Боян Чуков е офицер от българското разузнаване. Има инженерно образование. През 80-те и 90-те години на XX в. работи под дипломатическо прикритие в българските посолства в Париж и Мадрид. Специализира в Института за политически науки в Париж (Sciences Po). Бил е член на Националния консултативен съвет към Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Секретар е на Съвета по национална сигурност и външнополитически съветник в две правителства на България - в кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език.
- Г-н Чуков, от край време ракурсът на международната обстановка е изместен напълно в посока на войната в Украйна. Светът сякаш забрави за Сирия и ИГИЛ и войната там. Всъщност, какво става с „Ислямска държава“ или т.н. ДАЕШ? Къде са?
- С времето стана ясно, че "Ислямска държава" е проект, който загуби своето първоначално предназначение. На експертите е ясно, че зад формирования от типа на ДАЕШ стоят мощни специални служби. В периода на „разцвет“ на откровено терористичната организация пропагандата избягваше да дава смислени отговори на въпроси като: Откъде получава оръжие ДАЕШ? Кой финансира мрежите на терористичната организация по света? Защо в ръководството на ислямистката ДАЕШ мюсюлманите са бегло представени? И още ред риторични въпроси. Реално ДАЕШ приключи своята „бурна“ дейност след появата на руските военни в Сирия. Стана ясно още, че проектът се превърна в бумеранг преди всичко за Западна Европа. Историята на ДАЕШ наподобява на личната драма в живота на Осама бин Ладен. Първоначално изграден като агент на ЦРУ за борба с руснаците в Афганистан, а по-късно се обърна срещу своите създатели. Виждаме, че организацията има своите реминисценции в други райони на света, където противопоставянето между глобалните актьори придобива огромни размери. ДАЕШ е инструмент, създаден за решаване на геостратегически задачи. Технологията на такива инструмети е позната от доста време. Първообраз на днешните радикални ислямистки формирования са познатите „Мюсюлмански братя“, които еволюираха във времето. Да напомня. Известният американски генерал Майкъл Флин, бивш шеф на военното разузнаване на САЩ, преди години си призна, че янките имат нещо общо с ДАЕШ. Накратко, проектът се намира в латентно състояние, но е възможно неговото „съживяване“, ако интересите на глобални и някои регионали фактори го изискват.
- Каква е ситуацията в Сирия като цяло?
- Сирия отдавна не е тема №1 в глобалните медии. Руското военно присъствие на сирийска територия стабилизира управлението на Башар Асад. Американците продължават да окупират незаконно част от райони, в които са концентрирани петролните залежи на страната и лишават правителството в Дамаск от сериозни ресурси за развитие. САЩ взаимодействат с определени кюрдски фракции, които им служат като инструмент. Турция методично усвоява значителна част от северните територии на Сирия по протежение на границата. На тези територии вече се разпростират турската администрация и турската банкова мрежа. Всичко това Анкара аргументира с борба срещу кюрдския тероризъм на ПКК. Иран също поддържа своето всестранно присъствие на сирийска територия в икономически и военен план. Днес Турция атакува кюрдите в Ирак и Сирия, които се подкрепят от САЩ. Анкара и Техеран са ситуативни партньори по отношение на кюрдския фактор в региона. Кюрдите са разединени и нямат шанс да създадат своя държава още много години напред. Арабският свят постепенно се обърна към Башар Асад и започна да общува с него и сирийските институции. Даже тези дни Реджеп Ердоган заяви, че е готов да пие едно кафе с легитимно избрания президент на Сирия. Сирия продължава да бъде „котел“, в който бълбукат множество полузамразени конфликти, които могат във всеки един момент след външен импулс да се активират. Нещо като бомба с тиктакащ часовников механизъм, чийто таймер никой не знае в кой момент може да бъде настроен за действие.
- Всички са концентрирани върху проблемите на украинските бежанци. А какво стана със сирийските бежанци, които според западните медии, цитирам : „наводниха Европа“. Та коя бежанска вълна преобладава в крайна сметка: сирийската, афганистанската или украинската?
