Tелевизионните гастроли на Мая Манолова напомнят играта на "стрип покер" - при всяко раздаване някой сваля по една дреха. През юли зам председателката на парламента бе навлечена с всякакви варианти, включително и за мажоритарен вот. През август вече бе останала "немската система". Миналата седмица "немската система" бе съблечена на пода и лъсна пак пак познатата партийна листа, срамежливо прикрита с преференция при 5-7 процента. Точно там стигна и Искра Фидосова през 2009-2010 г., но после махна и преференцията. Спомняте ли си, че имаше преференция и на едни европейски избори? Не? Няма и защо да си спомняте.
Така че пак сме там, където вече бяхме преди 5, 10, 24 години. Язък за протестите, контрапротестите, самозапалилите се, оставките, клозетната чиния, бялото пиано и голата цица на Свободата. Силно се съмнявам, че ще има и предсрочни избори. Освен ако властите не преценят, че ще бъдат на далавера. Нищо не пречи на Орешарски да си изкара целия мандат. Какъв е изводът? Много просто - въпреки скандалите между лидерите на протеста и управляващите има пълна хармония по най-главното - избирателната система. Както и по другите механизми на демокрацията. Лидерите нищо не поискаха и, естествено, нищо не получиха.
И това не е от глупост и невежество. Това е утвърдената технология на новия век. Когато назреят масови протести, елитът не ги потиска, а напротив - даже ги насърчава. Важното е да ги организира така, че да нямат нито сериозни искания, нито конкретни цели. Лидерите им дори отказват да признават, че са лидери. Не е наше изобретение, а световна рецепта. Видяхме го на протестите "Окупирай Уолстрийт", които прераснхаа в световна вълна на празнодумството.
Който иска да навлезе в теорията на кухия метеж, препоръчвам му знаменитата книга "Революцията без лидери: как обикновените хора ще вземат власт и ще променят политиката през XXI век" - (http://www.amazon.com/dp/0452298946). Само че няма революция без лидери, без партии и без програма. Има хитри механизми, които превръщат протеста в хепънинг. Отначало те са свежи, артистични и забавни, но после омръзват и стават досадни.
Технологията изисква да се отстраняват всякакви реални искания. Видяхме например по телевизията как един гневен художник унищожава плакати с искане за мажоритарен вот. Това според телевизионната репортерка било "превземане на протеста отвътре". А светлият герой и пазител на протеста се оказа автор на плаката "Мразим ви безплатно".
Виждате как действа технологията. Омразата е супер, тя надъхва, въодушевява, противопоставя, но никога нищо не постига. А виж, мажоритарният вот е опасна работа. Той би дал реална власт на народа. Махайте тази зараза!
Сега протестиращите си намериха най-тъпия революционен лозунг в човешката история: "Кажете за Пеевски!" И като ви кажат, какво ново ще научите, о, умници и красавци? Какво ще се промени? Не ви ли вълнува поне малко, че сега в парламента приемат пак същата избирателна система?
Не, не ни вълнува. Защото е важно. Миналата седмица слушах по радиото Антоанета Цонева, един от актуалните лидери на бунта и шеф на Института за развитие на публичната среда. Тя пък твърди, че "притежава експертиза" за избирателните системи. Близо час громи олигархията и правителството на Орешарски. И поне 10 пъти повтори, че партиите трябва да се разберат за избирателната система. Каква точно система предлагат тя и нейният институт? Ни дума, ни вопъл, ни стон. Да се разберат там. Ама нали са олигарси, нали не са легитимни и морално компрометирани? Как така "да се разберат" за нещо, което би трябвало да отнеме от властта им и да даде малко на хората?
Явно институтът има експертиза, но няма мнение. Похвали се, че от тях се е родила идеята бюлетините да се номерират, за да се прекъсне "индианската нишка"
Браво! Но като номерирате бюлетината, как ще опазите тайната на вота? Явно процесорчето на "експертизата" не е стигнало до този въпрос.
За какво се борят тези кръжоци? Много просто - за пропуск в купона на властта. Едно време срещу Халите имаше един закрит клуб на Съюза на кинодейците.
Там показваха нашумели западни филми. Всеки столичен интелектуалец, полуинтелектуалец или просто фризьор мечтаеше за пропуск. Но на никого не му хрумна да изправи снага и да се провикне – дайте тези филми на целия народ! Не искаме пропуски за избраните! Искаме истинска кинодемокрация!
