България посреща най-голямата бежанска вълна в историята си. Страната е заделила 50 милиона лева за украинците, които стават все повече. Тези пари бързо ще се изпарят. Но искат ли въобще бежанците да останат в България?
България посреща най-голямата бежанска вълна в своята история. От началото на войната в Украйна в България са влезли вече над 25 000 украински бежанци. Това е повече от 22-те хиляди арменци в края на XIX век. Броят на украинците, дошли сега за около десет дни, е почти колкото този на бежанците от Сирия и Афганистан за цяла година. За цялата 2015 например, когато беше пикът на тогавашната мигрантска криза, бежанците в България бяха 31 281.
Броят на украинските жени и деца в България обаче е несравним с наближаващите вече един милион бежанци, пристигнали от Украйна в Полша. Но дори и тези няколко десетки хиляди хора са изпитание за българските институции и бюджет, в който за бегълците от войната в Украйна са предвидени 50 милиона лева.
Много или малко е тази сума?
Управляващите решиха да се заплаща по 40 лева на ден за нощувка и храна за настанени бежанци от Украйна. Тези средства ще се дават на дружества, чийто собственик е Националният осигурителен институт (НОИ): болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, почивни станции на министерства и ведомства, както и хотели и къщи за гости, които са категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър.
Ако приемем, че 25 000 души получат подслон в различни бази, само за ден ще са необходими 1 милион лева. А в страната ще пристигат и още украинци. Парите ще свършат доста бързо.
В предаването на БНР "Неделя 150" вчера председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" (ПП) Андрей Гюров заяви, че може да се обърнем за подпомагане към Европейската комисия. "Ще разчитаме на нашите партньори - очакваме оттам да получаваме средства, които да ни подпомогнат при бежанска криза, а при актуализацията на бюджета (през юни т.г.) да предвидим допълнителни средства, ако е необходимо", каза Гюров.
Шанс за трудовия пазар
Работодателите видяха в притока на украински бежанци шанс да подобрят дефицитите на българския трудов пазар заради по-лесната им интеграция. На среща при министъра на растежа и иновациите Даниел Лорер, провела се миналата седмица, те заявиха, че може да бъдат наети 200 000 специалисти във всички сфери на икономиката. Само текстилната промишленост се нуждае от 20 000, а IT-браншът може да поеме до 30 000. В България има недостиг на работна ръка във всички сектори - от лекари, медицински сестри и инженери до строители и шофьори. Само че потърсилите убежище едва ли ще успеят да го запълнят.
Все още много малко от украинците са потърсили официална закрила като бежанци. Но броят им ще расте, тъй като мобилни екипи на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) ще пътуват до Варна и Бургас, за да вземат биометричните данни и да регистрират предварително организираните на място групи от украински граждани. Причината е, че най-много бежанци от Украйна са подслонени в хотели и бази по Черноморието - освен във Варна и Бургас, също в Несебър, Поморие и други градове и курорти. В противен случай хората ще трябва да пътуват до някой от трите центъра на ДАБ в София, Харманли или новозагорското село Баня. Ако не получат необходимия статут, те няма как да запишат децата си в училище или детска градина.
Бежанците от Украйна са предимно майки с деца и възрастни хора, които се надяват войната да свърши бързо и да се върнат в родината си при съпрузите и роднините си. Повечето от тях не биха могли да бъдат настанени в места, където няма детски градини, училища и достъп до здравни грижи. В социалните мрежи има и молби от онкоболни хора, чието лечение е било прекъснато заради войната и се надяват да могат да го продължат в България. Това означава, че пустеещите и западнали български села, много от които не са обхванати от общопрактикуващи лекари, са изключени като вариант - освен за незначителен брой бежанци. Така че надеждите за евтина работна ръка в селското стопанство са несъстоятелни. Заради ниското заплащане и лоши условия на труд много българи избират да работят в гръцки ферми или да вършат селскостопанска работа в Германия и Великобритания.
Просветният министър проф. Николай Денков вече съобщи за големия брой запитвания от украински бежанци децата им да учат в България. За тези програми за бежанци на български език държавата ще заплаща допълнително към делегираните бюджети на образователните институции. Както за българските граждани, така и за украинските бежанци държавните и общински училища, както и общинските детски градини са безплатни. Но бюджетът ще осигурява необходимите средства за по-големия брой ученици и деца. Колко - това тепърва ще се изяснява.
Ще останат ли украинците?
За квалифицираните украинци най-бедната държава в Европейския съюз едва ли е особено привлекателна. Някои ще останат в България, но други ще продължат към други европейски страни, където техните умения ще бъдат по-високо оценени. Особено след като бе активирана Директивата за временна закрила, валидна за целия ЕС. Така украинските бежанци имат право да живеят, работят и получават медицинска помощ и социално осигуряване във всички държави от Общността за период от една до две години. Но дори и мигрантите от Сирия, Ирак и Афганистан гледаха навремето на България като на транзитна държава по пътя им към Западна Европа.
Порталът, създаден от българското правителство за желаещите да се евакуират от Украйна, не е ефективен. Властите дори не са систематизирали на едно място цялата полезна информация, необходима за бежанците - връзки с приемни центрове, с украински общности и координатори, с места за настаняване, контакти на адвокати, психолози, лекари, преводачи, предлагащи помощ и др. Дейностите по посрещане и настаняване на хората са поети от украинската диаспора, неправителствени организации и доброволци, които се справят чудесно.
Бегълците от войната ще продължават да пристигат. Дали България ще се справи?