Ефект на подмяна
Журналистът Виталий Портников за "другата Украйна" в плановете на Москва
На 12 януари 1918 г. (на територията на Руската империя обаче все още е в сила Юлианският календар, така че по документи това е 30 декември 1917 г.) болшевиките, събрани в Харков, в опозиция на Централния съвет и неговия Генерален секретариат, образуват Народния секретариат на Украинската народна република на съветите.
Това "правителство" не представлява почти никого. Украинските болшевики не представляват мнозинство дори в съветската власт. Освен това е трудно да ги наречем украински: тяхната партия, която скоро ще стане управляваща и единствена на територията на Украйна, е създадена в Москва, а не в Киев или дори в Харков. В управлението на "Украинската република" катастрофално липсват украинци. Но работата е свършена: за разлика от Украйна, която тепърва стъпва на крака, която трудно преминава от идеята за автономия към идеята за независимост, суверенитет и единство, създава се друга - фалшива Украйна.
В хода на по-нататъшните събития именно тази Украйна ще измести истинската Украйна и ще стане единствената възможна държавна власт на територията на украинските земи за дълго време.
Върховната Рада на Украинската ССР, която на 24 август ще обяви независимостта на нашата държава, ще бъде политически наследник на тази Украйна. Не Украинската народна република, не. А Украинската народна република на съветите.
От юридическа гледна точка Украинската ССР дори не е наследник на тази псевдодържава, която скоро приключи своето съществуване, а наследник на Временното работническо-селско правителство на Украйна, създадено от болшевиките на 28 ноември 1918 г. в Курск. Да, да, в Курск, дори не в Харков! Именно това „правителство“ обяви за невалидна както властта на хетман Скоропадски, така и властта на Директорията на Украинската народна република и провъзгласи Украинската ССР на „III Всеукраински конгрес на съветите“ след окупацията на Харков от болшевиките.
Защо си спомням тази картонена декорация, която беше щедро опръскана с кръв и с която беше заменена истинската украинска държава? След статията на Виктор Медведчук в “Известия” можем да предположим, че Кремъл отново се връща към идеята за фалшификация.
Досега си имахме работа с кристално чисти шовинисти, чието съзнание не беше замъглено дори от допускането на мисълта, че може би украинците наистина се смятат за украинци. Ако техните украински агенти все още са разбирали, че за да спечелиш власт и пари, е необходимо да се правиш на украинец (никога няма да забравя как в една от телевизионните програми Виктор Янукович, тогава все още кандидат за президент на Украйна, след реч в подкрепа на европейската интеграция се обърна към мен, след като вече беше изключил микрофона: „Е, ти нали си умен човек, нали разбираш, че трябва да бъдем заедно с Русия“), то нито самият Путин, нито неговите съратници дори не се опитваха да се преструват че Украйна и украинският народ все още съществуват.
Освен това Путин постоянно критикува Владимир Ленин и Йосиф Сталин за „грешката“ да създадат декоративна Украйна. Въпреки че каква беше тази грешка от руска гледна точка? Това беше декорът, който направи възможно легитимирането на окупацията, заблудата на хората и създаването на мощен противовес на евентуално национално движение.
И, между другото, именно декорацията позволи на Русия да напредне още повече на Запад - до място, където Руска империя никога не е имало, но където тя много искаше да остане по време на Първата световна война. Че каква грешка е това от имперска гледна точка?
Но Путин, като всеки реакционер, вярваше, че ще може безболезнено да се върне в 1917 г., времето „без украинци“ и други народи, и не просто да се върне безболезнено – но и да запази териториите, придобити на Запад като част от новоокупираните земи. Амбициозна и проста задача: вече не Съветски съюз от Кушка до Чоп, а просто Русия.
Но реалността се оказа друга още при провеждането на първата "спецоперация" по присъединяването. Руските войски тъпчат на място вече няколко месеца подред, апетитите на Кремъл започват малко по малко да се стесняват към окупираните украински региони, „присъединени“ към Русия. И в тази ситуация най-мъдрото е, разбира се, да се заговори за „другата Украйна“. "Добрата." Да се съгласи, че Украйна не е Русия, че има право на съществуване, но при едно условие: правителство, лоялно към Русия. Народен секретариат на Украинската народна република на съветите.
Разбира се, тази идея вече може да се третира иронично. Какво правителството на Медведчук? Азаров? Янукович? Но е необходимо да се разберат плановете на Москва: да се опита да създаде в окупираните територии не „народни републики“, а „друга Украйна“. Да се опитва да подкопае легитимността на съществуващото украинско правителство. Опитвайки се да превърнете войната на изтощение във война за промяна на държавата. И аз не бих подценявал тази опасност. Особено след като за Русия това може да бъде дълга игра, която ще продължи дори след края на войната, дори след като Путин потъне в забрава.
В крайна сметка именно неговите наследници могат да предложат на света не само „алтернативна Русия“, която не иска да воюва с никого, но и „алтернативна Украйна“, която иска да бъде приятел с тази нова Русия и да бъде в цивилизационна симбиоза .
Мисля, че дори не подозирате колко привърженици на тази идея може да има сред самите украинци.
Източник: theukrainians org
Бесарабски фронт