Демокрацията забременя от правила

В края на краищата резултатът е на лице. Брюксел под ръка с Вашингтон натрупаха едни върху други - закони, правила и директиви, далеч от хората, без грам духовност, и родиха Доналд Тръмп.

Едно време по прашните ломски улици минаваха файтони. Те тръгваха от гарата и возеха провинциалната буржоазия до центъра на града. Ние, хлапаците по къси панталони, дебнехме влаковете от София и се возехме на рампата между задните колела. Файтонджиите не издаваха касови бележки. За сметка на това не беше изключено да усетим плясъка на някой по дълъг камшик.

Френската студентска революция от 1968 година наложи неписания закон – "Забранено е да се забранява!" С времето той беше изтълкуван – "Всичко което не е забранено е позволено!" Тези свободозащитни правила позволиха на няколко поколения да се женят и развеждат по желание, да създават деца без да сключват бракове, дори да живеят при родителите си до пенсиониране. Всичко това обаче се плаща, дори когато спиш при майка си. Свободата е свобода, но сиренето е с пари!

Пия аз кафе на „Попа“ и искам да платя. Сервитьорката ме пита – "С карта или в брой?" Този административен формализъм в полза на ДДС, да се плащат стотинки по банков път, когато се купуват недвижими имоти в евро и в брой, видимо не впечатлява никой. Седя аз пред Патриарха на българската духовност и го сравнявам със злополучната национална френска гордост – Жана д’Арк. Възможно ли е в България, някой да премахне паметника на Свети Патриарх Евтимий, така както френската администрация нареди паметника на Жана д‘Арк в Ница да бъде унищожен, защото за нея не е бил проведен търг?! Нямало прозрачна процедура! Пет тона ценен метал за скрап и скулпторът да върне 170 000 евра, платени му от кметството!

Положението спаси в последния момент Виктор Орбан, който разбира се не пропусна момента да изпревари Доналд Тръмп и предложи да купи статуята без ДДС и съхрани Жана д’Арк в Будапеща.