Под сивата пелена на проливния дъжд пристанищният град Таганрог в Югозападна Русия, който обикновено е оживен, сега е застинал. Азовско море, което обикновено е спокойно, се превърна във важен залог във войната на Русия в Украйна.
Само един кран се движи, и то бавно, над огромна купчина с въглища, които вероятно идват от съседен Донбас. Пристанището е преустановило работа по нареждане на властите, както и повечето летища в Югозападна Русия, близо до границата с Украйна.
Над района прелитат военни хеликоптери и самолети, спускат се ниско над градовете и пътищата, които водят към границата.
От тази граница, през която сега не може да се минава, се чуват далечните взривове в Мариупол, основното украинско пристанище на Югоизточна Украйна, където живеят близо половин милион души, обсадени от руските сили.
От началото на руската офанзива на 24 февруари мощни експлозии разтърсват града. Крайбрежието на това не много дълбоко море, което през зимата понякога замръзва, сега са ключово значение. Мариупол е разположен между руските войски, които идват от анексирания от Москва Крим, намиращ се западно от украинския град, и проруските сепаратистки сили в региона на Донецк на изток.
Ако Русия успее да превземе Мариупол и околностите му, тя ще получи пълен контрол над Азовско море, което е свързано с Черно море, и то ще стане вътрешно за Русия.
"На практика Русия вече контролира това море, като вземем предвид, че контролира единствения вход в него, Керченския проток", казва Игор Деланое, заместник-директор на Френско-руския център за наблюдение и специалист по руския флот.
Според него теорията за "териториалния континуитет", която Русия цели да създаде между Крим и сепаратистките територии в Източна Украйна (които наскоро бяха признати за независими от Владимир Путин), съществува от 2014 г., когато полуостров Крим бе анексиран от Москва.
"Териториален континуитет"
Русия започна тогава строежа на моста, който от май 2018 г. преминава над Керченския проток и свързва Кримския полуостров с Русия и огражда по този начин Азовско море.
Напрежението се засили. В края на 2018 г. руският флот откри огън по три украински военни кораба, които се опитваха да стигнат до Мариупол през Керченския проток, и ги залови. НАТО безуспешно се опитва да гарантира "свободния достъп" до украинските пристанища на Азовско море.
Исканията на НАТО в това море, което Русия смята за свое, и присъствието на кораби на алианса в Черно море изключително ядосват Москва.
Ако Русия обаче де факто контролира Азовско море, защо ѝ е необходимо да овладява и украинския му бряг?
"Това са символи. Във всичко, което се случва, всъщност има символика. Рационалните съображения са все по-малко. Целта е да се покаже, че Русия е велика сила. Украйна е последното място, на което това е възможно", казва Алексей Малашенко, научен ръководител на Институт за диалог между цивилизациите.
Ако Русия успее да установи контрол върху Азовско море, "тя вече няма да трябва да се отчита пред някого, ще може да разположи там, каквото си пожелае - ядрени подводници например", изтъква експертът.
Понастоящем местната и световната икономика страдат от ситуацията в Азовско море.
До 2017 г., от когато датира последната достъпна статистика и три години след анексията на Крим, пристанището на Таганрог е отчело, че над една четвърт от износа му отива в Украйна и над половината от вноса му идва от Украйна.
Съгласно съобщение на руските морски власти от понеделник над 40 кораба чакат да влязат в Азовско море.
По всички руски пристанища на Азовско море са блокирани над 170 кораба. Част от тях превозват зърно. Тяхното блокиране се отразява на световната цена на зърнените култури, тъй като Украйна и Югозападна Русия са два от основните производители.
"Корабоплаването е временно преустановено до второ нареждане", казват само руските морски власти, като поясняват, че става дума за "антитерористични мерки във водите на Азовско море".