Наводнения: как дъждът се превръща в разрушителна стихия

Виждали сме го на много места - за последно и в Италия. Кафявите водни маси понасят къщите, като че ли са от картон, а автомобилите – като че ли са играчки. Мазетата само за минути се превръщат в опасни за живота капани, когато природата реши със своята сила да ни покаже кой държи надмощието.

Но как водата се сдобива с такива разрушителни сили?

Препятствия по пътя на водата и ерозия

Геоморфологът Михаел Дице от Центъра „Хелмхолц“ в Потсдам отбелязва, че трябва най-напред да се има предвид, че един кубически метър вода тежи един тон. Откъдето следва, че водата може да окаже огромен натиск, ако директно се натъкне на препятствие. „От това се пораждат огромни сили, които са в състояние да пометат коли или тежки контейнери, ако те не са укрепени здраво“, посочва Дице.

„Към това се добавя феноменът на ерозията, който може да разруши привидно стабилни повърхности: почвата може да бъде отмита от бързо течащата вода.“ Силният дъжд е една от подценяваните заплахи, предупреждава Германската метеорологична служба. Той може да бъде предсказан трудно – метеоролозите могат да предвидят в кой регион ще падне, но не и точно кога и в какви количества. Поради това може да се стигне до сериозни щети и в региони, за които първоначално не се е предполагало, че ще бъдат засегнати. „Силните валежи изсипват толкова големи водни маси, че те вече не могат да попият в земята“, обяснява геоморфологът Дице.

Състоянието на почвата

При това роля играе не толкова количеството вода, колкото видът почва – дали поема водата, дали я задържа или допуска тя да проникне по-надълбоко в зависимост от това дали е пореста или не. Глинестите почви са тези, в които водата се задържа и не може да оттече. Те имат по-малко пори, поради което могат да задържат повече вода от песъчливите. Богатите на хумус почви, които са в добро състояние, принципно могат да поемат повече дъждовна вода, да съхраняват по-големи количества от нея, които впоследствие да бъдат използвани от растенията и животните. Ако обаче след продължително засушаване изведнъж завали силно, почвите не могат изведнъж да поемат големи количества вода. Изсъхналата почва забавя оттока на водата – тя не потъва надолу, а тече по повърхността.

Кога комбинацията става фатална

Ако пък след продължителен дъждовен период почвата е наситена с вода, следващите паднали валежи няма как да се поемат и започват да текат по повърхността и да си проправят път към извори и реки. „Оттичайки се към тях, водата може да развие много висока скорост“, посочва Дице. „Колкото по-висока е скоростта, толкова по-големи са опасностите“, казва още експертът. Водните потоци се сдобиват с голяма сила и могат да понесат със себе си пясък, камъни и отпадъци. Всичко това обаче все още не стига, за да повлече със себе си къщи и улици. Но и в това отношение роля играе не само водата, а и носените от нея частици. Те бият по повърхността, по пътищата и по стените на къщите и така предизвикват огромна ерозия.

„Щом повърхността веднъж е разрушена, намиращият се под нея материал може да бъде отнесен много по-лесно и именно по този начин се нанасят най-големите щети“, обяснява Дице.

Ранно предупреждение?

Но все пак никаква възможност ли няма да се отправи предупреждение за подобно екстремно събитие? По отношение на очакваните поройни дъждове метеоролозите могат да направят прогнози, но ерозионните процеси остават проблем, посочва експертът. „Те трудно могат да се предскажат, защото обикновено протичат много бързо и интензивността им не може да се прецени.“ С помощта на сателитни снимки и най-вече на сеизмометри изследователите от няколко години се опитват да проследяват приливните вълни в реално време и да пресмятат тяхната интензивност. Науката още не е напреднала достатъчно в това отношение, но има значителен потенциал за отправянето на максимално ранни предупреждения към населението за такива вълни, казва Дице.

Автор: Хана Фукс