Имаме една групичка от 36-37 депутати, която смята, че каквото се случва в страната, е благодарение на тях, а то не е точно така. Как изглежда „сглобката“, има ли руски църковни шпиони, какво стои за протестите. Пред ФАКТИ говори политологът Борислав Ангелов.
- Г-н Ангелов, управляващата коалиция вече прескочи 100-те дни на своето управление. Това значи ли, че вече връзката им по-силна. Най вече стана ли ясно кой, кой е…
- Не мисля, че връзката им е по-силна колкото и да се опитват да изглежда така. Няма ден да не излезе информация, че някъде нещо скърца и да е необходимо да се обясняват. Постоянно търсят нещо обединяващо, за да оправдаят необходимостта от сглобката. Правителството на Денков загуби 100 дни. Така и не разбраха, че те ще бъдат оценявани най-вече по вътрешната си политика, а не по външната. Все още не мога да намерят механизъм как да вземат решения. Засегаединствено създават разделение в обществото. Друго не постигат. Министърът на външните работи и евентуален бъдещ ротационен министър-председател съвсем изчезна от полезрението. Все едно е получил нареждане да се скрие и да остави Денков да се занимава с всичкинаболели проблеми, да се набива на очи и да обира всички негативи, а от тук това да се стоварва върху ПП-ДБ. Никой вече не казва какво става с наредените от Денков проверки по министерствата за наследството от служебните правителства на президента. Ревизия няма, а кадрите на Радев си управляват със служебните схеми.
- Виждаме как ДПС все по уверено се намесва в определянето на дневния ред в парламента. Кой е водещ в некоалицията…
- Определено таймингът в парламента се определя от ДПС. Държат председателските места на ключови комисии в парламента. Феноменално е, че благодарение на ПП-ДБ и съгласието на ГЕРБ 1/3 от комисиите са с председатели от ДПС, а опозицията е без нито едно място в ръководствата на парламентарните комисии. Нещо невиждано у нас през последните години и без аналог в европейската демократична практика. Това преяждане с власт и арогантност е скандално и ще има тежки последствия.Виждаме едно огромно желание на ДПС да предлага услугите си за решаване на всички въпроси чрез парламента - от тези на зърнарите, до църковните проблеми. Не случайно парламента се превърна в конвент като иззема инициативата по много въпроси от правителството и налага свои решения. Това се получава,защото имаме слабо правителство, което силно зависи от формациите от сглобката без ясен мандат какво може да прави и какво не може. Марионетен кабинет.Съдбата на правителството не зависи от правителството, не зависи и от ПП-ДБ, а от това какво ще решат ГЕРБ, ДПС и президентът Румен Радев. Не зависи и от войната в Украйна, колкото и да им се иска на някой да ги свързват. Защото никой днес не знае колко ще продължи тя. Със сигурност никой не иска да прави избори за парламент, за да не се развали сглобката. Нека бъдат сериозни някои колеги анализатори и да не плашат хората. Тяхната теза основно се уповава на силата на посолствата. Няма нито едно посолство, което да може да устои и да удържи на местните щуротии на политическия елит, ако не е решило да трупа антинастроения в своя посока.
- Управляващите дават заявка за промени в Конституцията, видяхме промените в Закона за движение по пътищата. Какъв е законотворческият капацитет на "сглобката"…
- Промените в Закона за пътищата даже за закъснели. Трябва да бъдат още по-строги наказанията за дрогирани и пияни шофьори. Нещо повече да не могат да заемат длъжности и позиции в публичния сектор. Това, че правителството не може да си свърши за пореден път работата по прилагането на един или друг закон, говори за неговата неадекватност, а не толкова за проблеми в законотворчеството. България има нужда от нов Закон за движение по пътищата, но политиците нямат воля и желание затова. Удобно им е да правят кръпки. Като пример за неадекватни промени не е точно този закон, а промените, породени покрай случая Дебора, и определението за „интимна връзка“. Относно промените в Конституцията… Те са едно правно недоносче на „сглобката“, отразяващо техния „законодателен капацитет“ в пълна степен. С тях, вместо да се получи одобрение сред обществото, се получи разделение и породиха множество съмнения. Не случайно се появиха мнения, че да се правят промени от парламент с рейтинг като този и при тази обществена реакция е недопустимо и немислимо. Търси се жертвата, която да бъде присламчена към този проект, за да мине по бързата писта. Все още имат надежди, че това ще еБСП. Да ги последват сляпо. Ще се опитват да я притискат, че не е европейска партия. Ще я ухажват с текстовете за служебното правителство, с обещания да се махне 24 май за сметка на 3 март и двойното гражданство. Не виждам как ще стане това. Управляващите не случайно бавят гласуването на промените, а сега като повод се сочи решението на Венецианската комисия по текстовете. След това да минат местните избори. И така мисията до декември да имаме приети промени в Конституцията тази година няма да е изпълнена. А, такива заявки чувахме.
- Забравихме ли темата за националния празник 3 март, или повдигането на въпроса вече не е тема от дневния ред на политиците?
- Не мисля, че се махна от дневния ред. Може да не е сред водещите на деня, но в обществото я има като тема, като разговори. Дори и на фона на предстоящите избори за местна власт също ще се върти. Не е приятна тази тема на формациите от „сглобката“. Да не се сърдят на никого от „сглобката“, но сред обществото се споделя мнението, че са поели ангажименти като част от изкореняването на всичко, свързано у нас с Русия, да бъде премахнато. А, това означава, че тези хора не смятат, че нашето правителство може да взема самостоятелно решения, респективно да отстоява националните интереси. Не знам как ще се обясняват от „Демократична България“, защото към тях беше прехвърлена топката от всички останали от „сглобката“, че именно защото са необходими за промените в Конституцията, се създаде възможност ДПС да се изразява като водеща формация, а така да запазва и разширява своите властови позиции и лостове за влияние. ДПС командва ДБ. Кой можеше да си го помисли преди?
