Драмата с хартиените бюлетини го показа: техниката се отдалечава от нас, а ние от техниката. А елитите ни, вместо да внасят разум, си позволяват да побъркват и без това разтревожения от скоростта на промените народ.
Коментар на професор Ивайло Дичев:
За драмата около Изборния кодекс се писа не малко. За всички е ясно, че ГЕРБ руши държавата, за да разцепи реформаторската коалиция, а Нинова самоубива партията си, за да оправдае лошите резултати. Дори компромисното предложение на ДПС да похарчим едни нови 60 милиона за други машини, които проверяват хартиената бюлетина като скенери, не отговаря на въпроса – можем ли да сме сигурни, че някой безотговорен политик няма да се усъмни и в тях. И дали накрая няма да стигнем до пръстовите отпечатъци.
Проблемът е, че целият този примитивизъм хваща дикиш сред немалко граждани. Че нашата „нация техническа“ (както я наричаше Живков), май не е далеч от новозеландските маори, които смятат, че като ги фотографираш, им открадваш душата.
Вземете това. Наскоро един уважаван университет ме накара да им изпратя декларация по пощата и подписана със син химикал. Не електронен подпис, не сканиране, не черен. По-възрастните сигурно ще си спомнят, че навремето не приемаха официални документи, написани с химикалка, вероятно защото им е била подозрително западна. В училище ни учеха да пишем с перодръжки, тънко и дебело, а по чантите ни неизменно имаше петна от счупена мастилница. До ден днешен администрацията боготвори печата, за който се редиш на едно определено гише. Но какво значи печат днес? Една гумена форма, която всеки може да си поръча за няколко лева. Добре, че не са се сетили съответните политически сили да я оспорват и нея.
Учрежденията работят с хартия
У нас истински лудити няма, защото не се наблюдава навлизане на изкуствен интелект, който да отнема работни места (не се намира и много естествен, но нейсе). На нещастните изборни преброители, чиято работа новият Изборен кодекс утроява, просто се предлагат повече пари и готово. Съпротивата срещу всяка стъпка напред е огромна, а законодателните промени са добър повод на „консерваторите“ да спъват каквото могат. Хартията продължава да е основен документ в повечето учреждения, което значи, че прословутото електронно управление не облекчава труда, а го удвоява – веднъж пишеш на хартия, веднъж на компютъра. Скоро имахме конфликт около електронните рецепти: лекарите протестираха, защото нямало да могат да напишат рецепта при посещение на болен в дома му. Почудих се защо това да е проблем - дали нямат леки компютри, подходящи за посещения и снабдени с мобилни данни?
Не знам дали българите сме по-примитивни от други народи. Помня как преди години френски приятели се молеха компютърът някак да излезе от синия екран, който значеше нещо страшно, но неясно какво. Когато се появява телефонът шведските селяни късат жиците, защото вярват, че по тях преминават демони. Мобилният телефон пък беше придружен с глобален страх, че причинява рак на мозъка – препоръчваше се да го ползваш със слушалки, за да не е твърде близо до главата ти. 5G-мрежата пък беше обвинена за Ковид епидемията: две български общини взеха решение да забранят разполагането на новите антени на територията си, а в София и до сега има блокове, които се лишават от прихода, което това може да им донесе. За всеки случай.
Светът се променя все по-бързо, все по-сложни и неразбираеми стават нещата, с които трябва да живеем. Навремето много български мъже можеха да легнат под Москвича и да го оправят. Съвременният автомобил е снабден с компютър, който за повечето от тях остава тайна – просто го хвърлят и купуват нов. А какво да кажем за още по-неразбираеми неща като криптовалутите, лицевото проследяване или генетичното редактиране? Гражданинът разбира все по-малко и се чувства безпомощен пред заплахите, с които го бомбардират всекидневно медиите. И става така, че достиженията на прогреса се превръщат в някакви идоли, на които едни се кланят, други се гневят.
Техниката се отдалечава от нас, а ние от техниката
Особено опасно изглежда развитието в сферата на комуникациите, приватизирани днес от социалните мрежи. Какъв е алгоритъмът, който управлява нашите вкусове, интереси, приятелства? Фирмена тайна. Самият Марк Зукърбърг се разкая, задето не предвидил негативните последици от откритието си и обеща да вземе мерки срещу радикализацията и лъжите в своята мрежа. Но възможно ли е това в планетарен мащаб?
Скоро голяма група от български граждани изпратихме петиция до европарламента с протест за начина, по който се модерира Фейсбук (вече основна дигитална медия у нас) от своята фирма Телус. Самият аз съм обект на чести необясними блокирания, за които не мога да споря или да искам сметка. Но не е ли ФБ частна компания, която си налага правила? Ако си представим, че модерацията се промени и почне да санкционира хора, които подкрепят руската агресия и антисоциални позиции на отсрещната страна – дали пък тогава няма крайната десница да почне да пише петиции? Така впрочем стана с Туитър, когато блокираха профила на Тръмп. Сега пък работата там е на път да се обърне в дясно-либертарианска посока.
Все пак България е част от модерния свят
Не се опитвам да разсъждавам как да се модерират социалните мрежи. Просто ви обръщам внимание върху това, че ние тук се зверим пред един алгоритъм, измислен на десет хиляди километра, прилаган от хора, които не познаваме, и които не сме упълномощавали за нищо. По същия начин ще се зверим един ден, когато покрай нас вземат да прелитат безшофьорни автомобили, а Илон Мъск успее да имплантира чипове в мозъка ни. Не защото сме дебилни старци, както си мислят в БСП, а защото техниката се отдалечава от нас, става все по-трудно разгадаема. Българската специфика е в това, че наместо да внасят разум, елитите си позволяват да побъркват и без това разтревожения от скоростта на промените народ.
Проблемът с ускоряващия се прогрес е сериозен, но времето, в което му се противопоставяше патриархалната селска идилия, отдавна мина. България е част от модерния свят, за хубаво и лошо. И крайно безотговорно е български политици да ни превръщат в племе, което с кукерски танци ще гони духа на машината.
* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.