Мехмед Дикме пред ФАКТИ: Причината, за да няма избран председател на НС, се дължи на Бойко Борисов

Председателстващият 49-то Народно събрание Вежди Рашидов, защото е най-възрастният депутат, отложи заседанието по избор на председател за четвъртък. До това се стигна, след като на председателския съвет не се е стигнало до консенсус за изход от ситуацията. Така дебатите продължават днес. Каква е ситуацията в парламента… Пред ФАКТИ говори бившият земеделски министър Мехмед Дикме.

- Г-н Дикме, 49-то Народно събрание се събра, но отново гледаме спорове, отново нямаме избран председател на парламента. Защо…
- Както всички българи и аз гледах по телевизията това, което се излъчваше от парламента при откриването на 49-то Народно събрание. И трябва да ви кажа, че съм изключително много разочарован от поведението на политическите формации, от липсата на отговорност - без да изключвам някоя политическа формация. Виждаме различни заигравания. Виждаме действия в парламента, които в исторически план едва ли в България някога са се случвали откакто има парламентаризъм. Визирам това, да се разпуска парламентът ей така. Изобщо няма да коментирам начина, по който беше прекратено заседанието и отложено за следващия ден. Това, което се случва в момента, няма нищо общо с утвърдените принципи на парламентаризъм в България. Даже в зората на парламентаризма, говорим за преди 130 години, такова нещо не се е случвало. В парламента няма избран председател, няма обединение около консенсусна фигура.

- И защо е така…
- Причината, за да няма избран председател на НС, се дължи най-много на лидера на управляващата партия, която има и най-голямо мнозинство в парламента, Бойко Борисов. Не може, след като излязоха изборните резултати, да размахваш пръст и да казваш, че ще правим коалиция с този, ако ли не, ще направя коалиция с другите, а вие ще останете в изолация и така нататък. Видяхме, че партньорите, които може би са най-близо до тях, са Движението за права и свободи. Но… И те не подкрепиха кандидатурата на ГЕРБ за председател на Народното събрание. Като че ли думата диалогичност липсва в речника на политически лидери, гърбиха я, забравиха я. Надменността, че си спечелил изборите, но не така, че да можеш да управляваш сам, може да изиграе много лоша шега на ГЕРБ. В дните преди Великден просто се нуждаем от повече смирение. Дано политиците разберат това, дано народните избраници го проумеят, за да може България да върви напред. Аз лично съм изключителен песимист, че ще се състави кабинет под някаква форма. И така в обществото пак ще остане едно горчиво усещане, че има някаква уйдурма. Прекратихме заседанието на парламент, вечерта ще има някакви преговори, нещо може да се случи, за да се стъкми по някакъв начин някакъв председател. Чухме Корнелия Нинова, чухме другите лидери. Жалко е, че лидерът на водещата политическа сила, която се смята за първа политическа сила, не е поканил на разговори другите лидери на другите партии, за да обсъдят номинация за председател на Народното събрание предварително. Да, ГЕРБ може да са първи, но те нямат мнозинство. Ако имаха мнозинство, тогава могат да кажат на другите да приемат този, когото те ще посочат за председател. Но в тази ситуация това не е начинът. Пак се повтарям, че сега трябва да има диалогичност и смиреност. Това са двете основни неща, които трябва да направят политиците, ако искаме нещата да вървят напред.

- „Продължаваме промяната“ предложиха ротация на председателя на парламента. Как гледате на това?
- Като цяло е разумно решение на възникналия казус в момента. Въпросът е да се определи срокът. За мен една парламентарна сесия – това са около 5 месеца, може би бил един приемлив срок, за да излезем от ситуацията. Чухме и Кирил Петков да говори доста пестеливо. Дали ще се стигне и до компромис за кабинет...

- Тази горчивина, за която говорите, че остава у хората, не ни ли идва малко повече вече за последните две години. Имаме пет избора, в които се лутаме напред-назад. „Има такъв народ“ прекратиха управлението на Борисов, но след това изпаднаха. Виждате ли някакъв хоризонт, който да се поставя на политическата сцена…
- Не виждам ясен хоризонт. Поне такива са заявките, ако слушаме изявленията на лидерите на парламентарните групи. От това, което чухме, като че ли единствено ГЕРБ може да разчита на 100% за правителство на ИТН. Те единствено и безусловно казаха, че приоритетите им са същите като тези на ГЕРБ – евроатлантизъм, приемането ни в еврозоната, Шенген и т.н. Не че това не е в приоритетите на всички партии, ако изключим „Възраждане“, разбира се. Само ИТН много ясно и точно декларираха, че са готови да подкрепят едно такова управляващо мнозинство. За мен беше много интересно гласуването на ДПС. Очаквам ДПС да бъде много сериозен партньор на ГЕРБ, а в своето изявлението те също казаха, че ще участват в управлението, но не подкрепиха кандидата за председател на НС, предложен от ГЕРБ. Това трябва да ни покаже, че сигурно има много големи разминавания между ДПС и ГЕРБ на ниво разговори между ръководствата.

- От друга страна виждаме, че президентът Румен Радев доста бързо свика 49-то Народно събрание. Как го приемате?
- Това действие на президента е много странно. Държавният глава в крайна сметка е избран от българския народ и той е президент на всички - без значение дали са гласували за него, или не. В този смисъл Румен Радев трябва да даде обяснение на обществото защо в единия случай бърза със свикването на парламента, в другия случай бави, бави консултациите или бърза с консултациите. Защото с тези си действия и липсата на конкретен отговор защо той предприема такива стъпки, това води до съмнение предвид неговите действия. Съмнения за обвързаност със задкулисието. Хората бяха припознали Радев като много сериозен борец срещу задкулисието, но сега, по този начин, с тези си действия, като че ли той се превръща в час от задкулисието в българския обществен живот. Ако се състави редовно правителство, дали то няма да направи ревизия на служебния кабинет? Ако направи ревизия, дали ще излязат някои неща наяве и това допълнително да свали доверието в президента... При всички случаи със своите действия Радев губи много от общественото доверие, което имаше. Без значение какво показват социолозите, не е необходимо да слушаме социолозите. Достатъчно е да излезем на улицата и да говорим с хората, за да чуем коментарите за него. А това ще е различно от социологията, сигурен съм.