- От „терористи“, до „извинявайте“ – протести на енергетици и зърнопроизводители… Какво показват?
- Какво означава да проспиш сто дни и да не си започнал да правиш реформи в секторите. Да смяташ, че може да будалкаш обществото, че с магическа пръчка ще се реши нашето благосъстояние с Шенген и еврото. На липсата на всякаква комуникация.А, ако я има, е напълно сбъркана. Как правителството е силно зависимо от това какво ще решат да направят в парламента лидерите или какво ще се договорят някъде по трасето ГЕРБ-президент?За никого май вече не е тайна, че зад протеста на зърнарите прозира ролята на президента и ГЕРБ в тандем, като всеки беше с различни цели в сюжета. Дадоха ясен знак, че решат ли ще бъде свалено правителството, а сега само му намигнаха. ДПС от своя страна виждаме как тръгна да спасява кабинета, да бъдат градивната сила, да са гаранта, че ако не се справи правителството, то те ще намерят решението в парламента. Впрочем по темата със зърнарите Полша ни дава урок как се защитават национални интереси, а ние показахме как на нас не може да се разчита при договорки за общи действия в рамките на ЕС, а и не само там.
- Виждате ли примирие между президента и управляващите, защото „диалогът“ пред медиите малко затихна?
- Кога реално сме имали истински сблъсък между президента и управляващите? В целия сюжет се вижда как не са единни от „сглобката“. Наскоро изгоря ген. Атанасов като председател на Комисията по СРС-та в парламента точно заради това. Наблюдаваме една постановка за пред публиката, а нещата седят далеч по-различно отзад. Взаимни нападки да си помпат най-крайните фенове и нищо повече от това. И от двете странииграчите са си разпределили ролите в постановката, за да се опитват да втълпяват на масите, че други няма на политическата сцена. Радев и Борисов са в постоянни договорки. И лъжат хората, че са опоненти. Не искат обществото да види, че има и трети път в рамките на този парламент. На едно програмно правителство с ясна програма за определен период от време, подкрепено от максимален брой формации в парламента. Тогава вече щяхме да сме минали и първото гласуване на конституционните промени. Такава идея се лансираше именно от БСП и Корнелия Нинова.
- Навлизаме в кампанията преди местния вот. Какви пазарлъци очаквате…
- Всичко очаквам, какви ли не договорки. Особено на втория тур. След като видяхме, че у нас няма никакво значение какво си обещавал, говорил, какви думи си писал пред избирателите. Как няма да си с Борисов и Пеевски, а накрая правиш точно това. Няма как в бъдеще време да не понесеш щети и отговорност затова си поведение. Не може да изтриеш лъжата в този случай и с най-добрите оправдания. Вярващите в нея ще се стопяват, а няма да се увеличават. Ние имаме кметове, които така са феодализирали своите райони, че не те разчитат на партиите, а партиите разчитат на тях. Без тях няма да получат подкрепа на едни следващи избори за парламент, европарламент и президент. Това са кметове, които управляват повече от два или три мандата. На много места ще имаме силно фрагментирани общински съвети, без мнозинство. Те са идеалното място за общинските кметове да изграждат формални и неформални коалиции, като разводнят всякакви представи за партии, принципи,управляващи и опозиция. От тук и за носене на политическа отговорност.
- Църковни служители шпиони. Това нещо ново ли е в отношенията с Русия?
- То ние въобще днес какви отношения имаме с Русия? Някои у нас вижда ли ние да имаме самостоятелна политика спрямо Русия? Тя не се ли представя нещо като част от тази в рамките на ЕС и НАТО. Добре и така да е, ама каква е била преди да се вземе една или друга позиция нашата знаем ли. Това, че сме определени като неприятелска държава от Москва, не означава да нямаме своя политика по отношение на нея. Може и да имаме, но аз поне не съм я видял. Ежедневно виждаме как се прокламира у нас да бъде премахнато всичко, което е свързано с Русия. Една луда надпревара кой да е пръв на амбразурата с надеждата да бъде забелязан. Само че така не правиш и добро впечатление на посолствата на Вашингтон и на Лондон у нас.До преди шест месеца малко на шега звучаха нещата, че като слушаме някои политици покрай паметника на Съветската армия ще минат на смяната на имената на улиците, на училищата, така до паметника пред Народното събрание и като нищо до опълченците, които ще бъдат представени като сепаратисти. А конкретно за този казус отново виждаме до какво водят подценяването на ролята на комуникацията. Стана ли ясно поне малко за каква точно дейност се стигна до този акт?Има ли свързани други лица у нас с този случай. Защото, като слушам някои, ще излезе, че всички, които са били в този храм пред последните години, са в графата потенциално заподозрени. Отново се използва случаят за противопоставяне на хората у нас по темата и за помпане на крайни избиратели. На излишно политизиране. Целият въпрос можеше да се реши по съвсем различен начин, а не да се влиза в руслото на играта каквато иска да е Митрофанова, а и не само тя. Да се играе по емоциите, вярата. Иначе май само у нас не разбраха, че културата, а и религиите са част от меката сила на една държава. Или се правят на приятно разсеяни.