„Примирието“ на Путин с привкус на пресметливост и цинизъм
© Виталий Портников
Президентът на Русия обяви "едностранно примирие" за Коледа след обръщението на патриарх Кирил. Предложението на Владимир Путин да се включи в инициативата беше почти веднага отхвърлено от украинската страна. Западните лидери припомниха още, че Русия не е спряла да воюва нито на Коледа на 24 декември, когато празникът се чества от почти целия християнски свят, нито на Нова година.
Президентът на САЩ Джо Байдън предположи, че Путин просто търси глътка въздух за войските си. И това съображение има пълното право да съществува, особено на фона на неуспешните опити на руските войски да настъпят в посока Бахмут и масовата гибел на мобилизирани войници в Макеевка.
Въпреки това е трудно да се разбере какво има повече в това обявяване на "примирие" - пресметливост или цинизъм. Патриарх Кирил, който постоянно благославя войната и дори не се тревожи за съдбата на своето паство, енориашите на Украинската православна църква на Московската патриаршия, изведнъж се развълнува как хората, които живеят под бомбардировки вече десети месец, често без ток, вода и отопление, ще могат да празнуват Коледа.
И Путин, който доскоро говореше почти с гордост за обстрелването на критичната инфраструктура на Украйна, с готовност откликна на предложението на своя придворен патриарх. Защото от гледна точка на Кремъл Путин е пазител на традиционни ценности, имперски и съветски едновременно. А какво, от гледна точка на тези ценности, може да бъде по-важно от една спокойна Коледа?
Но тази на пръв поглед мирна реторика не може да скрие най-важното: руският президент не иска реален край на войната. По време на разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган Путин отново подчерта, че е отворен за преговори, но тяхното условие е Киев да признае факта на окупацията на своите територии, изпълнението на „известните искания“, които Путин постави преди атаката срещу Украйна. Още тогава тези искания породиха сериозни съмнения от гледна точка на гарантирането на сигурността на страната, а самата готовност на Киев сериозно да говори за неутралитет ми изглеждаше като подписване на смъртна присъда за бъдещето на държавата.
След девет месеца война, готовността да се приеме цялата тази „демилитаризация“, „денацификация“ и неутрален статут означава програмирано поражение и неизбежно изчезване на Украйна от политическата карта на света. Това обаче са все емпирични изисквания. А самата идея, че Украйна трябва да се съгласи с окупацията на Крим, Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области и в резултат на това да даде легитимност на анексирането на собствените си региони, е съвсем реално желание за унищожаване на международното право.
И за Путин днес това е по-важно от всякакви „денацификации“, защото в близко бъдеще това ще отвори пътя на Русия да окупира и анексира нови украински, както и беларуски и казахски региони. Както се казва, "присъединявайте се към Русия област по област!". Мнозина смятаха, че това е фигура на речта, но всъщност не беше нищо повече от програма за действие. И никакви 36 часа "примирие" по Коледа няма да отменят основното намерение на руския президент - да краде чуждото и да иска съгласие за кражбата.
Бесарабски фронт