Борис Джонсън бе спасен. Но той няма да може да се радва дълго на "победата" си. Защото цареубийците дебнат зад гърба му. Коментар от Барбара Везел.
Първата новина е, че "мазното прасенце", както бившият премиер Дейвид Камерън обичаше да нарича своя приятел Борис Джонсън, отново се изплъзна от ръцете на противниците си. Другата новина гласи: британският правителствен ръководител оцеля след вота на недоверие, искан от собствените му консервативни съпартийци, с по-лош резултат, отколкото неговата предшественичка Тереза Мей преди три години. Едва ли има нещо друго, което да ядосва Джонсън повече от този факт.
Това не предвещава нищо добро за Джонсън
Историческите примери така и така не са особено окуражаващи. Тереза Мей подаде оставка шест месеца след въпросния вот - когато се разбра, че само 60% от нейните депутати съпартийци я подкрепят. А политическият ѝ крах настъпи, включително и поради това, че въпросният Борис Джонсън неуморно плетеше политически интриги зад гърба ѝ, така че на Мей не ѝ остана нищо друго, освен да развее бялото знаме.
Джон Мейджър пък оцеля след вота на недоверие заради Маастрихтския договор през 1993 година, но се провали катастрофално на следващите избори. Тези факти не предвещават нищо добро и за Джонсън.
Британският премиер би трябвало да разчете във вота на своята партия едно много сериозно предупреждение. Но майсторът на бързите ходове от Даунинг Стрийт блести и с това, че умее да нагласява политическите факти така, както си науми. Фактът, че 59% от неговите депутати все пак му гласуваха доверие сега ще бъде разтълкуван от него като победа, която му дава мандат да продължи по същия курс. След този вот той все пак ще разполага с цяла година, през която няма защо да се опасява от нови атаки от собствените редици.
Министърът за Брекзит Джейкъб Рийс-Мог обича да казва: "И мнозинство с един глас е мнозинство". Тази максима е много удобна за Борис Джонсън, но всъщност е заблуда. Защото след този вот Джонсън загуби особената си политическа сила на човек, който при всички обстоятелства остава бляскав политически победител. Сега този блясък избледня, премиерът е непоправимо отслабен. Колкото и дълго да успее да се задържи на своя пост, пред Джонсън вече не се открива перспектива за големи дела, оттук нататък той е осъден да крета едва-едва.
Резултатът от вчерашния вот е истински провал и поради друго - той показа как съпартийците на Джонсън оценяват неговия характер. Да не забравяме, че поводът за нарастващото недоволство сред съпартийците на Джонсън беше скандалът около партитата, празнувани на Даунинг Стрийт по време на строгия локдаун. И те не са били едно или две. Джонсън и най-близките му сътрудници многократно са нарушавали строгите правила за изолация, наложени от самите тях на британските граждани. Социалните медии са пълни с отзиви на гневни британци, които нямаха право да се видят с умиращите си близки и роднини в болниците, докато хората в правителството са се веселили. При последвалото изслушване в Долната камара премиерът дори излъга парламента, като отричаше да е имало каквито и да е нарушения на правилата. Дори само това би бил достатъчен повод за подаване на оставка или за смяната на Джонсън.
Когато Борис Джонсън дойде на власт, бившият главен редактор на близкия до консерваторите вестник "Телеграф" написа за бившия си сътрудник Борис Джонсън, че при всичкия си талант на политически шоумен той е "напълно неспособен" да заема високопоставен управленчески пост, защото е воден от суета и себичност. Всички в Консервативната партия познаваха тази оценка, а мнозина навярно я и споделяха, но след земетръсната му победа преди две години и половина, те явно бяха склонни да си затварят очите за всички недостатъци на победителя Джонсън.
Катастрофата на Джонсън
Междувременно обаче 60% от британците смятат, че премиерът трябва да подаде оставка или да бъде свален от поста - ореолът му избледня твърде силно. Комуналните избори през май вече донесоха сериозни загуби на торите, а вторият тур навярно също ще завърши зле за тях. Факт е и това, че големите проекти на премиера - от икономическото догонване в британския Север до реформата в здравеопазването си - останаха само приказки. Вместо това растат разходите за живот и големи части от населението обедняват.
Това са все лоши новини за човек като Борис Джонсън, който се е профилирал основно в самоизявите, вместо в онова, което е политически съществено. Всяко следващо гласуване в Долната камара ще бъде за него истинско изпитание, а драмата в Лондон ще продължава. Този премиер не е в състояние да предложи онази сериозна политика, която изисква от него страната, а и много от неговите съпартийци. Борис Джонсън беше медийна звезда още преди да влезе в политиката, но после така и не успя да се превърне в истински политик.
В неделя вечерта неговият специален популистки модел претърпя катастрофа в изборното бюро на британските тори.