Коментар на Игор Чаленко, политолог, ръководител на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна):
Среща на върха на Европейската политическа общност ще се проведе в молдовската столица Кишинев в четвъртък, на 1 юни 2023 г. На събитието са поканени са 47 държавни глави и лидери на Европейския съюз. Предвижда се да бъдат обсъдени глобални въпроси, свързани с войната в Украйна, европейската енергийна сигурност и диверсификацията на руските енергийни доставки.
Пътят към Китай заобикаля Русия
В Кишинев се очаква да бъде подписано мирно споразумение между Азербайджан и Армения, разкрива британската агенция Reuters. “Въпреки опитите на Москва и Техеран да провалят преговорния процес, Баку, с активното участие на Брюксел и Вашингтон, полага усилия за нормализиране на отношенията със съседката си и за отваряне на регионални транспортни коридори”, отбелязва водещият американски бизнес всекидневник The Wall Street Journal (WSJ). На първо място, става дума за проекта за коридор "Зангезур". С откриването му ЕС ще разполага с пряк транспортен маршрут до Китай, заобикаляйки Руската федерация през Република Турция, Азербайджан, Каспийския регион и Централна Азия.
Енергийният „тил“ на ЕС и Молдова
Напоследък, особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Азербайджан се превърна в един от основните източници, които заместват секналите руски енергийни доставки за европейския пазар.
Баку доставя нефт и газ на Румъния, Хърватия, България, Чешка република, Австрия, Германия, Гърция, Испания, Ирландия, Португалия и Италия. В момента се водят преговори за аналогични доставки и с Молдова, Унгария и Албания. Доставките на азербайджански газ за Общността достигнаха 12 млрд. куб. м през 2022 г., като властите в Баку планират да удвоят тези показатели до 2027 г.
По данни на Програмата за развитие на ООН от 28 април 2023 г. Молдова е пострадала от енергийната криза най-много от всички след Украйна през последните 2 години. "Русия иска в Молдова да има проруско правителство и изнудва Молдова с енергийни ресурси", алармира в тази връзка молдовската президентка Мая Санду. Говорейки за сътрудничеството с Азербайджан, Санду отбеляза, че властите в Кишинев партньорството с Баку е много важно:
„В контекста на желанието ни да постигнем енергийна независимост“. „Очакваме с нетърпение подкрепата и сътрудничеството с Азербайджан", констатира Санду Особената роля на Азербайджан като надежден и неконтролиран от Кремъл енергиен доставчик е отбелязана и от много други европейски лидери и международни организации.
"Азербайджан е ключов партньор на ЕС в усилията за отказ от руските изкопаеми горива“, гласи позицията на Европейската комисия (ЕК). Канцлерът на Германия Олаф Шолц смята, че "Азербайджан е партньор с нарастващо значение за Берлин и ЕС“: „Баку може да допринесе значително за диверсификацията на германските и европейските енергийни доставки“.
"Президентът Алиев е доказал, че страната му е надежден икономически партньор“, коментира наскоро и президентът на България Румен Радев.
Това според българския държавен глава, се потвърждава от факта, че от една година София разчита на „надеждни доставки на газ от Азербайджан по силата на подписаното преди 10 години споразумение, което Азербайджан стриктно спазва". Според министър-председателката на Италия Джорджа Мелони, страната ѝ вече „получаваме почти 60% от доставките от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (TAP) през Турция, Гърция и Албания".
"Европа излезе от тази зима с наполовина запълнен капацитет за съхранение на газ, по-стабилни цени на газа и положителна перспектива за следващата зима“, гласи еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон: „Постигнахме това благодарение на нашите надеждни партньори като Азербайджан". "Азербайджан е много важен партньор за Литва в Кавказкия регион“, смята президентът на Литва Гитанас Науседа. Според него Литва подкрепя по-активното сътрудничество между ЕС и Азербайджан: „Баку е надежден партньор на ЕС в енергийния сектор".
"Азербайджан е жизненоважен партньор на ЕС в сектор „Енергетика", констатира зам.-председателят на ЕК, отговарящ за междуинституционалните отношения и прогнозите, Марош Шефчович.
"По отношение на добива и износа на газ Азербайджан е мощна регионална сила, която в следващите 7 - 9 г. ще изнася над 35 млрд. куб. м газ”, прогнозира наскоро и сръбският президент Александър Вучич. Благодарение на петролопровода Баку – Тбилиси - Джейхан, чието изграждане беше подкрепено от САЩ и Великобритания, от 2006 г. Азербайджан разполага с независим от Кремъл маршрут за пренос на нефт. Наличието на тази петролна инфраструктура е от решаващо значение за независимата енергийна политика на Баку в интерес на ЕС. Казахстан например не успя да задоволи заявката на Германия за увеличаване на доставките на петрол.
