В Европа не се води достатъчно добър дебат по отношение на рисковете дори от сегашната стопанска зависимост от Китай.
Това мнение изрази в интервю за БНР политологът Владимир Шопов. Според него е налице сериозно неразбиране на последствията от евентуална китайска инвазия на Тайван.
"По най-консервативни оценки при такъв сценарий за овладяването на Тайван последващите стопански последствия в момента се оценяват на почти 3 трилиона долара. Дори това да е леко надценен ефект, става въпрос за мегаглобален икономически шок. За мен е непонятно как Макрон успя да стигне до тази теза, че това не би било европейска криза", подчерта Шопов относно изявленията на френския президент след тридневната му официална визита в Пекин, че Европа не трябва да бъде васал на САЩ и че Тайван не е проблем на Европа.
"До голяма степен Макрон каза точно това, което китайската страна искаше да чуе. Пекин от доста време се опитва да раздели, доколкото е възможно, САЩ и Европа, най вече по отношение на оформящите се отношения спрямо Китай и какво оттук нататък трябва да се прави в отношенията с Китай. Тази персонална дипломация на Макрон не е изненада. Той се опита да направи същото и с руския президент буквално седмици преди началото на войната. Малко по-назад директно атакува НАТО, през 2019 г."
Сред факторите, които засилват това желание на френския президент за солова дипломация Шопов открои на първо място нарасналата относителна тежест на Франция в ЕС след напускането на Великобритания, която по думите му "от няколко години се занимава със себе си и е в перманентен политически хаос, просто се загуби на глобалната сцена". Друг фактор е политическата промяна в Берлин и сложното коалиционно правителство, с отделни елементи, дърпащи в различни посоки.
Относно стратегическата автономия на Европа, за която говори Макрон, и изказванията на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен политологът отбеляза:
"В сегашния контекст това, което заяви Фон дер Лайен преди пътуването в Пекин и въвеждането на понятието "намаляване на рисковете и на зависимостта от Китай", дългосрочно това посещение, нейното представяне на тази концепция е по-значимият процес. (…) Независимо от реториката на Макрон, европейските държави започват да се движат към тази междинна концепция на намаляване на рисковете. Натам отива общоевропейската позиция."
Американската позиция в момента не може да се определи като еднозначно разкачване от Китай, смята Шопов. Според него във Вашингтон "трескаво" се търсят начини и варианти да продължат икономическите отношения между Китай и САЩ.
Бъдещето на Европа би трябвало да бъде в т.нар. широк Запад, запазване и развитие на стратегическите отношения със САЩ, както и създаване на нов тип отношения с нашите партньори в Азия, коментира Владимир Шопов в предаването "Събота 150".
"Никой не очаква от Европа да бъде васал. В сегашното предефиниране на глобалния геополитически контекст алтернатива на създаването на т.нар. широк запад, формирането на този широк блок за мен няма алтернатива. В областта на сигурността понятието "стратегическа автономия" няма бъдеще. Преди разговора за стратегическата автономия стои разговорът за стратегическия капацитет."