По принцип, ако сменим "Луганск" с "Донецк", размислите би следвало да са същите, но предвид развитието на бойните действия в Украйна, второто засега изглежда само хипотетично, докато първото вече не е мираж. В момента, в който пиша тези редове, последните новини са, че фронтът на практика е достигнал до границата на т. нар. "Луганска народна република", като информацията е не от кого да е, а от самия ръководител на това формирование Леонид Пасечник. И ако в последните дни украинската контраофанзива доведе до възвръщане на окупирани от Русия територии, то евентуалното превземане на Луганск би било нещо съвсем различно. А именно, ликвидиране на едно проявление на сепаратизъм.
Вероятността за такъв сценарий изважда на дневен ред някои въпроси, свързани с бъдещото отношение на украинските власти към сепаратистите. А също и за сепаратизма въобще.
Едва ли има нещо по-недопустимо за която и да било държава от това, някой да оспори суверенитета ѝ върху нейни територии. От територията и нейните граници започва самата идея за държавност. И ако суверенитетът бъде поставен под съмнение, оттам надолу всички закони, наредби и правилници увисват във въздуха. Всеки опит за нарушаване на териториалната цялост на една държава влиза в графата "Престъпления срещу държавата/републиката/короната" и се наказва най-строго от всички престъпления в съответния Наказателен кодекс. И това е само правната страна на нещата.
Сега да минем към моралната. Ако, не дай си боже, в рамките на България се прояви аналогичен сепаратизъм, каква би била реакцията? Не само на официалната власт, на армията, полицията и другите легитимни сили за сигурност, но и на "неотговорни фактори" като ловни дружини, футболни агитки, а и на обществото като цяло... Ще се съгласим ли някой да откъсне парче българска земя и там да замени наложения правов ред и националните символи с каквото му падне? Впрочем, това вече се е случвало, макар и в рамките на тогавашната Източна Румелия - прочетете за "Тъмръшката република"...
И много моля да не се пробват паралели с Априлското въстание. Към 1876 година вече съществува българска нация, призната в рамките на територията на Българската екзархия. Нация, която все още не е имала своя (национална) държава. Някой да е чувал за "луганска/донецка нация"?
Конфликтът между Украйна и Русия се разглежда от света като война (макар Москва официално да не е обявила война на Киев). Респективно, военните действия между двете страни попадат под международните закони на войната - с Женевска конвенция и т.н. Докато сблъсъците между украинската армия и силите на ЛНР и ДНР се третират като "вътрешен конфликт". Тоест, сепаратистите за защитени единствено от украинските закони и Хартата за правата на човека, но не се ползват със статут на военнослужещи по време на война. Разлика, която не бива да се пропуска.
Като цяло, международната общност не толерира сепаратизма, макар в някои случаи отделни държави да предоставят убежище на сепаратисти (обикновено, приемащата страна е в обтегнати отношения с държавата, на чиято територия се развива съответното иредентистко движение). В случая, ДНР и ЛНР са признати като държави единствено от Русия, и то два дни преди началото на "специалната военна операция" в Украйна. Останалият свят гледа на тези субекти като част от Украйна и можем да предположим, че не само би приветствал връщането им под украински контрол, но и би си затворил очите за някои евентуални изстъпления. А можеше въобще да не се стига дотук...
В действителност, доскоро Украйна беше просто една по-голяма Ирландия. Държава на регионите, в която съжителстваха етнически украинци и етнически руснаци (както и други малцинства, включително българско). Балансът се поддържаше трудно, но конфликтът можеше да бъде избегнат. Просто трябваше, подобно на Ирландия преди 100 години, да се проведат референдуми във всеки регион. И хората да избират между "западна" Украйна, която да се интегрира в НАТО и ЕС, и "източна" Украйна, която да гравитира около "руский мир". Тогава може би не само в Донецк и Луганск биха избрали Русия. Но не стана така. Очевидно нито Русия, нито Запада, бяха готови на такъв компромис. Само че руската агресия на практика обедини народа на Украйна (с изключение на сепаратистките ДНР и ЛНР) и го превърна в нация. През последните 6 месеца в най-голяма степен живеещите в източната част, където преобладават етническите руснаци, понасят последствията на "денацификацията". Всъщност Путин помогна на украинските граждани да постигнат единство.
Никой извън Русия няма да тъгува, ако самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР бъдат върнати в рамките на Украйна. Ако техният сепаратизъм успее, това би повлякло редица други проблеми в Европа - Каталуния, баската провинция, Корсика... Да не забравяме и Шотландия, макар че там нещата засега вървят цивилизовано. А също и неразрешения проблем в Кипър...
Отделен въпрос е, доколко сепаратизмът в Донецк и Луганск е автентично местен и доколко е инспириран от Русия. Подобно на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.
Що се отнася до българския интерес, мисля, че той е ясен - гледай Донецк и Луганск, мисли за Кърджали, Разград и Шумен. Без значение, че в момента Турция и Русия са в "деликатни" отношения (покрай армено-азерския конфликт, но и не само) - неоосманистката доктрина не е излязла от дневен ред...
Въпреки принципа за ненарушимост на държавните граници, те понякога се прекрояват, включително през последните десетилетия. Цивилизованият начин за това е чрез международно признаване - така например, през 1940 година България си връща Южна Добруджа от Румъния. В по-ново време, добър пример е разделянето на Чехия и Словакия. Трагичен и кървав - разпадът на Югославия.
А в Украйна - докато за Крим Русия може да извади някакви исторически основания (макар светът да продължава да не признава тази анексия), то за ЛНР и ДНР е повече от ясно - ако Украйна успее да си ги възвърне, ще възстанови справедливостта. Затова нека Бог да помага на украинската армия!