Какво развитие да очакваме на кризисната ситуация в парламента, породена от факта, че не се избра председател на Народното събрание. Пред ФАКТИ говори доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации.
- Доц. Христов, на какво ставаме свидетели в парламента?
- Наблюдаваме абсолютно безпрецедентна ситуация. НС започва своята работа с много сложен възел. Вижда се, че един абсолютно стандартен въпрос, какъвто принципно е изборът на председател на парламента, се заплита сложно. Това, от своя страна, е показателно и онагледява големите пропасти, които партиите са изкопали помежду си.
Към момента и не се виждат наченки и намерения за някакво единомислие.
Все пак, в цялата ситуация виждам и нещо положително. Зад тази неотстъпчивост стоят и принципни позиции – добри или лоши, но принципни. И това се наблюдава при всички политически сили. В сегашното патово положение не било по-малко безопасно да се влиза в безпринципни договорки, да се говори за „златен пръст“, „златен крак“…
- Визирате ситуация, при която депутати излизат от зала, за да няма кворум…
- Да, това са парламентарни игри, когато се ползва възможността да има или няма кворум. Проблемът обаче е, че идеологията за партиите е важна до изборите. До деня на вота, до формирането на Народното събрание. След това, за добро или лошо, математиката излиза на преден план. Хората са избрали някакви хора в парламента и след това идва ред на формирането на мнозинство и взимането на решения.
- Късно снощи ПП са оттеглили кандидатурата на Никола Минчев, а ГЕРБ продължават да държат на Росен Желязков… Имаме нова ситуация… Ще видим ли нов кандидат?
- В една такава ситуация не знаем как ще процедират партиите. Дали ще се намери консенсусна фигура? Ще видим. Негласната договорка е, че най-голямата политическа сила излъчва председателя. След като около това не могат да се разберат, разговорите впоследствие ще станат по-трудни. Можем да очакваме развръзка, ако се излъчи възможно най-средно аритметичната политическа фигура от депутатите в момента. Изключвам хората от „Възраждане“ и по-малки политически формации да излъчат такава фигура. Компромисът обаче трябва да дойде отвътре. И Чингис хан да дойде в парламента, няма да усмири страстите.
- На фона на това, което ни демонстрираха депутатите още в първия ден, каква работа на парламента можем да очакваме… Включително чухме и призиви да отиваме на нови избори?
- Такива гласове чуваме още след деня на вота. Още тогава част от говоренето, комуникацията на политическите сили бе все едно започват нова предизборна кампания. Виждайки разпределението на силите в парламента, политическите сили си представиха какво може да се случи.
А общото мнение бе, че този парламент няма да има дълъг живот.
Видяхме го тогава, веднага след вота, виждаме го и сега в началото на живота на новото Народното събрание. Дано все пак да има някакъв път на съглашение. Това ще е полезно за цялото общество, за хората, за бизнеса. Но предвид първия ден, който видяхме, скептицизмът относно живота на този парламент започва да надделява.
- Програмите на партиите са фактор до изборния ден, защото политиците ни казват какво ще направят. А като гледаме какво правят в първия ден на новия парламент, за какво да си мислим. Къде остана държавата, хората…
- Това е голямата дилема. Политиците казват, „.. те са ни избрали с нашите програми и обещания и ние сме длъжни да ги защитим“. Това е измъкване, но до някаква степен е приемливо за хората. Проблемът е, че ще мине някакво време. Сега страстите са нажежени. Но какво ни чака? Ще мине една тежка зима, апатията у хората към политическия живот ще се увеличи и пролетта или края на зимата, когато ще има нови избори, може тази апатия да избие в нещо по-неприятно – ниска избирателна активност или ръст при маргиналните формации.