуването на руската държава. Примерно 6 милиона китайци нападат Сибир и Русия отговаря с руски ядрен удар. Именно тази промяна за използването на ядрено оръжие при конвенционална война бе дело на Патрушев, който успя да извоюва промяна във военната доктрина. Друг виден член на близкия кръг е Ковалчук /Юрий/, ръководител на банката /Россия/, така наречената „кесия“ на Путин, Сечин и Бортников, шеф на ФСБ и шефът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин.
- Каква Русия да очакваме през 2040 година и какви са сценариите за излизане от кризата?
- Твърдо съм убеден, че Русия не е обречена на антизападна имперска философия, това не е болест на нацията, а на елита. Високомерен, претенциозен имперски елит. Путин постоянно повтаря, че най-голямата катастрофа на 20 век е бил разпадът на Съветския съюз и че остро е необходимо да се възстанови руският мир, а Украйна да не съществува. Тази „катастрофа“ се случи юридически през декемеври 1991 година в Беловежската гора. Бях в Москва тогава и прекрасно помня тези събития, и групата политици, които като реакция на това споразумение призоваха хората да излязат на улиците.
В края на 1991 година имаше огромни митинги по 30-40 000 души на Манежния площад, стигаха до милион. А на този призив против споразуменията дойдоха 200 души. Никой не подкрепи имперските амбиции на елита. Този имперски начин на мислене е характерен за елита, особено за дипломатите от външното министерство. Там настроенията са по-консервативни, дори от Министерството на отбраната. Много често, вярвам, че руските ви колеги от дипломатическото ведомство са ви говорили, че тези имперски амбиции са сред народа. Но това изобщо не е така, антизападното настроение е сред елита, а не сред народа. Народът приема тези настроения под огромен пропаганден и телевизионен натиск. Щом спре пропагандата, тези настроения веднага изчезват.
Писах статия, в която казах, че Путин е фашистки лидер, без фашистки народ. Външнополитическите му убеждения са абсолютно хитлеристки, но те са по-малко опасни за руснаците, защото германският народ беше заразен от тези убеждения. А това е централен проблем на Путин и на групировката, която го крепи. Фашистки лидер без фашистки народ. Това е оптимистичната част на прогнозата за Русия през 2040 година.
А песимистичната част е, че през 2040 година изобщо няма да има руски президент. Великият китайски народ ще реализира своята политика да върне в свое притежание всички земи, които царското правителство му е отнело чрез несправедливи договори. Икономически това вече става. През 2040 година може президентът ни да бъде първи секретар на московския областен комитет на Китайската Народна партия. Ако Путин остане на поста си до 2040, това му е перспективата. Без сътрудничество със Запада, това младшо партньорство с Китай ще доведе Русия до загуба на своя суверенитет и на своята правосубектност.
Веднага щом ме изключат от списъка с 4000 терористи на Интерпол, в който попаднах заради приятелите на Путин, ще дойда в България.
Цялото интервю във видео формат: