Един интелектуалец-франкофон нарече викащите „оставка” българи „озверяла тълпа”, която не свела на Шипка глава в почит към опълченците. За каква почит зове като той е един от тези, които искат отмяна на тази дата за наш национален празник. Друг, единият от тандем социолози-интелектуалци, ни определи като англосаксонци. Цял един вестник, възприеман доскоро за ляво ориентиран, днес заклеймява Путин със „светът изхвърля всичко путинско” и дава почти всичките си страници за антируско оплюване, включително със слова „той е скот, урод и вампир в едно”.
Адвокат, изживяващ се като политик, пустосва руската посланичка с нецензурни думи, а МВнР оттегля поканата за участието ѝ в тържествата за 3 март. Не е пропуснат, разбира се, и посланикът на Беларус. Дни наред по всички ТВ-екрани на т.н. национални канали се лее толкова русофобска реч, че дори във Вашингтон могат да ни завидят. Шепата интелектуалци, сред които са и т.н. софийски македонисти, едва смогват да се прехвърлят от една телевизия до друга, за да ни зомбират с разбиранията си за „правилната страна” и да клеймят Путинова Русия. Наричат Путин Хитлер. В Германия забраняват на руснаци да влизат в ресторанти. Без значение, че най-добрият им тенисист е руснак. Затварят руски медии, които се излъчват на Запад. Да няма другата гледна точка. Отменят масово концерти с творби на Рахманинов, защото се дирижират от световно известен руски диригент, Гергиев. Няма спортни състезания за руснаци. Няма световни и европейски състезания на руска територия. Няма Болшой театър по сцените на Европа; Не може Нетребко да пее, ако не оплюе родината си.
Министър в Люксембург и сенатор в САЩ поставят ребром въпроса за убийство на Путин. Светът ври и кипи с антируска истерия и няма съмнение, че пропагандната война се печели от целокупния Запад. Всеки има право на мнение и възможност да го изразява, нали? Ние избрахме тази цивилизация и тези ценности. Връщане назад няма. Дори и да ни горчи в устата не за друго, а защото всичко това наистина може да се казва и без толкова нелицеприятни думи, без аналогии с едни други времена, когато е нямало нищо свято. Наричат се варварски. А дали Путин е варварин нека го оставим на преценката на руснаците. Те също имат право на мнение и оценка. Въпреки че ни се казва, че целият интелектуален свят в Русия е против Путин и войната. Такива са си руснаците. Винаги са имали дисиденти. Сахаров е най-популярния, но и той се върна след години живот в САЩ и обяви, че Русия е единствената. Сигурно, за тях си. Руснаците пък му направиха музей в Москва и организират там всякакви изложби, представяне на книги и все такива дейности, по които те от край време си падат.
Това е война, умират редови граждани, всеки със своята истина и своите цели. Зеленски проговори дори на иврид, за да моли и Израел да му помага. Не че премиерът на Израел, Бенет, не разговаря и с Путин, и със Зеленски за намиране на изход. В държавата му има 1.5 млн руски евреи, самият Зеленски и доста от обкръжението му също са евреи. Като Блинкен, Сорос, Барбара Стрейзънд, Леонардо Ди Каприо и т.н.. Предците им са все от източните територии, включително Украйна и Одеса. Ние, например, си харесваме нашите евреи и единствени през Втората световна сме си ги спасили. Ние си знаем как. Така, както сме приели арменците, 33 хиляди белогвардейци и бежанците от Повардарието и Егейска Македония. Сега ще приемаме и украинци, които напускат горящата си страна. Смущаващото е, че в Молдова, казват, че някои украинци не искали да говорят на руски и не харесвали хотелите, където ги настанявали. Не им подхождали. Нямали басейни. Фейк? Знае ли човек в тези смутни времена и война, която не се знае кога ще свърши.
А защо започна ли? Скоро и това ще излезе наяве. Когато разумът надделее.
В случая обаче е по-интересно, че на 3 март поне хиляда българи от цялата страна предпочетоха да посрещнат националния празник в град като Панагюрище. Град пряко свързан с Априлското възстание и Освободителната война. Град, в който на този ден историческият музей и къщата на Райна Княгиня не само работеха, но и уредниците казваха, че толкова народ не помнят скоро да ги е посещавал. Водят децата си и им показват как са се учили да пишат върху пясък малките панагюрчета. Те пък се катерят върху онези черешови топчета, които някои помним от училището в другите времена. Панагюрското съкровеще не им е интересно, защото е копие и родителите минават на бегом през залата. Но не забравят да занесат цветя на паметниците на всички славни панагюрци, които които макар и заможни, са жертвали живота си в името на Отечеството и освобождението му. А вечерта в ресторанта играят само хора и аплодират народните танци на местни самодейци. Представям си как нашите шепа интелектуаци ще коментират такива прояви. Най-малкото като остатък от тоталитаризма и соцкултурата. А хората се веселят. С Дунавското хоро и пеят заедно онази песен за Райна Княгиня и пашата. Знаят я. На въпрос какво мислят за войната в Украйна /професионално изкушение/ гледат с изненада и признават, че не гледат отдавна телевизия. А са от Варна, Бургас, Ямбол, Калояново и т.н. Все едно и също било. Един каза и „едостранчиво”. Жена му не беше рускиня!
Има върху какво да размишляват управниците ни. Ако могат. Те сега си имат други грижи. А народът явно отдавна е обърнал гръб на т.н. елит. Пропаст, която няма шанс да се запълни. Кой ще оцелее? Е, това е въпрос за милион. А редовите българи даже не могат да си представят такива пари.