Мануел Сарацин е специален пълномощник на германското правителство за Западните Балкани. Политикът е член на партията на Зелените, от 2008 до 2021 е бил депутат в Бундестага. С него разговаря Александър Андреев:
ДВ: Г-н Сарацин, какво точно представлява една резолюция на Бундестага и какво въздействие върху германската външна политика ще окаже фактът, че парламентът на Германия официално признава македонския език?
Мануел Сарацин: Резолюцията е решение на германския парламент. Една част от него съдържа общите постановки, а втората поставя изисквания пред правителството да извърши нещо конкретно.
ДВ: В случая с признаването на македонския език: какви конкретни действия се очакват от правителството в Берлин?
Сарацин: Няма нищо ново във факта, че Федерална република Германия признава съществуването на македонския език – това е казвано и преди. Такава е била и досега линията на германското правителство. Новото е, че сега и Бундестагът още веднъж потвърждава тази позиция.
ДВ: Г-н Сарацин, а дали германското правителство и Бундестагът предварително са обсъдили въпроса и със София? Дали са говорили за предстоящата резолюция с българското правителство и с политическите партии?
Сарацин: Между партньори и приятели това просто спада към добрия тон. А ние, Германия, сме близък партньор и добър приятел на България. Което означава, че разговаряме помежду си дори тогава, когато не сме на едно мнение, че сме искрени и открити едни с други. И аз искам сърдечно да благодаря за многобройните разговори, базирани на взаимно доверие, които проведох с различни събеседници в България.
ДВ: Можете ли да посочите конкретни политици и партии, с които сте разговаряли?
Сарацин: По принцип ние разговаряме с всички (или с почти всички) в онези държави, за които аз имам мандат…
ДВ: Г-н Сарацин, в българските дискусионни форуми атмосферата днес е доста нажежена след резолюцията. Какво бихте казали Вие на онези българи, които възприемат тази резолюция като „антибългарска“?
Сарацин: Първо, аз добре разбирам, че в момента в България не се е надигнал точно голям възторг от резолюцията. За мен тази реакция е легитимна и напълно в реда на нещата, ние я възприемаме напълно сериозно. Второ, нека да припомня, че и в миналото, и сега Германия винаги много се е ангажирала с България, което ще прави и в бъдеще. Аз съм много, много доволен от успешния път, който България извървя след приемането си в ЕС. И съм твърдо убеден, че с присъствието на България ЕС е много по-пълноценен, много по-добър съюз. Гордея се с пътя, който България извървя и ще продължи да върви занапред. Колкото до резолюцията, тя има редица различни аспекти. Най-важно обаче е следното: Германия желае да направи всичко необходимо, за да бъдат успешно приети промените в Конституцията на Северна Македония, които вписват в тази Конституция българското малцинство. Това е нашата цел. Тази цел ние споделяме с партиите и политическите сили в България. И още нещо. Позицията на България, че промените в конституцията трябва да бъдат осъществени още преди старта на процедурите по клъстъра, беше потвърдена от Бундестага. Тоест, резолюцията подкрепя една важна българска позиция по този въпрос. В обобщение: резолюцията изобщо не е антибългарска, тя е просто проевропейска.
ДВ: Казвате „проевропейска“. Какво въздействие ще окаже тя при това положение върху европейската политика по отношение на Северна Македония?
Сарацин: Имайки предвид многобройните, включително и емоционални напрежения между България и Северна Македония, нашата цел беше да създадем у македонската страна увереността, че могат да предприемат тази крачка по отношение на българското малцинство, че могат да разчитат, че Германия ще ги съпровожда по пътя към ЕС. Сигурен съм, че и България ще съпровожда Северна Македония по пътя към ЕС. И в този смисъл се надявам, че можем заедно да работим по един добър позитивен дневен ред.
ДВ: Разбирам, че в момента пътувате в Северна Македония. Какви са непосредствените, следващи стъпки за Скопие?
Сарацин: Вече има проект за промени в Конституцията, който според мен е съобразен с българските желания. Сега е време той да бъде внесен в парламента и това лято да удари часът на истината. Германия желае тези промени да бъдат проведени, Германия очаква от Северна Македония да осъществи на практика намерения през последната година компромис, който беше постигнат с голяма активност от страна на българската политика в различни нейни измерения. Ние се ангажираме с това този компромис да бъде спазен. Същата цел има и резолюцията на Бундестага.
ДВ: Като казвате, че българската страна е проявила голяма активност: дали вече разговаряхте с българското външно министерство или с премиера след приемането на резолюцията снощи?
Сарацин: Вие знаете, че аз непрекъснато следя отблизо случващото се в региона и поддържам контакт с различни представители на различни български партии. Съвсем скоро ще посетя България. Смятам, че България е важна страна за дневния ред на ЕС в региона на Западните Балканите и – особено в такива трудни времена като сегашните с конфликта между Сърбия и Косово - ние просто не можем да си позволим да не използваме помощта на един толкова важен съсед като България. Това е германската външна политика: Ние искаме да работим заедно с България в региона.
Автор: Александър Андреев