Коментар на Панде КОЛЕМИШЕВСКИ, "Нова Македония"
Честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев не предизвика земетресение нито в Македония, нито в България. Политическата сила на обявеното земетресение не показа по-сериозни сеизмични отклонения на екрана, въпреки че събитието се разигра от двете страни на границата между двете страни. Сякаш е имало договорка между двете правителства покрай Гоце да не се дразни мечката. Така може да се опише общата картина на празнуването на рождения ден на човека, който колкото обединява македонците и българите, толкова в същото време и ги разединява. Ако тези публични изяви бяха тестове за това, какво предстои в бъдеще, то те са принос на двете нови правителства към уж подобрените отношеният и избрания път за искрено сътрудничество, ако има и зрънце искреност в политиката. Но въпреки това неприятните спорове продължават да излъчват горчиви миризми, а избраният целофан не крие достатъчно аромата на недоразумения и противоречия между двете държави.
Разликите между Петков и Радев
В България главни официални участници в тържеството бяха президентът Румен Радев и премиерът Кирил Петков. В Македония, в отсъствието на министър-председателя, тази роля беше поета от президента. По повода Петков сподели кратък текст на страницата на правителството си във Фейсбук, в който пише, че Делчев е български революционер и неразделна част от общата история с Македония. Той допълни, че „Делчев е един от символите на борбата за свобода, идеолог на македоно-одринското революционно-освободително движение и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония. "Той е един от хората, които карат и двете нации да се гордеят." Краткостта на изявлението със сигурност не е резултат от неговото непознаване на историята, нито от неспособността на кабинета да му напише цял трактат, но най-вероятно причината е в стремежа да не разваля лансираната си стратегия „да премине леко Брегалница и Вардар“ и без бой да превземе Скопие.
По-различно беше представянето на Румен Радев, генерал-майор от ВВС, вече цивилен президент на страната, избран от народа за втори път на този пост. Освен тържественото му появяване на площад "Македония" в Благоевград, той, прилагайки съвременните електронни комуникационни системи, се рекламира и в социалните мрежи. Този рядко интелигентен и високопоставен генерал, възпитан в смесица от руски и американски учебни заведения и доктрини, бивш командир на българските ВВС, се възползва от възможността да изпрати различни сигнали. По нов начин, но със стари послания – всеки да знае и има предвид какво е бил Гьорджи Гоце Делчев и за какво се е борил. Обвити със стил, но достатъчно ясни за тези, към които са адресирани, ако се прочетат в профила му във Фейсбук. Адресът им е: Република Северна Македония и македонците в нея.
Президентът на България свързва делото на Делчев почти изключително с борбата за обединена България и за поправянето на несправедливостите на Берлинския конгрес през 1878 г., т.е. борбата за възраждане на Санстефанска България, в чиито граници се намираше територията на географска Македония. Радев говори за държава, за насилствено разделен народ, за съдба, която продължава и до днес.
Какво написа Радев за Гоце Делчев
Ето какво пише той в този смисъл: „В историческата памет на нашия народ има събития, които винаги ще ни изпълват с гордост. Има хора, които са станали легенди приживе. Българи с непоколебима воля, родолюбие и всеотдайност, чийто живот и дело не се вписват в граници и епохи. Само няколко месеца след нейното възкресение през 1878 г. свободна България е разкъсана, а Македония и Тракия отново са поробени. Но Берлинският конгрес не успя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в собствените си сили да защитят правото си на достоен живот, нито надеждата за свобода. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация приема обетите на Васил Левски и продължава борбата, в която името на Гоце Делчев вечно ще блести. И като учител в Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното училище в София и деец на революционната организация, Гоце Делчев посвещава целия си живот на свободата на Македония и Одринско.
Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: „Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпускаме от поглед, че има и други народи и държави, които са много заинтересовани от решаването на този въпрос. Намесата на България ще провокира намесата на съседните страни и може да доведе до разпадането на Македония... ''В тази свята кауза Гоце Делчев непрестанно призоваваше, че трябва да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи усилия и саможертви, за да предотвратим ново разделение. .
„Страдащи от насилственото разделение на народа си, дейците на ВМОРО осъзнаха, че македонският въпрос пробужда не само светлия идеал за национално обединение на българите, но и користните цели на великите сили и на близки и далечни съседи".
Позовавайки се на честването на деня от гледна точка на сегашната ситуация, Радев отново асоциира със съдбата на един разделен народ в две държави, който трябва да се осъзнае и да се събере, използвайки делото на Делчев. „Вдъхновени от примера на Гоце Делчев, (разказва Радев) волята и силата, честността, с която той ръководи освободителното движение, нашите предци възпитават в себе си смелост и сила, с които поддържат светлия идеал – свобода и достойнство за всеки човек.
„Днес, казва Радев, от двете страни на границата имаме нужда от такава сила и смелост, за да се освободим от заблудите, да се отървем от дълбоко вкоренените си разделения и идеологически окови и заедно да намерим път напред.
Следвайки последователно своята политика, е съвсем ясно за кого мисли Радев и кого съветва да се отърве от заблудите, да отхвърли вкоренените разделения и идеологически окови. Ако се твърди, че България ги е отхвърлила отдавна, тази задача, това задължение се отнася до Македония и македонците, заблудени в своята независимост, в своята история, език и писменост.
Чия "е нашата страна"?
Македонското честване на рождението на Гоце премина повече със страх, отколкото с радост. Страх от българите. Македонските власти още от подписването на Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество от Зоран Заев досега гледат да не смущават българския дух, който постоянно размахва сабя. Така се държаха на 4 февруари 2022 г., така се държат новият премиер и неговите министри на всички срещи.
Може би е разбираемо, че министърът на външните работи Буяр Османи в своите изказвания, изявления и интервюта почти никога не споменава македонския народ и македонците. Той говори за спор между народи и държави. Но е поразително, че всички останали министри, чиновници и депутати, сякаш се срамуват да произнесат думите – македонци, македонски народ, включително и името на Република Македония, дори и да е Северна. В обясненията на отношенията с България почти всички използват термините "две държави", "два народа", като никога не се споменава македонският народ. И става дума именно за неговата съдба и бъдеще. В историческите спорове с България не става въпрос нито за албанците, нито за турците, нито за сърбите, нито за власите, нито за ромите, нито за бошняците в Македония. На карта са македонците, тяхната идентичност, тяхната история, език и писменост.
Термините "моята страна", "нашата страна", "нашите хора", използвани за Македония пред чуждестранни представители, дошли на официално посещение в страната, все по-често се чуват от македонските министри и други официални лица, дори за вътрешна употреба. Езикът ни изсъхва, когато трябва да кажат думата македонци. Дали македонските политици се срамуват, дали им е казано от чужди съветници да го направят, е трудно да се гадае, но може да се заключи, че непосочването на името на народа е тежка обида и нарушение на Конституцията, в която са конституирани македонците, поне засега.
Наистина почти няма човек, който да не иска добри отношения между Македония и България. Те заслужават подкрепата на новия подход и взаимно проявената добра воля за преодоляване на различията, България да премахне ветото и да отвори пътя на Македония да започне преговори с Европейския съюз. Но всички замислени планове и проекти ще се провалят, ако се настоява само за една истина, само за българската. Такова отношение не е нито честно, нито приятелско, нито добросъседско.