Етническият конфликт в страните от Западните Балкани може да се разгори наново. Кризата в Босна и Херцеговина може да превърне този нестабилен район в поле за геополитически спорове, пише швейцарският НЦЦ.
Босна и Херцеговина се намира в сериозна политическа криза. Основната причина за това е, че сърби и хървати настояват за независимост. В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган прави жестове към разочарованите мюсюлмани в опит да се намеси на Балканите, пише в обширна статия престижното швейцарско издание "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Авторът - историкът и публицист Расим Марц - припомня как започна сегашната криза: след промяната през октомври 2022 г. на изборния закон, което стана с декрет на върховния представител на международната общност Кристиан Шмид. Тя облагодетелства босненските хървати и наля вода в мелницата на националистите сепаратисти. Решението на Шмид, който е бивш земеделски министър на Германия, бе остро критикувано, отбелязва изданието.
В тази връзка то припомня, че Върховният представител на ООН има правото не само да отстранява ръководители на изборни длъжности, но и да налага и анулира закони. При това без да се нуждае от одобрението на многобройните парламенти и правителства в многоетническата държава.
"Международен вицекрал на Босна"
През 1997 г. "Уолстрийт джърнъл" нарече титуляра на тази длъжност "международен вицекрал на Босна" в препратка към колониалните практики на Британската империя.
Намесата на Шмид във формирането на правителството на федерацията през април 2023 г. също бе приета като обида. От неговото решение тогава се възползваха и хърватските националисти около бившия президент Драган Чович, който бе отстранен през 2005 г. от предшественика на Шмид Пади Ашдаун. Оттогава десните правителства в Европа гледат на Чович като на защитник на християнския Запад срещу босненския Ислям.
Неотдавнашна среща между Шмид и Чович разгневи босненските мюсюлмани, които и без това се чувстват отхвърлени и изоставени от европейците. А молбата за членство в ЕС, която страната подаде през 2016 г., и до днес не е разгледана от Брюксел, припомня НЦЦ.
Турция разширява влиянието си в Босна
Опитите на Република Сръбска, под ръководството на лоялния към Москва Милорад Додик, да се отдели са най-голямата опасност пред бъдещето на Босна и Херцеговина, пише по-нататък швейцарското издание. Додик по-скоро би преговарял с турския президент Ердоган, отколкото с представителя на ООН Шмид, коментира то. През септември 2022 г. Додик и другите политически представители се срещнаха с турския президент, който им предложи своето посредничество. НЦЦ описва и значителното разширяване на присъствието на Турция в Босна и Херцеговина.
Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово са били част от Османската империя в продължение на повече от 400 години, припомня авторът на статията Расим Марц.
Историкът разказва за завладяването на Балканите от Османската империя и как Босна се превръща в ябълка на раздора между Унгарското кралство от север, Венецианската република от Западна Далмация и османците от юг. "Босненските аристократи умело използвали различни съюзи, за да настроят великите сили една срещу друга", пише Марц за този исторически епизод.
Най-често съюзи били сключвани с османците, за които сребърните мини в Сребреница имали сериозна икономическа значимост. Завладяването на Босна и Херцеговина е приключено между 1512 г. и 1537 година. Град Сараево станал ислямски център на Балканите, въпреки че смяната на религията на бошняците идва много късно. "Обсадата на Сараево по време на войната в Босна, която продължава 1425 дни между 1992 г. и 1995 г., също е целяло да унищожи ислямското османско наследство", отбелязва НЦЦ.
Турцизирането на Балканите е било ограничено до насилствения подбор на християнски момчета и ислямизирането им за еничарските части, коментира авторът на статията. Босненската аристокрация останала на власт, като официално приела Исляма, а християнските църкви продължавали да имат правото да практикуват свободно и да разполагат със собствена юрисдикция. Въпреки всичко Високата Порта е потушавала с насилие въстанията и опитите за сепаратизъм, припомня НЦЦ тази част от историята.
Босна и Херцеговина е част от Османската империя до 1878 г., след което попада под административното управление на Австрия. Османските общество и култура оцеляват и при монархията, и при световните войни. Смята се и че между 2 и 5 млн. турски граждани са с босненски произход.
Въпреки че Ердоган е считан за съюзник на бошняците миналата седмица управляващата коалиция в Турция отхвърли предложението на парламентарната опозиция за признаване на клането в Сребреница за геноцид. Републиканската народна партия предложи 11 юли да бъде обявен за Ден на възпоменанието на геноцида заради убийствата на над 7000 бошняшки мъже и момчета от босненските сърби през 1995 година, съобщи "Болкан инсайт".
Ново поле за геополитически спорове?
Анкара вече е инвестирала над 300 милиона щатски долара в инфраструктурата на Босна и Херцеговина, а турската банка Зираат е най-голямата и влиятелна финансова институция в страната. Магистралата между Белград и Сараево на стойност 4 млрд. евро, която Турция също финансира, е най-големият инфраструктурен проект на Балканите в момента, отбелязва НЦЦ.
"Кризата в Босна и Херцеговина може да докара Западните Балкани до ръба на етническия конфликт и да вкара други държави като Русия и Турция в играта. Една руско-турска намеса за решение на кризата - без участието на ЕС или на САЩ - ще превърне Балканите в ново поле за геополитически спорове", предупреждава историкът и автор на статията в НЦЦ Расим Марц.