Всяко лято Атлантическият океан се затопля, но тази година е достигнат истински рекорд – на 11 юни стойностите са достигнали 22,7 градуса, което е с 1,1 градуса над средното за периода от 1982 до 2011.
Необичайно топло и необичайно дълго
От Германската метеорологична служба споделят пред АРД позицията си, че сегашният рекорд е необичаен по по причини: „Първо - ръстът в температурата наистина е изключително висок, второ - вече в продължение на три месеца нивата надхвърлят всички досегашни измервания“. Физикът Андерс Леверман заявява пред АРД, че всичко това е абсолютно необичайно „дори да е част от дългогодишната глобална тенденция на затопляне“. Аномалията вече предизвика голяма загриженост в международен мащаб.
Пясък от Сахара или серни аерозоли?
Учените имат различни хипотези като обяснение за феномена. Едно от тях е свързано с пясъка от пустинята Сахара, който е толкова фин, че може да бъде разнесен от вятъра на хиляди километри. „Пясъкът във въздуха обикновено ляга като лека сянка по повърхността на водата и така намалява слънчевата енергия, която достига до нея“, казва Леверман. Очевидно обаче през тази година пясъкът в атмосферата е по-малко от друг път, което води дотам, че слънчевите лъчи достигат до океана и го затоплят.
Липсата на определени серни аерозоли също може да е изиграла роля. От 2020 година насам горивото на корабите съдържа само 0,5 вместо 3,5 процента серни аерозоли. Поради това до атмосферата достига по-малко количество от тези молекули, които също оказват предпазващ ефект върху повърхността на океана. Още едно възможно обяснение би могло да се крие в разместването на зоните на циклони и антициклони. Опростено казано, така ветровете намаляват и това се отразява на циркулацията на водата – горните слоеве вода от повърхността се смесват по-рядко с дълбоките студени води.
Основен фактор са промените в климата
Принципно феноменът не е нов. Но е свързан с глобалното затопляне на Земята и съвпада по време с климатичния феномен Ел Ниньо. Това води до комплексни промени в атмосферата и до по-високи температури. „Наблюдаваме дългогодишна тенденция на затопляне на земята. Ако към това се добавят събития като актуалните, лесно се стига до изключително високи температури“, казва пред АРД океанографът Мартин Визбек. И Леверман е на мнение, че затоплянето на Земята е явление, което води до мащабни промени в климатичната система. „Различните други ефекти са само един вид добавка“, твърди той.
Проблеми за рибите, за коралите и за хората
Но какви са последствията от рекордните температури? Отражението за екосистемите в северната част на Атлантическия океан може да е драстично, казва пред АРД Визбек. „Коралите и определени видове риби могат да се окажат в променени условия. При някои риби може да се стигне до намаляване на възпроизводството. А други могат да мигрират в по-студените полярни региони, което на свой ред ще създаде проблеми.“ Визбек посочва, че в океана – за разлика от на сушата – промяна и от един градус може да бъде огромна. „Много биологични видове са свикнали с определено жизнено пространство и температура – при тях подобни драстични промени могат да имат тежки последствия.“
Хората също могат да усетят пряко едно от последствията от затоплянето на водата – защото това означава по-малко водни пари и повече енергия в атмосферата, което води до по-силни бури. При това сезонът на ураганите едва сега започва и продължава до края на ноември. „Броят или силата на ураганите не могат да се предскажат. Но науката дава еднозначен отговор: Океаните поемат 90 процента от затоплянето на Земята. Това дава повече енергия на тропическите бури като урагани и тайфуни и те стават по-силни“, посочва физикът Леверман пред АРД.
Влиянието на Ел Ниньо
Въпреки това американската Национална океанографска и атмосферна администрация прогнозира, че сезонът на ураганите ще е средно интензивен. И причината отново е Ел Ниньо, отбелязва пред АРД океанографът Визбек: „Заради него ветровете на голяма височина са по-бързи, отколкото по повърхността. Това „разкъсва“ бурите, поради което те няма как да бъдат толкова силни, колкото биха могли“, казва той. Последствията могат да се усетят и в Европа – водата пред западното и пред южното крайбрежие на Франция вече се е затоплила особено много, казва пред АРД климатоложката Хелге Гьослинг. По-топлата температура на водата в Северния атлантически океан може да предизвика горещо лято в Централна Европа чак до август. Освен това топлият въздух поема повече вода, която западните и южните ветрове биха могли да пренесат до Европа – а това значи, че там могат да се очакват по-силни валежи.
Поради това актуалните температурни рекорди предизвикват загриженост у учените. „Ние, климатолозите, отдавна знаем, че този вид събития ще зачестяват“, казва пред АРД Леверман. Но той изтъква, че все още има възможност за действия: „Ако ни се удаде в рамките на следващите 20 години са осъществим енергийния обрат и да спрем да изгаряме въглища, нефт и газ, ще можем да стабилизираме климата и да удържим следващите температурни рекорди в определени граници“.
Автор: Александер Щайнингер АРД