Да душиш жена си пред децата – домашното насилие в малките населени места… Пред ФАКТИ говори Лиляна Янакиева

Мобилни екипи помагат на пострадали от домашно насилие в малките населени места на Търговищка област. От началото на годината до края на ноември от „Асоциация НАЯ” са подкрепила 120 пострадали от домашно насилие. Консултациите, направени от психолози, социални работници и адвокат, са близо 1600. По темата пред ФАКТИ говори Лиляна Янакиева, която работи в асоциацията.

- Г-жо Янакиева, как изглежда насилието в малките населени места. Има ли някаква специфика и с какво е характерно?
- Характерното е с това, че в Търговищка област има близо 200 малки села, в които живеят различни етнически общности. Примерно при българо-мохамеданите, при които ходя в град Омургат, е много специфично. Жените търсят помощ, но изпитват голям страх от това да не бъдат отхвърлени от общността. За тях е важно да бъдат подкрепяни от своите близки и роднини – било братовчеди, приятели и т.н.

- Колко е голям страхът и срамът от “… какво ще кажат хората“. В малкото населено място всичко се знае и разчува?
- Срамът е много голям при жените. Жените, пострадали и търпели дълги години насилие, идват на консултации тайно. Искат нещата да станат така, че никой да не разбере, че те търсят помощ.

- За тази година сте подкрепили 120 пострадали от домашно насилие, като жените и децата сред тях са 98%? Каква е формата на насилието?
- Говорим за насилие във всичките му форми - физическо, психическо, икономическо, контрол, изолация. Децата също са пострадали - пряко или като свидетели на това, което се случва в семейството.

- Какъв пример можете да дадете?
- Един от последните ни случаи е следният. Семейство с 2 деца. Майката търпи 15 години домашно насилие. Омъжена е насила, когато още не е била пълнолетна. Бързо ражда 2 деца. Те порастват. Жената търпи, но в един момент децата търсят помощ, когато баща им прави опит да удуши майка им.

- При проблема домашно насилие може ли да говорим за някаква специфика по отношение на помаци, роми, българи, турци и т.н. Или общата картина е една и съща…
- Примерът, който дадох, е от общността на българо-мохамеданите. Но той може да бъде отнесен към всяка друга общност. Домашното насилие се случва във всички групи, независимо от етническа принадлежност, религиозни убеждения, образование, социален статус. В случая, за който говорих, майката вече се раздели с партньора си. Децата са при нея.

Но на този етап тя не е подкрепена от общността си, защото в техните очи тя е развалила семейството си, спасявайки се от насилието.

Тя е обвинена, че сега децата са останали без баща.

- В големия град може да се преместиш от едно място на друго. Как да избягаш в малкия град, в селото?
- Ето тази жена, въпреки че общността я отхвърли, тя все пак предприе крачка и прекрати насилието, но ако нямаше подкрепата от мобилните групи, които ние организираме, надали щеше да се справи с проблема.

- Има и 2% пострадали мъже. Какво се случва при тях?
- Става въпрос основно за възрастни хора, които търпят насилие от порасналите си деца.

- Какъв пример бихте дали?
- Самотен възрастен мъж, който има пълнолетен син, който е алкохолик. Синът няма постоянна работа. Хваща се тук и там. Изкарва 20-30 лева на ден, когато работи. Изпива ги и тормози баща си за пари. Стига се и до моменти, при които възрастният мъж е изгонен от къщата и се налага да спи в колата, за да не бъде набит. Живеят в село.

- Мобилни екипи помагат на пострадали от домашно насилие в малките населени места, като вие работите в Търговищка област. Как става помощта…
- Мобилните ни екипи са малко, след като се има предвид колко голям е регионът, а в същото време колко много отдалечени и труднодостъпни села има в него. Човешкият ресурс не стига в нашата асоциация, защото има недостиг на кадри. Аз хода всяка сряда в Омуртаг на изнесена приемна, колеги покриват и община Попово. Ако трябва да се отиде в някое село, използваме читалището или кметството. Ние най-често получаваме сигнали от кметовете. Жената се е оплакала на кмета и той прави връзка с нас, за да помогнем.

- Значи кметовете са наясно с проблема?
- Кметовете и читалищните секретари оказват съдействие. Те са хората, които са на първа линия и пострадалите най-често се обръщат първо към тях и към полицията.

- Когато отидете в малко село, тайно ли се срещате с пострадалите?
- Хората се познават. Примерно, пострадалата жена е отишла при кмета, защото вечерта е станало нещо. Намираме начин как да поговорим с жертвата, но без това да става много видимо.

- През ноември, с подкрепата на Министерството на правосъдието, направихте обучение на 20 специалисти от региона - полицаи, психолози и социални работници, представители на държавни служби и социални услуги, как да си сътрудничат по време на кризи. Разбират ли все повече хора проблема?
- С въпросните хора, които изброихте, работим от доста време и имаме трайни партньорства. Това ни помага да предложим комплексна подкрепа на пострадалите, всеки според своите възможности и правомощия.

- Как реагира полицията, когато се подаде сигнал за домашно насилие?
- Полицията реагира веднага, след като получат сигнал. В това отношение няма проблем. А след това търсят нас. Голям процент от жените, на които помагаме, са насочени към нас от полицейските инспектори по места. Те правят проверка на сигнала веднага.

- Когато се стигне и мине през съд, за да се издаде ограничителна заповед, как това работи в малкото населено място?
- Когато говорим за спешна мярка, която изисква реакция до 24 часа, полицаите извеждат насилника от общия дом, а майката и децата остават. След това вече се върви по законовия ред.