- Проблемът с бежанците в Европа е огромна човешка драма за хората, които търсят място за по-хубав и мирен живот. Техният етноконфесионален произход няма никакво значение. Трагедията на едно малко сирийче, афганистанче или украинче е позор за целия свят. Страданията на едно дете нямат нищо общо с неговия етнически произход. Но бежанските потоци се използват активно за реализиране на цели, които са дългосрочни във времето. Не е случайно, че се говори за „миграционно оръжие“. Пребразяването на Европа в етноконфесионален план бе предсказано преди десетилетия от граф Рихард Куденхов-Калерги. Концепциите му са представени подробно в книгата му „Паневропа“, написана в началото на 20-ти век. Куденхов-Калерги вижда бъдещето на Европа по следния начин: европейците се смесват с другите раси и народи и изчезват като специфика. Бежанската вълна в Европа от Азия и Африка променя етноконфесионалния характер на Стария континент. Украинските бежанци са като тези от Испания и Португалия след Втората световна война в по-богатите страни на Европа. Разликата е, че украинците бягат от войната, а португалците и испанците са икономически принудени да напускат своите родни места. Сирийската, афганистанската и украинската бежански вълни са основно в резултат на военните сражения, които се водят в техните страни. Икономическата принуда да бягат не е на първи план.
- Изместват ли се терористичните клетки от Сирия към Турция?
- Както споменах по-горе тероризмът в това число и ислямският са инструменти. Те не се самозараждат. Някой с достатъчно големи финансови, организационни и военни ресурси ги създава. Темата „тероризъм“ е много благодатна за академичната общност, която написа много докторати и монографии по този въпрос. Проблемът е, че никой не иска да даде ясен отговор на простите въпроси – кой е създателят, защо сега, защо точно на това определено място и пр. Терористичните клетки не се изместват сами. Някой ги мести. В момента Турция навлиза в предизборен период. Страната отново ще гласува за президент. Прекалено много външни фактори са заинтересовани Ердоган да загуби изборите. Други имат точно противоположни интереси. Терористичните клетки могат да дестабилизират страната и да направят вота непредсказуем. Ердоган ще положи всички сили да остане на своя пост. Кюрдският или ислямисткият тероризъм са нож с две остриета. Зависи кой го ползва. И дали го ползва достатъчно умело.
- "Дипломатическата мисия на САЩ в Турция е дълбоко натъжена от експлозията в Истанбул. Изказваме искрените си съболезнования на семействата на загиналите и пожелаваме бързо възстановяване на ранените", се посочва в съболезнователното послание на посолството на САЩ в Анкара. Според Вас искрени ли са американците с тези думи? Има ли скрит подтекст?
- След терористичен акт като този в центъра на Истанбул винаги следва поредица от съболезнования на много държави. В този случай САЩ не правят изключение. Съболезнованията са клиширани и не носят информация дали тези, които ги отправят, са искрени или не. В случая е по-интересна реакцията на страната, която ги получава. Анкара в лицето на високопоставени държавни служители на практика обвини САЩ в неискреност. Вашингтон бе обвинен в подкрепа на кюрдския тероризъм, който бе посочен от турците за извършител на терористичния акт на истанбулската улица „Истиклял“. Естествено, имаше и версии, че турците са организирали кървавия хаос „под чужд флаг“, но това са само недоказани версии. Истината се знае в Анкара, тъй като там службите разполагат с най-много информация от терена, а не от медиите. Вие сте права относно скрития подтекст. Други открито считат, че този терористичен акт е „дебел намек“ за Ердоган, който води самостоятелна външна политика, която влиза в конфликт с мощни глобали фактори.
- Турция отказва да приеме съболезнованията на САЩ за атентата. Как ще коментирате поведението на южната ни съседка?
- Турция отдавна не е същата покорна в евроатлантическия смисъл страна. Анкара води своята собствена евразийска политика и се старае да извежда на преден план своите национални интереси. Ердоган е амбициозен, смел и последователен държавен ръководител. Естествено, зад него стои турската държава със значителен демографски, икономически и военен потенциал. Няма да е далеч денят, когато Турция ще надхвърли 100 млн. жители. Географското разположение на нашата южна съседка е уникално. Реално свързва три континента. Турция под ръководството на Ердоган се еманципира. От обект на международната арена се превърна в субект. Това е причината Анкара да има понякога рязко отношение към САЩ, когато американците нанасят щети на турските външнополитически интереси и ходове.
Интервю на Оля Ал-Ахмед