Със сигурност еврото няма да бъде прието от 1 януари 2024 година, а по-късно. Това стана ясно от брифинг на министъра на финансите Росица Велкова преди дни. Причината e, че България не е изпълнила ангажиментите си към валутния механизъм II (ERM II) и не отговаря на критериите на инфлацията. За да отговори на критериите, България трябва да изпълни таргетите за инфлация. Таргетите се определят от сформирана работна група между експерти на ЕК и на Министерството на финансите, които правят изчисления, прогнози и очаквания за следващите месеци. Пред ФАКТИ по тeмата говори икономистът Деян Николов от партия „Възраждане“.
- Г-н Николов, служебният кабинет обяви, че нямаме готовност да влезем в началото на 2024 година в еврозоната. Как гледате на това и какво означава за вас…
- Това означава, че усилията на хиляди българи доброволци, както и на стотици хиляди, които се подписваха в подписката за референдума, дават резултат. Под натиск и българското правителство, и Европейската комисия започнаха да се огъват и да изтъкват причини, за да не влезем в еврозоната. Казват, че инфлацията е висока, че не са минали на законодателно ниво определени решения. В крайна сметка Европейската комисия е решила, че явно сега не е моментът България да влезе в еврозоната. И това, ако трябва да съм честен, изглежда доста логично от тяхна гледна точка.
- Какво ви навява на тази мисъл…
- Те – Европейската комисия, са ни отказали. Това е добре да се знае. Те са казали, че поради инфлацията и поради несъответстващо законодателство няма смисъл да подаваме конвергентен доклад. Така разбрах от пресконференцията на Министерство на финансите в лицето на служебния финансов министър Росица Велкова. Явно Европейската комисия следи дискусията в българския парламент както и в българското обществено пространство, а това ме навява на мисълта, че те знаят, че в България има подписка, която доста активно се движи в последния месец и половина. От тази гледна точка предполагам, че това, което се случва, е някак реално. Европейската комисия губи една от двете си основни цели по отношение на присъединяването на България в еврозоната. Първата е ясна - тя е упражняване на контрол върху нашата финансова и парична система. Втората е маркетингът на самата еврозона. Нещо, от което самата еврозона има нужда. А имено - през няколко години една държава да изглежда, че желае много да влезе в еврозоната. Това е чиста проба икономически маркетинг. Когато в съответната държава, в случая България, има подписка за провеждане на референдум, съм сигурен, че в Европейската комисия най-вероятно са оценили, че у нас е силно вероятно да има референдум. Ако това се случи, тогава тяхната втора цел – маркетингът, пропада. Те губят една от двете си цели. Те виждат, че в България има много силна роля българското общество и по-точно онази част от българското общество, която се бори срещу влизането на България в еврозоната. Това определено не им харесва. Реално, ако се замислите, имало е много случаи, в които Европейската комисия и Европейската централна банка са правили компромис с Маастрихтските критерии, включително видяхме това и при Хърватия. Един от Маастрихските критерии е, че държавите не трябва да имат държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт повече от 60%.
- Нашият е далеч от тези проценти…
- Да, така е. Ако Европейската централна банка и Европейската комисия спазват собствените критерии за членство в еврозоната по този критерии, това би означавало да изгонят 95% от държавите, които са в еврозоната – Италия е добър пример. Ясно е, че тези критерии са по-скоро пожелателни. Те са технически, икономически и има смисъл да ги има. Но, в крайна сметка, последното решение е политическото. От тази гледна точка тук – в България, по-скоро говорим за политически проблем, колкото за технически.
- Това решение не обезсмисля ли референдума, за който събирате подписи. Реално, Европейската комисия може всяка година да изтъква някакви причини и това да се отлага във времето?
- Не се обезсмисля решението, защото ние искаме контролът върху това решение да е в ръцете на българския народ, както е редно. А не да бъде на Европейската комисия или на някое правителство, което няма да се съобрази с желанието на българския народ. Това е смисълът на референдума. Ние да изразим правото си на свободен избор. Да, те могат да изтъкват причини всяка година, могат да си измислят формални пречки…
- Ние сме свикнали да виждаме това, защото знаем какво се случва с приемането ни в Шенген и от колко години е сагата, при все, че технически сме готови…
- Така е. Винаги на някой нещо може да не му харесва, което ние сме направили, и да ни спъва. Въпросът е, че ние, като народ, като общество, не трябва да бъдем пасивни, а трябва да бъдем активни. Защото решаваме нашето бъдеще, на нашите деца бъдещето. И трябва ние да вземем това решение, а не Европейската комисия да ни каже кога да влезем в еврозоната. Европейската комисия също си имат тяхната гледна точка, но ако се огънем, това ни прави нас слаби. Така че подписката за референдум продължава и нека хората да решат дали искаме България да стане част от еврозоната, или не.
