Министерството на здравеопазването организира Седмица на отворените врати за информираност за туберкулозата, която ще се проведе от 19 до 23 септември. По темата пред ФАКТИ говори проф. д-р Ваня Юрукова, началник на Втора клиника по неспецифични белодробни болести и зам.-директор на МБАЛББ "Света София".
- Проф. Юрукова, забелязва се ръст на скритата заболеваемост от туберкулоза. На какво се дължи и как си го обяснявате?
- Най-вероятно се дължи на пандемията, на ограничените възможности на лицата, които имат съмнение за туберкулоза, да имат достъп до специалист време на пандемията от ковид. Знаете, че хората тогава бяха много притеснени да посещават личен лекар или да пристъпят в болниците, защото там има струпване на много пациенти и то с КОВИД-19. Респективно и по-голям риск от заразяване от КОВИД-19. Нашата болницата цели две години беше за КОВИД-19 болни. Също така имаше и недостиг на лекари - специалисти по пневмология и фтизиатрия в доболничната специализирана поцмощ, защото бяха в КОВИД отделенията.
- И сега наблюдавате ефекта от това. Така ли да ви разбирам?
- Да, сега идват хора с оплаквания. Но вече сме в период на късно диагностициране и откриване на заболелите. Това от една страна. От друга страна е важно да открием и техните контактни лица.
- Какви хора идват при вас – повече деца или повече възрастни…
- КОВИД-19 пандемията върна година назад прогреса в осигуряване на контрол върху превенцията, диагностиката и лечението на заболяването. Благодарение на изпълнение на дейностите по последните три Национални програми за превенция и контрол на туберкулозата и на програмите финансирани от Глобалния фонд, се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на заболеваемостта от 38.5 на 100 000 население през 2008 г. до 18.5 на 100 000 население през 2019 г. Разбира се, у нас има региони, които регистрират висока заболеваемост – говоря за Враца и Кюстендил. Тези градове са най-засегнати. През 2019-а Враца бе с 33,9 на 100 000, а Кюстендил 33,4 на 100 000. В резултат на тази тенденция, за която говорим, при възрастните имаме 13 на 100 000 за 2020 година. При децата тези данни са следните: ново заболели и с рецидив на болестта за 2018-а - 25 на 100 000, за 2019-а -17,1 на 100 000, а 2020-а 13,8 на 100 000.
- В каква фаза хващате заболяването в момента, когато дойдат хората при вас?
- Пациентите идват късно, когато вече са в активна фаза. Зачестяват тежките случаи - с инфилтративно-пневмонична, фиброзно-кавернозна туберкулоза. В повечето случаи случайно я диагностицираме, дошли по повод на Ковид-19. Хората късно търсят лекарска помощ и така доминират тежките случаи, когато вече имаме бацилоотделяне, с наличие на каверни и т.н. букетна инфекция, когато вече има и други патогенни бактерии, често с антибиотична резистентност и микотична инфекция, в някои случаи и резистентни на туберкулостатиците. А тези състояния вече трудно се лекуват. Като бацилоотделители, болните са изключително опасни и за околните, защото туберкулозата е инфекциозно заболяване и се разпространява по въздушно-капков път.
- На какви симптоми хората трябва да обръщат внимание, за да не идват при вас вече в активна фаза…
- Хората трудно свързват състоянието си с туберкулоза. Заболяване започва почти безсимптомно с отпадналост, слабост, нямат апетит, нощни изпотявания, суха кашлица, бодежи в гърдите. По-късно се появява значително отслабване на теглото. Един много алармиращ симптом е наличие на кръв в храчките. Трябва да се обръща своевременно внимание и на най-малките симптоми – например промяна в характера на т. нар. тютюнджийска кашлица, която задълбочава своя характер, поява на кървави храчки, субфебрилна температура, която води до слабост на организма и изтощение.
- Пациентите, които имат отслабен или намален имунитет, повече ли са застрашени?
- Кои са застрашени ли… На първо място ще сложа тези, които и преди са боледували от туберкулоза. След това идват всички контактни на такива пациенти, здравните работници, хората без ваксина против туберкулоза, мигрантите… Хората с хронични белодробни заболявания - хроничен бронхит, с бронхиална астма, с хронична обструктивна белодробна болест,бронхиектазии, хората с намален имунитет, хората с язвена болест, на хемодиализа, с хронични бъбречни заболявания, трансплантирани пациенти, хората с продължително лечение с кортикостероиди, анти TNF alpha медикаменти, химиотерапия, хората с автоимунни заболявания и т.н. С умерен риск са пациентите с диабет, здравните работници, мигрантите, лишените от свобода, хората с определени зависимости – алкохолизъм, наркомани, бездомниците.
- Съществува и т.н. латентна туберкулоза. За нея какво можете да кажете и да запознаете хората?
- Това е едно състояние, при което човек се намира в един „прозоръчен“ период между заразяването и развитието на активната фаза на инфекцията. Просто човекът е заразен с туберкулозни бактерии, но няма признаци и симптоми на активна инфекция. В този момент хората не са източник на инфекция, но представляват един резервоар за нови случай на активна туберкулоза. Състоянието е безсимптомно, няма клинични, микробиологични или рентгенови данни в подкрепа на активна фаза. Латентният период е относително време. Може да варира от няколко седмици и месеци, а може и да е до края на живота. Обикновено това състояние се активира между втората и петата година от заразяването. Ето защо контактните на болните с активна туберкулоза трябва да бъдат включени в рисковата група за латентна туберкулозна инфекция. Лечение на латентна туберкулоза се предприема, за да се предотврати развитие на активна туберкулоза в бъдеще.