В писмо към френската нация, настоящият президент на Франция обяви своята кандидатура за втори мандат. Ако начинът, по който го направи, е изненада, същността не е. Геополитическото напрежение в Европа, нарастващо всеки ден, изключва всякакъв класически протокол за подобна обява.
В писмото си Макрон прави кратък отчет на петте години на своето президентство. Той изрежда поредицата кризи, през които Франция е преминала по време на мандата му: Жълтите жилетки, ислямски тероризъм, пандемия, насилието в много области на обществото, Спад на зависимостта от изкопаеми горива и на последно място – войната в Украйна. Еманюел Макрон подчертава, че никога страната не е била поставена пред подобни предизвикателства, които, въпреки трудностите, е преминала с успех.
На какво се дължат тези успехи? Не е трудно да се разбере, че новият кандидат президент ги представя като „дипломна работа“ пред избирателите. Как са постигнати те? Чрез инвестиции в цифровизацията, здравната система, производителността, създаване на нови работни места и спад на безработицата. На другите кандидат президенти предстои да анализират и съответно да опровергаят твърденията му.
Има обаче факти, които видимо облагодетелстват неговата кандидатура, защото съвпадат поне по две точки с драматичността на актуалността. В писмото си настоящият президент употребява шаблони, като желанието да подготви общество на граждани, вместо на консуматори/потребители, като премълчава два аргумента, които го издигат на предна линия спрямо конкурентите му. Първият аргумент е неговата прозорливост относно енергийната независимост на Франция. Преди месец той реши строежа на 6 нови атомни реактора. В съседна Германия, „Зелените“ наложиха измишльотините за възобновяеми енергийни източници и съответно успяха да наложат затварянето на атомните централи на най-развитата индустриална страна в Европа. Новият немски канцлер, видимо колеблив и неопитен политик, клекна пред американците и си скубе малкото коси, които има, за да намери заместител на руския газ, на който страната разчиташе. Отвориха се спешно мини за въглища и топлоелектрически централи. И не само. За да компенсира недостига от енергия, Германия е готова да ползва американски шистов газ, срещу който „еколозите“ протестираха с години, но днес мълчат като риби.
Друг важен предизборен аргумент, който Еманюел Макрон ще използва със сигурност, е международното му влияние. Между другото Франция в момента е председател на ЕС и нейният президент е на кормилото на континента. Това обстоятелство не може да бъде омаловажено в настоящата буря. От два дни например американският президент Джо Байдън е с изключен телефон, защото играе голф. От Елисейският дворец бе разпространена много дискретно новината, че Владимир Путин звъни от време на време на Макрон. Стана ясно също, че съгласие относно военните действия няма, но френският президент все пак е постигнал отваряне на „Зелени коридори“ за бегълците. След като американските съветници направо избягаха от Украйна, а американските политици се задоволяват с интервюта от кафетерията на „Белия дом“, Макрон единствен говори с Путин. В случай на успех, благодарение на диалога между Париж и Москва, акциите на Еманюел Макрон относно кандидатурата му за президент, ще станат сравними с цените на газа.