Одеса винаги е била популярна туристическа дестинация - както за украинци, така и за гости от чужбина. Сега войната нанесе тежък удар на туризма. Как оцелява секторът - бивша екскурзоводка разказва:
Преди началото на войната много туристи идваха в Одеса - на почивка или да разглеждат забележителностите. Гостите се наслаждаваха на плажа, разглеждаха историческия център или пътуваха до близкия Билхород-Днистровски, за да видят най-голямата крепост в Украйна. Но тези дни са безвъзвратно отминали.
Преди войната работих като екскурзовод и пишех статии за пътувания. Руската инвазия, след която всичко в родната ми Одеса се промени, е болезнено запечатана в паметта ми.
Объркване и дезориентация
В града цареше пълно объркване и дезориентация. В супермаркетите имаше опашки, хората се запасяваха с продукти, а пред банкоматите се образуваха дълги опашки, защото хората се опасяваха от възможен срив на банковата система. Аз също се притеснявах как всичко това ще се отрази на работата и на бъдещето ми.
Улиците бяха почти празни, работеха единствено супермаркетите и аптеките. Всичко останало - кафенета, ресторанти, театри, места за забавления - беше затворило врати. Хората излизаха само за храна или разходка на кучетата си. Март беше стресиращ месец, но с наближаването на април ситуацията бавно започна да се разведрява. Кафенетата, салоните за красота и магазините отново отвориха. Хората отново излизаха навън, ходеха в парковете, а децата играеха по площадките.
Нощен живот вече няма
В момента се е завърнало някакво подобие на нормален живот. Ресторантите по главните улици отново са отворили терасите си и пак можете да слушате улични музиканти, да посетите опера или балет или да направите обиколка с автобус на града. Но войната продължава. Затова край административните сгради са издигнати барикади от чували с пясък, а булевард "Приморски" - една от емблематичните и популярни туристически забележителности - си остава затворен.
Повечето кафенета и ресторанти работят най-късно до 22 часа. Един час преди полунощ започва полицейският час. Преди войната летните нощи в Одеса винаги бяха посветени на партита, филми на открито на плажа и концерти. Да се разхождаш из центъра на града в такива вечери бе очарователно преживяване. Сега нощният живот не съществува. Цари единствено зловеща тишина.
Как войната удари туризма
Пиковият туристически сезон в Одеса винаги е бил лятото между май и септември. През 2021 г. над 3 милиона души посетиха Одеса - почти колкото във времената преди пандемията от Ковид-19. Очакваше се тази година да е добра за туризма след облекченията на мерките. Но Русия нахлу в Украйна.
Днес повечето крайбрежни хотели страдат от ниска заетост. Хотелите в центъра, историческата част на Одеса, се справят малко по-добре, като в тях отсядат чужди журналисти и малко украински туристи.
Заради мините, плуването в морето е строго забранено. Преди войната, през лятото плажовете бяха пълни с туристи. Сега е напълно различно. Все още има смелчаци, които ходят на плаж или влизат в морето - въпреки забраната. Но има трагични случаи на хора, загинали от морски мини.
Култура и отдих във военно време
Музеите остават затворени, а някои вече дори са преместили колекциите си на безопасно място. Филхармонията остава отворена, а в парка на градската градина се провеждат благотворителни концерти. Партитата в нощните клубове са забранени.
Чували с пясък обграждат Одеския театър за опера и балет, който е ограничил посещаемостта си до 30 процента. Ако се включи сирена за въздушна тревога, представленията се прекратяват, а на посетителите се дава възможност да напуснат сградата или да се скрият в убежище под театъра. В случай, че тревогата продължи по-малко от час, представлението се възобновява. В противен случай то се спира и зрителите могат да ползват същия билет за следващото представление.
Новата реалност
Обикновено през лятото развеждах групи чуждестранни туристи из Одеса. През уикендите провеждах до три обиколки на ден за украинци. С началото на войната изгубих тази работа и ако трябва да съм честен, не мога да си представя кога ще мога да се върна към предишния си живот. Нямаме представа какво може да ни донесе утрешният ден, не на последно място и защото ситуацията на фронта се променя ежечасно.