- Това решение може ли да го приемаме като „жълт картон“ от страна на Европейската комисия към политиците у нас изобщо… Разбира се, погледнато през призмата на това, което се случва у нас последните година и половина, две…
- Това е „жълт картон“, приемам формулировката, към българския политически елит, който играе по свирката на Европейската комисия. Това е предупреждение от ЕК, че политиците у нас не са си свършили работа по отношение на пропагандата. Вече беше потвърдено нещо, което ние говорим повече от половин година. А то е, че има отделени едни 10 милиона лева, с които да се пропагандират ползите от присъединяването на България в еврозоната. Реално това, което в момента се случва, е, че българското правителство не си е свършило тяхната част от този задкулисен план. Българското правителство не е успяло да изманипулира българския народ, че е супер прекрасно страната да влезе в еврозоната. Практически, в някаква степен, този отказ от страна на ЕК може да се разглежда като „жълт картон“, с който им казват - свършете си работата. Когато у нас започне да изглежда така, че голяма част от обществото желае България да бъде част от еврозоната, тогава ще ви приемем. И тук има още един тънък момент. ЕК казва също, че тогава има смисъл за нас - разбирай ЕС, да ви приемем, защото иначе ще изглежда, че едва ли не ние сме ви накарали на сила. А това е най-големият страх на Европейската комисия. Отстрани да изглежда така, че членството на България е станало под натиск, който те упражняват. Не, че ЕК не упражнява натиск върху държавите-членки.
- Предвид предсрочните изборите на 2 април може ли и очаквате ли нещата да се променят кардинално, така че да могат да се приемат всички тези нужни закони. В момента се коментира отлагане само за няколко месеца или година…
- Не знам дали отлагането ще е само в рамките на 2024 година, защото аз силно се надявам да не оставим това решение на някое българско правителство. Наистина е по-добре да съберем необходимия брой подписи за референдум и да проведем референдум. Там вече глас народен, глас Божи. Хората казват искаме еврото, тогава няма проблем. Ние ще се съобразим с това, защото така е редно. Ако хората кажат, че искат да отложим еврото с 20 години напред, тогава го отлагаме и темата приключва.
- Какво можем да очакваме като позиция и поведение на ЕК след изборите?
- Не очаквам някаква съществена промяна в отношението на ЕК към евентуално правителство в България след изборите. Знаете, че застрахователният сектор даде отпор за една промяна, която се опитват да ни наложат, визирам „Гражданската отговорност“ и безусловното плащане, което ще оскъпи полицата. Това също до някаква степен е дало повод на Европейската комисия да покаже този „жълт картон“. Но и другата причина – инфлацията, не е малка. Инфлацията и през 2023 година няма да спадне както е записано по Маастрихските критерии, така че това остава много спорен въпрос. Факт е, че дефицитът последната година беше с мъка вкаран под 3%, което е критерий по Маастрихт, а управляващите го свалиха на 2,9% чисто документално. В този смисъл подозирам, че това беше направено чрез неизпълнение на някои предвидени разходи, забавянето или прехвърлянето на тези разходи в следващата година. Принципно това е нормална счетоводна практики. Както бизнесът, така и държавите в определени ситуации, когато им е необходимо, го правят. На 100% съм сигурен, че българското правителство е направило нещо такова ноември и декември месец, за да влезем във въпросните 2,9% дефицит. Така че разходи са прехвърлени към 2023 година. Силно се съмнявам, че България на база увеличенията в социалната сфера, увеличенията на минималната работна заплата ще успее да се вмъкне във въпросните 3% дефицит през 2023 година. Това означава, че ние пак няма да покриваме някой от критериите чисто технически. И това може да отново да е повод да се коментира България дали ще бъде допусната в еврозоната. А през тази една отложена година отново ще сме свидетели на това да се облъчва българското общество, че еврозоната е много хубаво нещо. И вече на база това после ще бъде взето политическо решение, а вече техническите детайли са формалности до голяма степен. Ето затова е нужен референдумът – хората да кажат, а не разни угодни на ЕК политици да го решават.