Автоколони с турски граждани шумно отпразнуваха победата на Ердоган, преминавайки със знамена и музика из германски градове. Тази гледка породи доста въпроси. Какво сбърка Германия с интеграцията на тези хора?
Значително мнозинство от турските граждани в Германия и на тези избори гласува за Реджеп Тайип Ердоган. Близо половината от имащите право на глас турски избиратели в Германия, а те са 1,5 милиона души, са участвали във втория тур на президентските избори. От тях 67% са подкрепили Ердоган, а опозиционният кандидат Кемал Кълъчдароглу е получил по-малко от 33 процента.
Има дори градове като Есен, където Ердоган е събрал 77% от гласовете, а Кълъчдароглу едва 20%. Единствено в Берлин Ердоган има под 50%, но дори и там Кълъчдароглу е втори с 48,6%. И в Европа картината е сходна. Но в Швейцария, Полша и Финландия кандидатът на опозицията събра мнозинство, също както и в редица страни от Южна и Източна Европа – в това число и в България.
Защо близо половин милион турци в Германия гласуваха за Ердоган
И в други западноевропейски страни има голяма турска диаспора, но изборните резултати на Ердоган там не са така категорични, както в Германия. Защо е така? „Не само че шансовете на един националистически автократ сред турците в Германия се оказаха особено високи, но и изглежда, че поддръжниците на Ердоган искаха истински да натрият носа на „своите“ германци с победа над техния плурализъм, либерализъм и светска откритост“, пише в коментар "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).
"Турската имиграция показа, че интеграцията в идеалния ѝ чист вид представлява илюзия“, коментира още ФАЦ и отправя отчетлив упрек към германската държава, като твърди, че това няма да се промени, ако стимулите за адаптация към новата родина съзнателно се държат на възможно най-ниско ниво. ФАЦ критикува и това, че германската политика изобщо не е наясно докъде точно е стигнала с интеграцията на турците в Германия. „Фактът, че всяко четвърто дете завърша основното училище, без да може истински да чете и пише, вероятно има връзка с този въпрос, но той изобщо не се обсъжда с фокус над миграционната политика“, посочва германското издание.
Все пак трябва да се има предвид, че избирателите на Ердоган не представляват мнозинството от турската общност в Германия, припомня обществено-правната медия АРД в свой анализ. Според официалната статистика от общо около 2,9 млн. души с турски миграционен произход само 1,5 милиона са имали право да гласуват. Причината за това е, че много от тях имат германско, но не и турско гражданство. Същевременно националистите сред имащите право на глас са най-лесни за мобилизиране, коментира АРД.
Какво е обяснението за симпатиите към Ердоган?
Политологът Юнус Улусой от Центъра за турски изследвания и проучвания на интеграцията (ZfTI) към Университета Дуисбург-Есен обяснява пред ФАЦ, че изборните резултати в Германия се обясняват отчасти и със състава на турската миграция.
Революцията на Ататюрк през първата половина на 20 век, която е трябвало да превърне Турция в модерна и светска държава, не е достигнала напълно до провинциалните региони на Турция. В средата на миналия век голям брой турци, например миньори от Анадола и други откъснати части на Турция, имигрират в Рурската област като гастарбайтери.
В турската провинция традиционно преобладава консервативният религиозен начин на живот, който не се е променил много в епохата на Ататюрк, а и след нея, коментира Улусой. Той обяснява, че тези ценности се предават и на следващите поколения вътре в семействата. А турските медии, голяма част от които се контролират от правителството в Анкара, са почти единствените медии, които се следят от голяма част от турските семейства в Германия. И не на последно място – много турци в Германия се сблъскват с отчуждение и недоверие, с предразсъдъци спрямо ислямската религия. Всичко това засилва чувството за принадлежност на тези хора към бившата им родина и към Ердоган.