Европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон посети ВМЗ-Сопот заради необходимостта на ЕС за спешно увеличаване на производството на боеприпаси. Но какво се случва в Украйна… Как да гледаме на инцидента със сваления американски дрон... Пред ФАКТИ говори проф. Татяна Дронзина, преподавател в Катедра “Политология” към Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", експерт по разрешаване на конфликти.
- Проф. Дронзина, в каква фаза се намира войната в Украйна. Как гледате на случващото се там?
- В техническо отношение френското издание „Льо Монд“ раздели войната на шест фази: битката за Киев, битката за Мариупол, опит да се завземе Източна Украйна, битката за Харков, битката за Херсон и битката за Бахмут, която окачестви като позиционна война с големи загуби от двете страни. В края на януари високопоставен европейски чиновник заяви, че руснаците довеждат войната до нова фаза чрез безразборните бомбардировки на граждански обекти и избиването на цивилни в отговор на решението на НАТО да изпрати танкове на Украйна. Русия вече не се фокусира върху военни цели, а извършва безразборни атаки срещу градове и хора. Според Путин „специалната военна операция“ се е превърнала във война срещу НАТО и Запада. Путин започна войната, залагайки на кратка и решителна кампания. Очакваше се Русия да я спечели бързо. Година по-късно Путин залага на обратното - да води дълга война срещу Украйна, използвайки предимствата, които размерът на Русия и относителната устойчивост на нейната икономика дават. В Украйна руската победа на бойното поле се оказа непостижима. Контраофанзива в Донбас, съчетана с продължаващата кампания на терор срещу украинските градове и унищожаването на инфраструктурата на страната, е следващата му най-добра възможност. Затова бих казала, че войната се намира в стадия на взаимното изтощение като нито една от страните не е в състояние да проведе решителна операция, която да сложи край. Освен ако страните от колективния Запад не премахнат глупавото самоналожено ограничение за доставка на ракети с далечен обсег на действие и военна авиация. Ако продължава така, ще трябва да наречем колективния Запад късогледия Запад. Един Запад, който забравя, че представлява само 20% от общото население на планетата, че глобалният Юг също се консолидира, като много е трудно да се предскаже какви точно сили ще надделеят в кипящите му недра. Ако Западът не използва предимствата, които в момента има, а именно, една решена да се бие Украйна и един решен да умре за независимостта си народ, много бързо ще ги загуби. Тогава човечеството ще се окаже в период на дълга авторитарна зима с неизвестен край.
- Русия обяви големи територии за свои, но как се защитават те?
- Русия не може да спечели тази война в смисъл на постигане на първоначалните си цели – окупиране на източната половина или даже на 2/3 от територията на Украйна. Малцина сериозни анализатори вярват, че руската армия е способна на това сега. Както и да приключи войната, независима и суверенна украинска държава ще остане на картата на Европа и ще бъде много по-голяма от тази, която Русия си представяше първоначално. Разбира се, какво ще остане под контрола на Русия и какво не, зависи от позициите на великите сили. Силно обезпокоена съм от това, което чухме от претендента за Белия дом на републиканската партия Рон Десантис, който каза, че по-нататъшното "замесване в териториалния спор между Украйна и Русия" не спада към жизненоважните национални интереси на САЩ. Завой към една изолационистка политика ще е пагубен за Европа.
- Ние как се държим. Ще изпратим оръжие, но не казваме какво…
- Не ми се ще да отговарям на този въпрос. Истината е, че се държим като троянски кон на Русия в НАТО. Такова е поведението както на президента, така и на назначеното от него временно правителство. Не може човек, който искрено желае защитата на страната си, да дрънка стари съветски оръжия, които и без това ще станат на скраб следващите няколко години и които само увеличават зависимостта ни от Русия, тъй като само тя разполага с резервни части за тях. Можем само да си представяме колко ненадежден съюзник изглежда нашата страна в очите на другите членове на НАТО и ЕС. И колко незащитени са младите мъже и жени, които са избрали да служат в българската армия. С какво точно да защитават страната си, с кухненски ножове ли?
