Избори, референдуми, извънредни заседания на парламента. Кой за какво се бори на политическата сцена… Пред ФАКТИ говори проф. Милена Стефанова, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
- Проф. Стефанова, предсрочните избори ще са на 2 април. Първи април – денят на шегата, е ден за размисъл… Ще се „пошегуват“ ли хората с вота?
- Много се надявам да не се шегуваме с вота, за да не плачем на 3 април. Вярвам, че хората ще се отнесат към този въпрос – гласуването, сериозно. Друга ситуация не си представям. Но също така се опасявам, че и на тези избори няма да има висока избирателна активност, защото на хората взе да им омръзва да ходят на избори през няколко месеца - за пети път в рамките на две години. Лошото е, че може би няма и да е за последен. Като изключим факта, че ще имаме редовни местни избори на есен, нищо чудно те да бъдат съчетани с нови предсрочни парламентарни избори.
- Предизборна надпревара или политическа търговия – какво очаквате?
- Надявам се да няма политическа търговия, защото хората са достатъчно разумни, за да знаят, че трябва да отидат да гласуват и да изберат наистина партията, която предпочитат.
- Избори, след избори, след избори. Очаквате ли партиите да измислят нещо ново, или отново ще слушаме още от същото…
- Аз мисля, че ще има нови неща. И повод за тези думи ми дава работата на депутатите в тази последна седмица, която наблюдаваме.
- И какво виждаме…
- Те са готови и на извънредни заседания, за да приемат закони. И виждаме да приемат законопроекти още на първо четене… Аз съм убедена, че това не е качествен законодателен процес, и много детайли, които се обсъждат, остават неразбрани от обикновените хора. Само юристите вероятно могат да си ги тълкуват. Но положителното е, че в парламента започнаха да говорят помежду си по съществени въпроси. Ето, депутатите приеха механизъм за контрол над дейността на главния прокурор. Няма да им стигне най-вероятно времето, за да го приемат и на второ четене, но пък знае ли човек, след като станаха такива работохолици в последната седмица. А фактът, че вече си говорят в парламента, е може би, защото вече са абсолютно сигурни, че няма начин да направят правителство. Не могат да излъчат кабинет и накрая си казаха: „Хайде сега да си свършим работата, заради която избирателите са ни пратили в Народното събрание.“ И точно разговорите, които те водят тази последна седмица, може би ще се окажат един мост към следващия парламент, който не бива да бъде разрушаван толкова лесно. Много се надявам по време на предизборната кампания да няма политически договорки, а просто да има позициониране на партиите още по-ясно в политическото пространство и да чуем от тях позитивни цели, за чието постигане те ще се борят в работата си в следващия парламент.
- Чуваме как България се нуждае от кабинет от експерти, но това у нас работи ли? Няколко партии говорят в тази посока?
- Експертите са важни в управлението, но нали и те ще трябва да бъдат излъчени от някакъв политически субект, който да може да ги подкрепя. Тази субект пък ще изисква парламентарно мнозинство, а парламентарното мнозинство ще е създадено от партиите и коалициите, които са представени. Експерти – добре, но зад тях пак ще има политика.
- Задават се референдуми. Най-вероятно такъв, ако извърви законовия път, може да има с местния вот през есента. „Възраждане“ питат дали да запазим българския лев, а ИТН - за президентска република. Виждате ли опасности?
- Въпросите, които задават тези два референдума, не са много адекватни към днешната ситуация. И ще поясня. Запазването на българския лев е избягване на формулировката „против“ или „за“ сме за влизане в еврозоната. Такъв тип референдум е възможен, защото при него има поставен някакъв времеви интервал. От гледна точка на конституционалисти и юристи може и да е допустим. Не се наемам да прогнозирам колко хора ще се разпишат в такава подписка. Също така се страхувам от това какво би се случило в следващото Народно събрание. Дори и подписката да набере необходимия брой гласове, следващото Народно събрание ще трябва да се произнесе. Разбира се, ако броят на подписите не го прави задължителен в правния мир. Има изискване от набиране на най-малко 400 000 подписа и трябва да се проведе референдум. Но такъв въпрос, според мен, не е полезен за България в този момент.
Колкото до инициирания референдум от „Има такъв народ“, той по-скоро е смешен.
По две причини. Първо, защото тази партия най-вероятно иска по този начин отново да получи своята популярност в медиите. Видяхте и пресконференцията на „Има такъв народ“ от миналата седмица как бе отразена. Тя бе отразена, защото Слави Трифонов е интересен на журналистите. Интересът към пресконференцията бе предизвикан от личното участие на Трифонов. И, да, факт е, че имаше представители на доста медии. Това, реално, е една популяризация на партията и те ще се възползват от това още преди да е започнала предизборната кампания. Така ще бъдат търсени, което ги връща по някакъв начин на политическата сцена. Иначе колкото до самия референдум, обикновените хора трудно биха разбрали точно какво е президентската република или полупрезидентска република. И на самата пресконференция не стана много ясно в разговорите. Говореха се неверни неща, но оставям на инициаторите да си берат срама за своята неграмотност и некомпетентност. За да се смени формата на държавно управление, нещата минават през свикване на Велико народно събрание, защото ние не можем да проведем директен референдум за формата на държавното устройство. Това е от компетенцията на Велико народно събрание. За да стане обаче всичко това, Обикновено народно събрание трябва да направи проект за нова Конституция и да определи дневния ред на Велико народно събрание.
Двата референдума поставят много съществени въпроси, които ще предизвикват идеологически и политически дискусии вътре в парламента, а това отново ще разконцентрира работата на Народното събрание.
За мен нито единият референдум е полезен, нито другият. Ако искаме да имаме работещ парламент, в който да се постига съгласие, референдумите с нищо не помагат. Но да си дадем сметка, ако вече имаме събрани подписи, и се тръгне на провеждане на тези референдуми, че това вече би взривило едни предстоящи избори наесен. Законодателят е предвидил, че референдум може да се проведе с избори, ако такива предстоят наскоро. Ако имаме едновременно разяснителни кампании за референдум, кампания за парламентарни избори и кампания за местни избори нещата стават много, много сложни и объркващи за обикновените хора. Сложната технология на гласуване, която е типична за местните избори, силно ще затрудни прилагането на и без това обърканите ни изборни правила. Смесването на кампаниите отново ще даде шанс на големите партии да потушат малките и да не им дадат шанс да се представят добре на местните избори. Това не е полезно и за партийната система, и за развитието на политическия живот. По-скоро се притеснявам от факта, че ще трябва да се започва дискусия за тези референдуми, а и те не случайно бяха издигнати именно от тези две партии - от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“, точно в този момент. С референдумите някой много жестоко иска да дестабилизира България.