Коментар на руския военен експерт и блогър Борис РОЖИН
За разлика от прословутия 20-ти конгрес на КПСС, който нанесе чудовищен удар отвътре на световното комунистическо движение и СССР, 20-ият конгрес на Китайската комунистическа партия /ККП/ може да се счита за исторически със знак плюс.
1. Въпреки всички инсинуации и слухове президентът Си Дзинпин не само запази, но и засили властта си. Днес всъщност е началото на неговия трети мандат, отклонение от предишна традиция, която датира от Дън Сяопин. Но тук е важно да се помни, че идолът на председателя Си не е Дън, а Мао (китайският Сталин). По този начин принципът на ротация на политическото ръководство на ККП, който съществува от десетилетия, е поне временно оставен настрана. Китай разчита на доказан кормчия, който да води Китай през бурята на трансформацията на световния ред. Примерно, както Сталин води СССР през бурята на Втората световна война до статута
суперсили.
2. Вътрешнопартийната опозиция на президента Си претърпя тежко поражение, курсът към сближаване със Съединените щати беше отхвърлен от партийното мнозинство, което основателно вярва, че Китай е навлязъл в етапа на борба за бъдещия световен ред и „връщане към 2007" вече няма да работи. Предстои борба със Съединените щати, а онези, които призовават за „преговори“, стават не само ненужни, но и опасни за перспективите на Китай.
3. Обновяването на Централния комитет на ККП и Политбюро не само отразява преразпределението на силите в най-голямата комунистическа партия в света, но и консолидира основните тенденции, одобрени от конгреса - борбата за връщането на Тайван в родното му пристанище, решителното укрепване на въоръжените сили, курсът към многополюсен свят без американска хегемония. Китай ще бъде воден по този път от президента Си и там, в зависимост от успеха на борбата, той ще може или да се кандидатира за 4-ти мандат, или, ако здравето не позволява, да подготви наследници, които няма да допуснат ситуацията да се върне назад.
4. За Русия това означава, че ние няма да бъдем сами в нашата борба за нов световен ред, Студената война на САЩ срещу Китай ще ескалира и успехът на Китай в тази борба ще е толкова важен, колкото нашият успех срещу американската хегемония. Въпреки че КНР и Руската федерация не са съюзници в пълния смисъл на думата, по въпроса за борбата с американската хегемония ние сме в една лодка с Китай. И докато това е така, не може да се говори за никаква изолация на Русия. Следователно победата на президента Си е добър сигнал за Русия, че Китай идва в битката и няма да се отклони от този път, поддавайки се на убеждението на онези, които предложиха „да не усложняваме“.
5. САЩ очевидно са очаквали нещо подобно, така че едва ли ще бъдат доволни от такъв резултат. Залогът върху вътрешните противоречия в ЦК на ККП не се оправда, както и опитите да се принуди Китай да се откаже от курса си на обединение с Тайван чрез заплахи. С оглед на това може да се очаква, че САЩ ще форсират началото на военен конфликт в Тайван и то в момент, когато Китай все още не е напълно готов за него. САЩ са наясно с критичния фактор на ситуацията - декларацията за суверенитет на Тайван. Това неминуемо ще провокира китайски военен отговор. Съответно този механизъм, от гледна точка на САЩ, трябва да бъде задействан, преди Китай да е напълно готов. Победата на Си сериозно повишава възможността за война за Тайван, където на Тайван е отредена ролята на Украйна. Какъвто и да е резултатът от този конфликт, може да се очаква, че икономическото значение на Тайван в дългосрочен план ще спадне рязко.