- Как гледате на позицията на Китай…
- Предложението на Китай за това как да се постигне политическо споразумение за Украйна, публикувано в деня на първата годишнина от руската инвазия, стимулира известна дипломатическа активност около прекратяването на войната. Киев не прие предложението, но не го и осъди. Документът от 12 точки е малко вероятно да допринесе за каузата на мира поне поради три причини. Първо, защото Пекин не се смята за безпристрастен актьор от повечето страни, включително Украйна. Въпреки че Китай се представя като неутрална държава, неговите симпатии и действия опровергават това, разкривайки трайна и твърда проруска позиция. Второ, предложенията на Китай са неясни, противопоставящи се и лишени от конкретика. Трето и най-важното, малко вероятно е Пекин да последва тези предложения със сериозни или съгласувани усилия, защото не желае да изразходва политически капитал или да поема геополитически разходи. По-скоро това предложение има за цел да придаде на Китай аурата на отговорна велика сила, но без никакъв сериозен ангажимент да следва високопарните си изявления. Пекин се надява то да бъде чуто от по-широка аудитория - от Глобалния Юг като доказателство за статута и идеологията на Китай, като алтернатива на „хегемонния“ Запад. В тази връзка мисля, че много зависи от това как ще изиграе САЩ картите си в Азиатско-тихоокеанския регион, където се надига един нов, сериозен конкурент на Китай - Индия. На срещата си на Г 20 Индия заяви претенциите си да бъде лидер на глобалния Юг, който наброява повече от 6 милиарда жители. Но сътрудничеството с тази страна, която по население надмина Китай, и която продължава да купува петрол от Русия, също не е лесна работа. Изборът и тонът на новия външен министър на Китай прозвучаха доста агресивно към администрацията на Байдън, което аз разчитам като заздравяване на връзките с Русия и продължителен конфликт със САЩ.
- Мир между Русия и Украйна... При какви граници – тези, при които започна войната, или при сегашните, когато имаме окупирани територии?
- Ако приемем, че това е война на изтощение, въпросът опира до следното: кога страните ще достигат състояние на взаимно изтощение, което може да отвори път за преговори? Засега обаче Москва не показва готовност за сериозен диалог. Руското ръководство ескалира исканията си към Киев, докато армията му губеше позиции на бойното поле. Американският институт за войната изчисли, че ако бойните действия се водят с тази интензивност, с която се водят сега, то военните запаси на Русия ще стигнат за две години. За да има мирно споразумение, едната или другата страна трябва да отбележи решителна победа или трябва да стигнат до преговори. Москва има предварителни искания, които са неприемливи за Киев. Украинците в началото на март 2022 г. се опитаха да преговарят за край на войната и предложиха да приемат неутралитет. Позицията на украинското правителство обаче се втвърди по-късно през март, след като освобождаването на градове като Буча и Ирпин разкри мащабни руски зверства. Днес проучванията показват, че огромен брой украинци подкрепят борбата за победа и се противопоставят на преговорите. Дългата война не носи предимства за никого. Моите притеснения идват от това, че помощта, от която Украйна се нуждае в дългосрочен план, може да се окаже предизвикателство за някои западни съюзници. Затова смятам, че Западът трябва да предостави на Украйна значителна военна помощ сега, включително ракети с далечен обсег на действие и военна авиация, така че украинската армия да може или да изтласка руснаците, или най-малкото да постигне такъв напредък на бойното поле, че изчисленията на Кремъл да се променят и Москва да договори споразумение при условия, които Киев може да приеме. В крайна сметка, онова, което не може да се постигне на бойното поле, трудно се постига и на дипломатическото. Дори и с такова споразумение, Украйна ще продължи да се изправя срещу враждебен руски съсед. От гледна точка на трайното поддържане на мира, най-добрият изход би бил пълната капитулация на Русия, която ще позволи не само освобождаването на Украйна, но и демократизацията на самата Русия. Освен това, ако бъде договорен мир, разбиран като просто спиране на военните действия, кой ще плаща за възстановяването на Украйна и всичко причинено от Русия? Изплащането на репарации е правилното послание, което светът следва да изпрати към агресорите. Другото би било покана за нови агресии. След края на войната Западът ще трябва да продължи да работи и с Киев, и с Москва. С Киев, за да може да поддържа стабилна модернизирана армия, способна да възпре ново руско нападение в бъдеще, с Москва, за да бъде такова нападение изключено и страната да поеме по пътя на преодоляване на наследството на Путин.
- Как виждате бъдещето на Крим?