Сега лидерите на “умните и красивите” постигат точно същото – пропуск за нещо като нов съюз на кинодейците. Уви, филмчетата, които там им прожектират, са скучни и тъпи. На мода са “гражданските квоти” – в парламента, към разните комисии, президентството, партиите. В гражданските квоти влизат хора от гражданските организации, които чакат за министри. Но ако в партията има квота на гражданите, то от чия квота е самата партия?
Звучи малко като виц – “България на гражданите” се обзаведе с гражданска квота от експерти, които ще определят политиката на целия Реформаторски блок. Но нали самите партии бяха на гражданите? На кого са те сега, когато отпуснаха специални граждански квоти?
Ясно на кого, просто питам. В крайна сметка Мая Манолова ги води поне с 2 обиколки в областта на демокрацията. Тя поне разигра някакъв цирк, най-народното изкуство. Тя извади един заек от цилиндъра и го скри в ръкава си.
Докато “гражданските експерти” приспаха публиката. Гледах една дискусия за избирателната система в “Червената къща”, където експертите постигнаха мъчителен консенсус, че всичко трябва да остане същото. Говореха като заспали. Само в един миг в очите им проблясваше искра – когато съобщаваха гордо, че “притежават експертиза” за избирателните системи.
Тези хора “притежават експертиза” както се притежава крава, коза или пропуск за съюза на кинодейците. Вече чувам тази фраза поне по 10 пъти на ден в медиите. Тези притежатели като че ли са подписали приемен протокол, след което “експертизата” им е връчена с нотариален акт.
Драги еничари, знанието не е недвижима собственост. Политиката е нестихваща битка на интереси, мнения, традиции и идеологии. Големите умове в политиката не “притежават експертиза”, те постоянно се учат, полемизират, спорят, раждат нови идеи и грешат. Едни знания свалят в нокаут други знания. Чуете ли, че някой “притежава експертиза”, според която мажоритарният вот е вреден и опасен, пратете го да пасе овцете, планината плаче за овчари.
За мен много по-интересен бе циркът “Манолова”. Веднъж участвах в една дискусия в Народното събрание, където поради липса на други наивници бях призван да защитавам мажоритарния вот срещу двама професори и двама доценти. Там човек можеше да види нагледно, че “гражданските организации” са общо взето шменти капели. Е, имаше и откровени идиоти, но те поне са живописни. Най-смешни бяха тези индивиди, които твърдяха, че са измислили свои оригинални избирателни системи, специално като за България.
Драги изобретатели, имам новина за вас - велосипедът вече е изобретен. Има десетки основни избирателни системи със стотици варианти, които са вече изпробвани, анализирани и класифицирани. И в същото време има само една истинска избирателна система – това е всеки отделен район да си избере своя си представител. Всичко друго са шменти капели и мешани саздърми с парчета от плочи на Веселин Маринов.
Уважаемите професори в дебата забравиха да се похвалят, че “притежават експертиза”. Те поне знаят, че нещата са много относителни и спорни. Професор Михаил Константинов например беше привърженик на “немската система” още през 2002 г., през 2005-а се отказа от нея и предложи преференциална със свободни листи (ако не се лъжа), а сега пак се върна на старата си любов – тоест завъртя пълния кръг. Само едно той не промени – продължава да твърди убедено, че англичаните скоро ще се откажат от мажоритарната система. Дали не е пропуснал, че преди 2 години тези хора направиха референдум и около 90 на сто от народа отказа каквато и да било промяна? Този въпрос вече е снет за следващия половин век в Англия. Поставиха го, попитаха народа и народът реши. Точка по въпроса.
Но да оставим професорите на мира, не че и те нямат трески за дялане. Искам само да подчертая, че колкото повече знания има човек, толкова по-малко “притежава експертиза”. Любопитна и достолепна група “граждани” са едни българи, които живеят във Франция. Гледал съм ги и съм ги слушал десетки пъти по кабеларки и радиостанции. Те постоянно хвалят чудесната организация на изборите във Франция. И само едно нещо забравят да споменат – каква е там избирателната система? А? Каква е? Мажоритарният вот като че ли придоби статута на този, чието име не трябва да се произнася в серията “Хари Потър”.
Френската група си има по-висока кауза – тя иска живеещите в чужбина българи да си направят свои избирателни райони и да си излъчват свои депутати в българския парламент. Броят на мандатите ще се определя според броя на емигрантите. И нито веднъж нито един водещ не им посочи най-очевидния аргумент – че ако българите във Франция успеят да излъчат двама депутати в софийския парламент, то братята македонци и турци ще могат да излъчат поне 200! Само да получат интифа...
Есента дойде, пилците се проброиха, омагьосаният кръг се затвори. И пак се върнахме в 1990 г.
Коментарът е публикуван първо в "24 часа"