Май не всички нови дипломатически назначения ще станат факт... Това научи ФАКТИ от свои източници в дипломатическите среди. Както е известно, служебният кабинет на премиера Гълъб Донев предприе редица странни рокади в дипломатическите мисии зад граница. Това стана буквално часове преди изборите на 2 април - 31 март (петък).
Първо бе взето решение за смяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словения и Норвегия, а след това имаше и нова партида от неочаквани рокади, които засягат Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел.
Но какво се оказва...
След като служебното правителство е взело решение за рокадите, се оказва, че част от смените са предизвикали голямо недоволство и сред самите дипломати. Най-вече се смята за неприемлив начинът, по който това се прави.
Припомняме, че за нито едно от изброените по-горе вече 14 решения не е обявено публично като взето от Министерския съвет, а всичко се вижда като “взето”, но в графата „решения“ на страницата на МС. Човек доста трябва да се потруди, за да ги види. Съобщение за заседание на правителството няма, нито пък има съобщение за предложенията. И още нещо. Във Външно министерство със сигурност потриват доволно ръце на рокадите, защото там “кадровчици” има. А това кой къде и как ще бъде назначен се коментира, след което нещата се “поднасят” на Гълъб Донев.
И сега...
След като резултатът от изборите вече е ясен, а първите две големи партии обсъждат обща програма с приоритети, темата за рокадите в дипломатическите ни мисии също е била поставена. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ си поставят въпроса и се чудят защо президентът Румен Радев толкова прибърза с предложенията за дипломатически рокади. В момента тече срок за одобрение на кандидатурите от приемащата страна, въпреки че не е много сигурно и дали са изпратени самите нови имена. Отделен е и въпросът дали новият Министерски съвет, ако се състави кабинет, ще ги одобри.
Всеки нов Министерски съвет може да отмени решения на предишния, но как ще изглежда България, ако се стигне до ситуация, в която служебният кабинет е предложил кандидат, приемащата страна е казала “ОК”, а новият Министерски съвет не го одобри и го смени. Въпрос на гледна точка...
Именно тази неяснота в момента играе ролята на “спирачка”, а предложенията на Гълъб Донев не е ясно дали ще се изпълнят на 100%.
Ако партиите в 40-то Народно събрание не излъчат кабинет, ако отидем на нови избори, което означава, че пак ще имаме служебен кабинет, то тогава почти сигурно дипломатическите рокади, заложени в този им вид, може да станат факт.
И тук идва голямата въпросителна?
В една парламентарна република - нали всички твърдят, че България е парламентарна република, има ли право държавният глава - който и да е той, да определя външната политика.
Когато имаме редовен кабинет, който е сформиран на база народния вот, хората са гласували кой да ги управлява, имаме управляващо мнозинство, редовен кабинет и премиер.
И точно този кабинет, който има и определена концепция за външната политика, може да я прокарва чрез дипломатите си зад граница. Кой и защо дава право на президента Румен Радев, чрез прибързаните си назначения, първо - да определя външната политика на страната, второ - да поставя бъдещия редовен кабинет в зависимост на своите назначения.
Някак все едно Радев казва на следващия премиер: “Ще работиш с моите хора (б.р. - разбирай с назначените от мен и Гълъб Донев дипломати)?”
И всичко това води до едно напрежение както сред дипломатите у нас, така и сред тези, които се водят за “новоназначени”. “Новоназначен” за няколко месеца или “новоназначен” за пълен мандат.
Иначе самата процедура по извършването на рокадата може да отнеме и месеци. Типичен пример за такъв ход е смяната на украинския посланик у нас Виталий Москаленко с Олесия Илашчук.
Документално България е казала “да” на Олесия Илашчук още през декември 2022 година, а физическата рокада стана в края на март.
Сега на ход са политиците в 49-то Народно събрание. Ще оставят ли външната политика в ръцете на Румен Радев, или ще предприемат рокади? Ако сменят някой от предложените дипломати, това какъв “печат” ще е в CV-то му. Предложен, но сменен. Аха за малко да стане... Някак българска работа. Но какво в момента в държавата ни е у ред, за да си мислим, че и при дипломатите ни не се следва практиката на “... този е много мой човек”. Прибързани назначения или не, външната ни политика е сериозна работа, а такова бързане едва ли е най-доброто решение. Добре е, че при повечето ни посланици, които се спрягат да бъдат заменени с нови, не им изчита мандатът “утре”, а има още време. Това, все пак, отваря възможността за някаква вариативност. Но ще видим...