ДВ: Г-н Ганев, какво е изненадващото в това преизчисляване на българския БВП за 2021 година, на което Вие първи обърнахте внимание?
Ганев: Проведена е ревизия на данните. Това редовно се прави. Казано на шега: една от главните тайни на макроикономистите е, че данните никога не са окончателни и винаги могат да бъдат ревизирани.
ДВ: Защо? На какво се дължи това?
Ганев: Защото се променят методологиите, защото се променя и теоретичното схващане за структурата на икономиката. Освен това в течение на времето винаги постъпва и нова информация, която в момента на първите мерения не е била налична. Особено информация за обема на външната търговия. Затова винаги се ревизират данните, стандартно дори в продължение на три години след отчитания период. Но ревизията може да трае и по-дълго. Спомням си, че през 2005 година се ревизираха данните за 1990-те години.
ДВ: А какво показва тази ревизия за България?
Ганев: Нека да кажа, че тя е рутинна: всяка година през октомври се прави ревизия на данните за предишната. Изненадваща е много голямата разлика, която се получава: почти 7 милиарда брутен вътрешен продукт повече в сравнение с първото измерване. Първоначално се смяташе, че през 2021 година БВП е около 132 и нещо милиарда, а сега излиза малко над 139 милиарда. Това е доста значимо - около 5% все пак.
ДВ: На какво се дължи тази разлика?
Ганев: Основно на новопостъпилата информация по линия на външната търговия. Трябва да се провери по-внимателно и подробно, по всичките 10 сектора от икономиката. През всичките тримесечия на 2021 година БВП е ревизиран нагоре, а още по-необичайното е, че има сериозна ревизия и на реалния растеж от 4,2% на 7,6%, което, ако го вземем на човек от населението, става дори около 8,5% ръст на БВП за миналата година. Това е абсолютен рекорд за България за този век.
ДВ: Това звучи чудесно. Но понеже споменахте "на човек от населението": каква му е ползата на този човек от населението? Какво означава рекордният ръст на БВП за един среден българин, ще го почувства ли той някак с джоба си?
Ганев: За съжаление нищо няма да почувства. Но със сигурност, от гледна точка на взимането на решения в лично качество, на бизнес решения, на управленски решения, това е много важна информация. Особено бизнесът винаги внимателно следи в кои сектори има ръст, предприемачите си правят съответните стратегии - това е важно. Но от гледна точка на домакинствата този коригиран нагоре ръст едва ли нещо ще промени.
ДВ: А каква е тенденцията за 2022 година?
Ганев: Растежът продължава, но не е толкова бърз. За двете тримесечия, за които имаме данни, растежът е добър, особено на глава от населението - около 5%. Но като имаме предвид войната и различните кризисни процеси, това е положителна новина. И все пак големият въпрос е дали през втората половина на годината до България няма да достигнат онези процеси, които вече изглеждат като рецесия в Западна Европа.
ДВ: Тоест, Вие смятате, че кризите от последните месеци и години - пандемията, ръстът на цените на енергоносителите, войната на Русия срещу Украйна, не са повлияли на отличния ръст на българската икономика, така ли?
Ганев: Ковид повлия - пандемията сериозно засегна икономиката през 2020 година, тъй че една част от растежа през 2021 е всъщност възстановяване спрямо предишната година. Тоест, след ковидното затваряне ние сме отскочили нагоре, но това далеч не е единственото обяснение. В българската икономика има определени вътрешни процеси, които увеличават растежа. И още нещо, което има връзка вече с домакинствата. Колкото и да са "криза върху криза върху криза", че в момента и политическа, която за пореден път ни се стовари върху главите, безработицата почти не е нараснала, а заетостта поддържа високи нива. Когато имаме една растяща икономика, едни бизнеси, които успяват да се справят със ситуацията, това за хората все пак е много добре. За тях е от първостепенна важност да не си загубят работните места и доходите.
Автор: Александър Андреев