„Увеличаването на износа зависи изцяло от Русия“, призна на 27 май 2023 г. зам.-ръководителят на казахстанския национален петролопроводен оператор KazTransOil Ерик Сагиев. "Президентът на Азербайджан Илхам Алиев успя да се откъсне контрола на Москва и то по-успешно от почти всички останали лидери на бившите съветски републики", констатира в материала си отпреди месец WSJ.
Стратегически клин на ЕС в руско-иранския съюз
Като стратегически партньор на ЕС, Азербайджан се намира между два огъня – от едната страна е Москва, от другата - Техеран, като руско-иранският военно-политически съюз се изправя срещу Европа и Украйна. Още през февруари 2023 г. авторитетното американско сп. Forbes коментира, че Москва и Техеран представляват „основната заплаха за доставките на газ от Азербайджан към Европа“.
"В периода 2021 - 2023 г. Азербайджан се превърна в една от основните алтернативи на Русия за доставка на енергийни ресурси за Евросъюза", гласи скорошен анализ на румънската версия на американското сп. Newsweek. Според изданието, в стремежа си да си осигури лостове за влияние върху Баку, Москва задейства проарменски сепаратисти в Карабах, който дори и премиерът на Армения Никол Пашинян вече официално признава за суверенна територия на Азербайджан.
Иранците и руснаците разглеждат сепаратисткия анклав в Карабах като "авариен стоп бутон" за азербайджанските енергийни доставки към ЕС, отбелязва на 18 май 2023 г. водещият израелски мозъчен тръст - Центърът „Бегин Садат“.
"Путин използва карабахските арменци като пионки, подобно на южноосетинците и абхазите в Грузия или руските общности в Украйна", пише по темата и WSJ. Едно от най-големите украински издания, сп. "Фокус", уточнява, че "и двете държави се противопоставят на проруския сепаратизъм“: „Украйна в Донбас и Крим, Азербайджан - в Карабах“. „Украйна е бастионът на Европа срещу агресивната експанзия на Москва; Азербайджан действа като един от основните доставчици на енергийни ресурси за ЕС, компенсирайки отказа на европейците от руски газ“, анализира „Фокус“.
Доверен приятел на Украйна
Въпреки че се сблъсква с враждебни съседи от север и от юг, властите в Баку продължават последователната си политика за подкрепа към Украйна. "Азербайджан продължава да предоставя хуманитарна помощ на народа на Украйна", заяви преди няколко седмици външният министър на кавказката държава Джейхун Байрамов.
Само през 2022 г. Азербайджан е предоставил на Украйна безвъзмездно над 200 000 л гориво и над 900 т лекарства, медицинско оборудване и хранителни стоки. На 16 май зам.-председателката на Върховната рада на Украйна Олена Кондратюк благодари на ръководството на южнокавказката република "за постоянната подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна". Миналата седмица и украинският президент Володимир Зеленски изрази благодарност към властите в Баку "за последователната позиция на Азербайджан в подкрепа на суверенитета на страната ни [Украйна]".
Водещата сила в Кавказ
Предвид застрашителната близост на Русия и Иран, както и сепаратистката дейност в Карабах под „чадъра“ на руския военен контингент, Азербайджан е подложен на постоянен натиск, заради който се налага да подобрява отбранителните си способности.
По съгласуване със САЩ, Израел играе специална роля в това отношение. През 2022 г. военните разходи на Азербайджан достигнаха близо 3 млрд. долара. Вследствие на това Азербайджан е класиран на 57-мо място сред 145-те държави в класацията на военната мощ за 2023 г. Това го прави най-силния по отношение на военните способност геополитически и играч в Южен Кавказ. Азербайджан е лидер в региона и по други причини.
Така, населението на Азербайджан е 10,1 млн. души, докато това на съседната Грузия е 3,7 млн. души, а на Армения - 2,9 млн. души.
БВП-то на Азербайджан през 2022 г. нараства до 78,7 млрд. долара, докато тези на Грузия и Армения са доста по-скромни: съответно 24,6 млрд. долара и 22,2 млрд. долара. Прогнозираните приходи в бюджета на Азербайджан за 2023 г. са 18,1 млрд. долара, тези на Грузия – са 8,4 млрд. долара, а на Армения - 6 млрд. долара.
Азербайджан е и единствената южнокавказка държава, включена в класацията на US News & World Report за най-добрите страни в света през 2022 г. Предвид тези факти е очевидно, че Азербайджан е стратегическият партньор на ЕС в Кавказ. Ето защо участието на азербайджански представители в предстоящата среща на върха на Европейската политическа общност в Кишинев е особено символично.
Още по-символично е, че евентуалното сключване на азербайджанско-арменско мирно споразумение в рамките на предстоящия форум в Кишинев е на път да донесе нови икономически и геополитически дивиденти на европейската общност.