Владислав Панев пред ФАКТИ: Консултациите при президента повече приличаха на кастинг за Генералния щаб

Президентът Румен Радев и ръководството на „Демократична България“ направиха изключително „интересни“ консултации за кабинет. Разговорът се превърна в лют спор за предоставянето на оръжия за Украйна и модернизацията на българската армия. Пред ФАКТИ говори Владислав Панев от „Демократична България“.

- Г- н Панев, вие, в „Демократична България“, путинофили и русофили под прикритие ли сте. Повтарям въпроса на президента Румен Радев към ръководството на партията…
- То е ясно, че не сме. И консултациите при президента се оказаха много странни. То реално това не бяха консултации, защото се говореше основно за постове във Фейсбук и кой каква Военна академия е завършил. Консултациите при президента повече приличаха на кастинг за Генералния щаб или обществено обсъждане на Закона за троловете в интернет. С тези неща разговорът имаше много повече близост, а не с конкретика за съставяне на кабинет каквато функция такъв тип срещи трябва да имат по Конституция.

- С каква нагласа отидохте вие на разговора при президента…
- Със сигурност не отидохме при президента с очакване, че ще бъдем изпитвани по конспект, който няма никаква връзка със съставянето на кабинет. Ясно е, че с президента сме на различно мнение по отношение на това дали да оказваме помощ на Украйна и да сме единни с нашите съюзници в НАТО, или не. Той заема по-пасивна позиция, която според нас, а и според мен, не е в интерес на България, не е в интерес и на нашата армия. Знаем какво е плачевното ѝ състояние.

- Но как отговаряте, че ако дадем сега наше оръжие на Украйна, без да сме получили някакво в замяна, ние отслабваме военните си способности?
- Това е работа на служебното правителство в момента да определи с какво оръжие ние можем да се разделим и да го дадем на Украйна, но без това да се отрази на нашата боеспособност. От „Демократична България“ сме заявявали, че сме „за“ да се повиши бюджетът за отбрана до такова ниво, че да можем да си позволим обновяване на бойните ни способности.

- Споменахте служебния кабинет, но както вървят нещата правителство на Румен Радев и парламент ще продължат да работят заедно…
- След както президентът се гласи за избори през март, ще стане така, а и ако връчването на мандатите се окажат неуспешни, че кабинетът на Гълъб Донев, ако бъде преизбран, ще изкара по-дълъг мандат на управление от кабинета „Петков“ – от средата на август, ако изборите са средата на март, то поне до средата на април, ако се сформира кабинет. Това е почти цяла година работа на служебен кабинет. А това не е здравословно за политическата система.

- След като няма да подкрепите ГЕРБ при първия мандат, какво да очакваме…
- Конфигурацията в парламента е такава, че по-скоро отрежда на нас и ПП ролята на опозиция. ПП ще получат втория мандат и при разговори с нас бихме могли да предложим кабинет на малцинството. Говорим за предложение на много ясна програма, която ще обхваща съдебна реформа, повишаване на конкурентността на българската икономика и промени в регулаторите. Програмата ще бъде представена пред обществото и пред другите партии. И вече ще видим кой как ще прецени – дали да ни подкрепи, или не. Ако мислят как България да излезе по-силна от всички кризи, в които се намира света, нека ни подкрепят, за да намерим мнозинство. Животът на кабинет на малцинството надали ще е изключително дълъг, но през това време може да се свършат добри неща.

- Като например…
- Вече казах няколко неща, а защо не и стъпки към промени в Конституцията, към повишаване на доходите на най-уязвимите. Ето и какво се случва с „Лукойл“. Виждаме, че от компанията може да влязат допълнително около 700 млн. лева в бюджета. Тези пари може да се използват за подпомагане не само на потребителите на горива, но и на тези, които използват обществен транспорт, защото това са хора от най-уязвимите групи в България.

- Ако има провал на мандата на ПП, се върви към избор на президента Радев за третия. Вероятността, след този тон по време на консултациите, да го даде на вас е…
- Теоретично президентът може да ни връчи третия мандат, но практически, предвид случилото се, е малко вероятно. Така мисля аз. Вижте, случвало се е политически лидери да дават едни сигнали сега, а след месец да направят друго. Но на този етап не очакваме да дойде третият мандат при нас. Но да не поставяме каруцата пред коня. Играта на мандати вече втръсна на хората, но нека видим.

- И да ви насоча и към случващото се около „Лукойл“. Как така, след като години наред компанията не плаща данъци в България, изведнъж сега България се оказа привлекателно място за бизнес. Как да си обясним тази трансформация?
- Вижте, това е бизнес. Като всяка компания и „Лукойл“ си гледа чисто егоистичния интерес. В момента компанията има интерес България да играе ролята на неин агент пред Брюксел, за да може да продава горива в други държави от ЕС.

- Това как може да се случи? Кой трябва да го разреши?
- Към момента дерогацията важи до началото на декември. За целта българското правителство трябва да поиска нови условия от Брюксел и да видим какво и как ще бъде позволено. Българската страна трябва да направи определени стъпки, а в замяна на това „Лукойл“ пък казва, че ще си изпълни законовите задължения да внася данъци у нас. А те не са правили това през последните 15 години. 700 млн. лева са точно, както каза министърът на транспорта Христо Алексиев, 10% данък печалба, а друга част е извънредният регламент на ЕС за облагане на свръхпечалбите с данъци. 700 млн. лева е точно 1/3 от очакваната свръхпечалба от разликата в сортовете петрол „Урал“, с който работи „Лукойл“, и „Брент“. Разликата е 20-30 долара на барел, а компанията преработва годишно около 7 млн. тона.

- А за целта „Лукойл“ ще трябва ли да прави българска фирма, а „Литаско“, която сега седи на входа и на изхода, няма да участва?
- „Лукойл“ има регистрирани български фирми. „Лукойл Нефтохим“ може да търгува с горива и петрол, има и други. Въпросът е в това, че досега тези фирми работиха на ишлеме и печалбата изтичаше от България към Швейцария и Нидерландия.

- България има „златна акция“ в „Лукойл“, а не сме чули нищо от представителят на държавата в дружеството. Тази „златна акция“ свършила ли е нещо в полза на държавата…
- Въпросът е актуален. Отговор трябва да даде човекът, който е вкаран в Надзорния съвет на „Лукойл“ от страна на държавата. В случая или самият човек да разкаже пред медиите, или служебният кабинет може да потърси отговор на този въпрос. Служебният кабинет би могъл да промени, след насрочване на Общо събрание на дружеството, въпросния човек. Обяснение се дължи, защото е явно, че държавният интерес е нарушаван в продължение на поне 15 години. Миналата година, след като НАП извърши ревизия, „Лукойл“ за първи път плати данъци. Около 70 млн. лева, ако не се лъжа. Но ако се върнем за тези 15 години назад, става въпрос сигурно за милиарди лева щета. И още нещо. „Лукойл“ в момента ползва дерогация от ЕС и подкрепа от държавата, а цените по бензиностанциите не намаляват. Защо е така? Интересен въпрос.