Кънчо Стойчев: България затъва постоянно поради фрапантни глупости

Г-н Стойчев, как ви се струват посланията от кандидатите за народни представители, които слушаме по време на предизборната кампания, имаме ли ясни такива или липсват?

Аз не виждам някакви резки изненади. Всяка една от основните партии продължава да говори същото, което е говорила досега, заема същите позиции, които е заемала досега. И в този смисъл по-скоро протича една леко скучновата кампания. Тя всъщност тази година ще бъде изключително кратка, защото знаем, че хората се завърнаха от почивки, пътувания преди няма и седмица, така че цялата кампания ще се сведе до 2-3 седмици. И аз не очаквам т.нар. "кампания“ да има някакво сериозно отражение върху изборите. Всъщност, все повече тези кампании у нас преди избори се свеждат до мобилизация на електората на всяка една партия, а не толкова до печелене на нов електорат. Това е, което виждам.

Сякаш и на политиците им омръзва, така ли?

Това е нормален процес. Влизаме в четвърти избори, най-вероятно ще има пети, шести, умората е характерна. Но всъщност това, което е най-важното, е какво ще стане след нощта на изборите, дали правителство ще може да се състави, ако изобщо се състави такова.

Ще се ангажирате ли с някаква прогноза какви са възможните коалиции, които според вас ще се сформират? Ще имаме ли такива изобщо?

Аз не мисля, че ние ще вървим по посока коалиции, тъй като коалиционната дейност означава много строги правила и някакъв тип обединение, което изисква много по-голяма устойчивост на партиите. В момента персоналното противопоставяне между лидерите на партиите е такова, че по-скоро за коалиция, която да управлява, не може да говорим. Но твърде вероятно е да се достигне до някаква формула, която ще бъде широка формула, формула дали ще се казва експертна, дали на националното спасение, дали временна, дали антикризисна, някаква такава формула, около която да се обедини едно мнозинство. И всъщност, шансовете нарастват това да се случи. Те нарастват не поради нашата вътрешнополитическа обстановка, а поради международната обстановка. Знаем, че в последните дни виждаме и очакваме една сериозна ескалация на конфликта в Украйна. И в този смисъл България е директно прифронтова държава, ние сме първа линия – Одеса е на 300 км по права линия. Така че и интересите на Европейския съюз и на НАТО ще тласкат българските политически партии по посока на намиране на формула, макар и временна, на управление. Подчертавам временна, защото в тази обстановка едва ли може да се постигне стабилна формула за 4-годишно управление. Това не го виждам как може да стане, но във всички случаи е напълно възможно да се постигне една формула да речем 6-8-10 месеца грубо казано, с хоризонт до местните избори. Знаем, че точно след година ще имаме местни избори. Това е хоризонтът между половин и една година. Във всички случаи по-добре е да търсим едногодишен хоризонт, за да съвпаднат изборите, а не да минаваме през още едни избори.

Къде е проблемът? Защо се получава така? Във ваши други изказвания сте казвал, че проблемите на партиите е манталитетен. Промени ли се нещо или отново сте на това мнение?

Много от нещата са манталитетни, а ние знаем, че манталитетът е свързан и с културата, особено в случая говорим и за политическата култура. Но това, което имаме в момента с все пак нов акцент в обстановката, е доминация в масовото съзнание на икономическата проблематика поради кризата, поради безпрецедентна инфлация, която според всички по-изявени специалисти, беше излишно усложнена и задълбочена в България. Ние знаем, че в България ние имаме инфлация 2 пъти над равнището на европейската. Тоест, тази втора половина ние сме си я направили, и то я направи предишното управление с действия и бездействия. На втори план и на трети план вече отстъпват проблематиката, която беше водеща в предишните няколко избора – за корупция, кражби и т.н. Все по-малко хората говорят за това, и това е разбираемо, след като само като влязат в магазина и виждат това се е увеличило 30%, това 50, а тези неща двойно са се увеличили. Все по-трудно става не само за българите, изобщо за съжаление из цяла Европа това е на дневния ред най-важната тема – финансово оцеляване, недопускане на драстичен спад на жизненото равнище. А такъв спад на жизненото равнище наблюдаваме – наблюдаваме и в Германия и във Франция, в България. Така че ни чакат трудни времена. И една мобилизация на хората първо да гласуват, независимо, че изборът не е най-добрият, но ние трябва да гласуваме, за да създадем една база за демократични решения на въпросите и проблемите в България. И второ, един призив към политиците е да загърбят в момента моментните си интереси и да се мисли само по приоритетите на България. В момента нищо друго не е необходимо, само приоритетите на България трябва да бъдат на преден план.

Но все пак не виждаме някъде ентусиасти, които предлагат нови решения на старите проблеми, висящи от години, както вие казахте, разрастващи се в кризи, големи кризи в момента?

Нови решения в тази ситуация трудно ми е да си представя, ходене с главата надолу не е необходимо. Достатъчно е просто да престанат да правят глупостите, които направиха. А тези глупости са страшно много. Всъщност, България затъва постоянно не поради грешни нови решения, а поради фрапантни глупости, които се извършват от този или онзи политик, или група от политици. Просто трябва здрав разум и оттук нататък наистина съгласие за 3-4 неща, без които България не може, и воля това съгласие да продължи достатъчно дълго, за да можем да минем този период, който всички се надяваме, че ще е по-къс, но едва ли ще е толкова къс този период на кризисно развитие в света.

Каква електорална активност очаквате за изборите?

Аз не драматизирам толкова електоралната активност. Да, тя ще бъде по-скоро към по-ниските граници, но нищо драматично няма да има, тъй като очаквам около 2,5-2,7 милиона да гласуват, което на база реалният брой хора, които могат да гласуват в България, не на измислените списъци, е близък до 50%, близък до 50-те процента. Това горе-долу бих казал по-скоро нормално, не драматично. Истината е, че в България най-често гласуват около 60-на процента. Сега ще е мъничко по-малко. Но няма това да е драмата. Не става дума за равнища, които са под здравословните. Разбира се, ако получим един резултат, при който на 2 октомври вечерта видим, че са гласували само 2 милиона души, то тогава бихме имали сериозен проблем с представителството. Но минем ли 2,5 милиона, не виждам чак такъв проблем.