"Да си вземеш котка в чувал" е евфемизъм за начинание, пълно с неизвестности. Или на пръв поглед носи повече рискове, отколкото възможни ползи.
Нещо такова се получава през последните дни, откакто руският президент Владимир Путин обяви частична военна мобилизация. Десетки, а може би стотици хиляди мъже в мобилизационна възраст напускат Русия, за да избегнат изпращането им на "специална военна операция" в Украйна. Според британското военно министерство броят на бегълците вече е надхвърлил този, с който Русия започна военната интервенция на 24 февруари. А от самата Русия идва информация, че макар официално мобилизацията да обхващаща само определени групи, на практика се извършва безогледно.
Европейските страни продължават да нямат единна позиция (и политика) относно ситуацията. Полша, Чехия, балтийските страни от самото начало обявиха, че няма да допуснат руски граждани на своя територия. Емблематичен бе туитът на литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис, с който той заяви, че страната му няма да даде убежище на хора, които "просто бягат от отговорност". Финландия първоначално приемаше бегълците, но в петък затвори границите си за тях. От друга страна, Германия призовава да се дава убежище на руските дезертьори и дори изисква от ЕС да вземе общо решение в тази посока.
Разбира се, напливът от руски граждани не е само към държавите от ЕС. Съседната на Руската федерация Грузия е под силен миграционен натиск, макар там споменът от инвазията през 2008 година да е още пресен. А най-интересното е, че популярна дестинация за бягащите от мобилизиране руснаци се оказва... Сърбия. Страната, в която се проведоха най-масовите проруски демонстрации в подкрепа на "специалната военна операция" в Украйна. А сега натам се насочват дезертьори - доста екстравагантно решение, но те си знаят...
И така, нека да се опитаме да претеглим плюсовете и минусите (за Европа и за България в частност) от тази нова "бежанска" вълна. Да ги приемем или да не ги приемем - туй е въпросът?
Първосигналната реакция би била да ги приемем заради аргументите, с които приемаме бежанците от Украйна. Бели хора, християни, на нас конкретно и езиково близки - ще се адаптират лесно, ще помогнат и на икономиката, и на демографията (ако останат по-дълго). Още повече, сред самите украински бежанци преобладават етническите руснаци (просто западната част на Украйна е по-пощадена от войната, а на изток руснаците са повечко).
Да де, ама сега нещата не са както преди няколко месеца с украинците. Това, че тогава идваха основно жени и деца, а сега предимно мъже (някои със семействата си), е по-малката драма, макар и да трябва да си имаме едно на ум. По-голямата е, че това са хора, които показват нелоялност към собствената си държава - е, как тогава да очакваме от тях лоялност към чужда (в частност, към нашата)? Усетиха, че войната, която за тях не е война, може да ги засегне лично, и - дим да ги няма. А преди това? Колко от сега щурмуващите границите и/или протестиращи срещу мобилизацията, преди няколко месеца подкрепиха Марина Овсянникова, например?
Добре, ние (ЕС и НАТО) подкрепяме Украйна. А бягащите от мобилизацията руснаци се явяват наши съюзници, ще кажат някои. Но имаме ли план как да ги използваме за тази цел? Или ще го мислим "в движение"? Европейският съюз има достатъчно горчив опит от подобни практики през последните години - и със "сирийските бежанци" (от които само 20-ина процента се оказаха сирийци), и с дълго отлаганите решения на проблема с руската енергийна зависимост...
Съвсем наскоро Европейският съюз взе решение да затегне визовия режим за руски граждани, без изцяло да премахва тази опция. Може би това е оптималното решение - визи и строга "пресявка". Но и това носи рискове - руснаците масово да лъжат Европа, че са против войната в Украйна, за да се докопат до заветната виза, а европейските консулски служби в Руската федерация да се правят, че им вярват. И да създават допълнителна работа на разузнавателните служби в своите страни, които да следят всяка стъпка на получилите визи руснаци. Общо взето... "визи за смет".
Опасността сред "бежанците" да се промъкнат и агенти на Кремъл под прикритие, е съвсем реална. Но дори това не е най-смущаващото, макар да се явява (сериозен) проблем.
По-скоро в момента руското общество се изчиства от своята "ненадеждна" част - опозиционери, критици, "патриоти на маса", протестъри и обикновени глезльовци и мрънкала. Които биха ни били много по-полезни там, отколкото тук. А без тях и режимът ще е по-силен, и войската с по-висок боен дух. Е, нали бяхме за Украйна? Тогава?
Конкретно България би следвало да приюти само онези, които имат двойно (т.е. и българско) гражданство, плюс евентуално такива с българско самосъзнание - "мьi не татарьi - мьi болгарьi" например, имаше навремето един такъв транспарант, издигнат от агитката на футболен клуб "Рубин" (Казан). А Европа като цяло "да си събира главата", защото положението наистина изглежда като "котка в чувал" - нееднозначна и лесно предвидима за всеки запазил разсъдъка си опасност, каквато са ордите от Близкия изток и Магреба, но все пак... It"s complicated.
Войната е като шахмата - печели се с мисъл за поне няколко хода напред. Оставиш ли се обстоятелствата да ти диктуват решенията, вече си я загубил. А настоящата война, видимо, се води не само по бойните полета на Украйна. Води се и в информационното пространство, на енергийния пазар, а вече и по граничните пунктове.