- Полуостровът, анексиран незаконно от Русия през 2014 г., представлява най-важното геополитическо постижение на Путин. Той никога не беше оспорван военно от украинците, докато не стана част от Руся. През последните осем години руснаците свикнаха да гледат на него тъкмо като на такава част. Ето защо загубата му не би била приемлива опция за Путин, да не говорим за разменна монета, която да се използва при договарянето на условията за прекратяване на войната. Черноморският полуостров е домакин на няколко важни руски военни бази и беше една от стартовите площадки за пълномащабната военна агресия. Задържането на Крим, както и превзетия сухопътен мост от Запорожие, позволява на руската армия да заплашва украинските позиции от юг и дава на Черноморския флот на Русия предна база в Севастопол за извършване на атаки на далечни разстояния. Киев многократно е подчертавал необходимостта да си върне полуострова, потвърждавайки, че няма да изостави усилията си да си възвърне контрола над региона заедно с частта от Източна Украйна и други територии, които силите на Москва завзеха от 24 февруари. От началото на инвазията регионът беше атакуван няколко пъти – най-зрелищно миналото лято, когато поредица от експлозии унищожиха група бойни самолети в руска военноморска база. През последните месеци украинските сили предприеха контранастъпление на юг към Крим и си върнаха Херсон, столицата на южната територия, граничеща с анексирания полуостров. На Киев обаче липсва едно нещо за постигане на стратегическата цел - ракети с голям обсег западно производство, които могат да стрелят от 150-300 километра директно в целта. Бившият командир на американските войски в Европа генерал Бен Ходжис твърди, че Украйна трябва първо да превземе Крим – още тази година, преди Донбас. Той смята, че Украйна никога няма да бъде защитена или да може да възстанови икономиката си, докато Русия е в състояние да изстрелва от самолети ракети и да пуска дронове. С присъствието на Черноморския флот на Русия в Крим Украйна няма да може да използва пристанищата в Мариупол и Одеса. Противно на това, което казват някои скептично настроени политици и анализатори, Ходжис вярва, че украинска военна кампания за освобождаване на Крим не е изключена. Според него, ако западните съюзници осигурят всички необходими оръжия, предимно ракети с голям обсег, Киев може да освободи Черноморския полуостров до края на лятото. Мнозина обаче се опасяват, че в сценария на руската рулетка поражението на Путин и особено освобождаването на Крим може да представлява „червена линия“ и да го подтикне да използва ядрено оръжие. Няколко европейски членки на НАТО са предпазливи по въпроса, като по-специално западноевропейците са скептични относно това, което може да се постигне на бойното поле. Много дипломати от НАТО не желаят да говорят дали Крим ще бъде включен в подобни планове. В същото време, Съединените щати не признават и твърдят, че никога няма да признаят предполагаемата анексия на полуострова от Русия. „Украйна няма да бъде в безопасност, ако Крим не бъде най-малкото демилитаризиран“, каза заместник-секретарят на Държавния департамент на САЩ Виктория Нуланд пред фондацията „Карнеги“ за международен мир преди дни. Според нея военните съоръжения, поддържани на полуострова, са легитимни военни цели и право на украинците е да ги атакуват.
- Станахме свидетели на "сблъсък" между Русия и САЩ, след като беше свален американски разузнавателен дрон близо до Крим?
- Няма да се спирам на разликите между позициите на САЩ и Русия, защото те вече са добре известни. Нито една от страните не отрича, че инцидентът е станал след опит на Русия да прихване дрона. Има разногласие дали това е станало умишлено, или случайно. САЩ твърди, че непрофесионализмът на руския пилот едва ли не е причинил повреда в дрона. Американската страна не е оповестила дали на борда на безпилотния самолет е имало оръжие, или не. Руските официални лица заявиха, че дронът е летял с изключени комуникационни транспондери и че е нарушил ограниченото въздушно пространство. След като беше призован да говори с официални лица във Вашингтон, руският посланик в САЩ Анатолий Антонов каза, че Москва възприема инцидента като "провокация“: „Неприемливата дейност на американските военни в непосредствена близост до нашите граници е причина за безпокойство“. Русия потвърди, че се опитва да извади останките от дрона, който може да е потънал на дълбочина до 1500 м. Генерал Марк Мили, висш американски военен, на свой ред заяви, че са взети мерки, за да се предотврати попадането на чувствителни данни в ръцете на Русия. Той подчерта, че макар да нямат кораби в Черно море, САЩ ще работят със съюзниците си, защото дронът е американска собственост. Създалата се ситуация само потвърди колко лесно е да се предизвика световен конфликт тогава, когато армиите на две големи военни сили се намират в непосредствена близост.