Втори шанс за зрелостници, които не са доволни от оценката си на матурата, защото ДЗИ служи за вход за висшите учебни заведения, а оценката е много важна. Поводът за искането за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование са сигнали от родители и зрелостници, според които е неприемливо да няма вариант за повишаване на оценка. Какво да очакваме на прага на новата учебна година. Пред ФАКТИ говори д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“.
- Г-н Петров, на прага на новата учебна година сме. Какви предизвикателства има пред образованието ни?
- Нека да си пожелаем успешна и благословена учебна година. Първият учебен ден е трепет за всички учители, ученици, родители, за
малките деца в детските градини.
- Какво се случва в образованието?
Виждаме една спокойна, добре организирана и здрава учебна година, училища, ремонтирани и приветливо отворили врати за своите ученици. Но също виждаме как тази година парите за образование са по-малко в сравнение с последните и това ще постави под въпрос много образователни политики. До месеци ще бъдат изградени СТЕМ кабинети във всички български училища, но някак забравяме за останалите специализирани кабинети, актови и концертни зали, физкултурни салони, басейни и фитнес центрове. Добре би било, да си спомним за това, като отворим бюджет 2024.
- Можем ли да кажем колко нови училища ще отворят врати за първия учебен ден?
– Малко ревнувам, когато чуя как в съседни нам държави се говори за строеж на много училища, за кампании 100 училища годишно, каквато се изпълнява в Израел. В България е по-скоро изключение строеж на ново училище. В София се строят няколко нови училища, на места в страната също са планирани. Но на база 2300 училища у нас сега, новите са бели лястовици. Но за нови училища трябва да бъде изграден един глобален стратегически план на правителството, защото много училища се закриха през последните 25 години. Разбира се, това беше в унисон с лошата стратегия и липсата на превенция на глобализацията в нашата страна. Просто много населени места се обезлюдиха и ако трябваше да се запазят училища там, те нямаше да бъдат ефективни. След като се закриха училища на едни обезлюдени региони, то трябва да се строят там, където сътворихме мега училища на двусменен режим.
Нека политиците, които и да са те, да бъдат обединени от образованието и да планират нещата така, че там, където е необходимо, да се строят нови учебни сгради. Тези сгради е редно да бъдат в унисон със стандарта за материалната база и библиотечното осигуряване. Не по малко от 10 милиарда лева са необходими, като стратегически инвестиции, за да се изградят нови сгради и да се модернизират старите, за да може българските ученици да имат равен шанс и достъп до качествено образование.
- Виждаме повишение на заплатите на учителите, но все още имаме недостиг. Защо се случва това. Как да направим учителската професия още по-желана…
- Тук има два акцента. Увеличението на учителските заплати, за което толкова се говори, е по-скоро компенсиране на инфлацията на този етап. Един млад учител, който влиза в системата, започва със стартова заплата между 1300-1400 лева. Това далече не може да бъде нещо, което ще го притегли към системата и да задоволи неговите материални и духовни интереси. Следва и по-важният въпрос - как да бъде задържан младият учител в системата. Българският учител се превърна в едно „момче за всичко“, защото му се вмениха и много неадекватни задължения. Ако погледнем една трудова характеристика, ще видим как в нея има административни задължения, логистични задължения, социални задължения, които, за съжаление, го отдалечават от ученика и го прегарят неимоверно. И не на последно място идва дефицитът от авторитет на учителя и вяра към учителя. Напоследък виждаме немалко действия и кампании насочени към решения на учителя, действия на директора, действия при изпълнение на училищния правилник.
Българският учител иска да има авторитет, да е оценен. Когато човек няма вярата, че той изпълнява добре своето призвание, се демотивира и напуска. А този авторитет не го усещат една огромна част от колегите. Това е един разговор, който се води вече десетки години. Няма как да не правим правилните неща и да очакваме промяна. Правилните неща политиците трябва да ги слушат от учителите, но те най-често си взимат техните си решения и не ни слушат. И така този проблем си остава. Изключително важно е да се работи така, че да имаме млади учители, да ги задържим в системата. В момента учителите са с една много висока средна възраст.
- По кои дисциплини се намират трудно учители?
- Това също си е традиционен проблем за специалностите математика, физика, информационни технологии, природни науки. Скоро имаше статистика на министерството, която показваше, че има достатъчно завършили учители със специалности, но въпросът е, че те трябва да решат да влязат в системата на образованието и да останат там. А това не се случва много често. Затова ще имаме такъв дефицит на учители, ще имаме една много висока средна възраст на учителите, като чисто статистически можем да кажем, че учителите над 60 години са два пъти повече отколкото учителите на възраст до 34 години. Това е по статистика на НСИ. Така че проблемът си остава. Тук трябва да се намерят правилните решения, за да имаме учители по тези дисциплини. И така ще могат директорите да си осигурят квалифициран персонал. Ставаме свидетели на това как в малки училища учебните предметите се дават на хора без специалност или с набързо придобита специалност, а това не е най-доброто решение. Трябва да се работи много в тази посока, за да имаме учители със специалности във всяко едно училище.
- Ковид ни научи на онлайн обучение. В този смисъл това предизвикателство пред българските учители бе голямо, но те се справиха добре. Като цяло как върви електронизацията на образованието. Електронни учебници, електронни бележници…
- Ковид ни научи, че онлайн обучението е възможно да се използва в някои ситуации много добре дозирано, разбира се. И трябва много да се внимава как ще се интегрира в нормалния присъствен учебен процес, който е незаменим навсякъде по света. Процесът на дигитализацията би ни помогнал много в дейности, които стават електронни. Появиха се електронните учебници, които са много важни, предстои да се откриват много СТЕМ центрове във всяко едно училище. Идеята е учебниците да стават все по-малко значими. Ако погледнем към Европа, виждаме как там се върви към едно по-интегрирано обучение. Но трябва да подготвим и учителите за това, защото в момента нямаме много учители, които да могат интегрирано да преподават няколко учебни дисциплини. Но това е бъдещето. Спорът за учебниците също постепенно ще намали своята сила и очаквам да погледнем в близките години към едно образование без учебници.
- Очаква се скоро да се гласува да има поправителен на матурата, защото оценката до момента се получава веднъж. Учениците да имат и втори шанс. Как гледате на това?
- Ако трябва да се сложи една оценка на тази промяна, тя по-скоро би била по положителна. Но не смятам, че това е най-важното в системата като промяна в ЗПУО. В синдиката имаме много предложения, които са доста по-съществени, и те ще дадат възможност за по-пълноценна промяна в системата на образованието. По повод на оценката на матурата нека да припомня, че атрактивните и търсени специалности във висшите учебни заведения не признават матурата като оценка и правят свои собствени изпити. Така за останалите кандидати - студенти извън тези най-желани специалности, се борят по няколко висши училища. Т.е. не смятам, че тази промяна ще бъде фундаментална за зрелостниците, но може да даде малка принадена стойност.