Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън е предупредил малка група законодатели миналата седмица, че неговият отдел проследява възможността Азербайджан скоро да нахлуе в Армения, предаде Politico.
Информацията е от два източника на медията, запознати с разговора.
Това показва дълбоката загриженост в администрацията относно операциите на Азербайджан срещу отцепническия регион в западната част на страната и възможността конфликтът да се разрасне, пише изданието.
Ето и останалата част от материала:
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев преди това призова Армения да отвори „коридор“ по протежение на южната си граница, свързвайки континентален Азербайджан с ексклав /б.р. част от територията на страна, нямаща обща граница с нейната основна част/, който граничи с Турция и Иран. Алиев заплаши да реши проблема „със сила“.
В телефонен разговор на 3 октомври законодателите са притиснали Блинкън относно възможните мерки срещу Алиев в отговор на нахлуването на страната му в района на Нагорни Карабах през септември, заявяват източниците, на които е предоставена анонимност.
Блинкен заявил, че Държавният департамент търси начини да подведе Азербайджан под отговорност и не планира да поднови предоставянето на военна помощ на Баку. Той добавил, че държавата вижда възможност Азербайджан да нахлуе в Южна Армения през следващите седмици.
Все пак Блинкън изразил увереност относно продължаващите дипломатически преговори между Армения и Азербайджан пред депутатите от Демократическата партия, сред които представителите Нанси Пелоси и Анна Ешу от Калифорния и Франк Палоун от Ню Джърси.
Още двама души потвърждават, че е имало брифинг за ситуацията в Азербайджан, но не предоставиха подробности.
В изявление Държавният департамент отказа да коментира обаждането, но подчерта ангажимента на отдела към „суверенитета и териториалната цялост на Армения“ и разрешаването на конфликта чрез „директни разговори“.
Всяка година от 2002 г. насам САЩ издават "освобождаване", с което да заобиколят разпоредба от Закона за подкрепа на свободата, която забранява на САЩ да предоставят военна помощ на Азербайджан в светлината на продължаващите териториални спорове с Армения. То изтече през юни и държавата не е представила обяснение защо все още не е поискала подновяването му.
След брифинга Палоун каза публично, че се притеснява, че Азербайджан може скоро да нахлуе. „Алиев върви напред с целта си да превземе Южна Армения“, туитира Палоун в сряда, като твърди, че „режимът му е смел, след като е изправен пред малки последствия“ за нахлуването в Нагорни Карабах.
Военното нахлуване на Азербайджан в този регион миналия месец накара повече от 100 000 етнически арменци, живеещи в Нагорни Карабах, да избягат. Местните лидери капитулираха с посредничеството на Русия и се съгласиха да разпуснат своята тридесетилетна непризната държава. Оттогава азербайджанските сили са задържали повече от дузина бивши лидери.
В изявление от 20 септември Блинкън каза, че е „дълбоко загрижен от военните действия на Азербайджан“ и заяви, че „използването на сила за разрешаване на спорове е неприемливо“.
Но Нагорни Карабах не е единственият териториален спор между двете кавказки страни. Баку предложи маршрут до ексклава Нахичеван, който ще пресече южния регион Сюник на Армения, известен на азербайджански като Зангезур, и ще позволи на автомобилния трафик да заобикаля Иран.
Алиев каза, че „ще реализираме Зангезурския коридор, независимо дали Армения го иска или не“.
„В Армения това се възприема като териториални претенции и искане за извънтериториален коридор“, каза арменският премиер Никол Пашинян в сряда в отговор на нарастващите призиви от Анкара и Баку за постигане на споразумение.
На границата отдавна има напрежение: през септември 2022 г. Азербайджан предприе нападение, за да превземе стратегически възвишения в източната и южната част на Армения. Съвсем наскоро, на 1 септември тази година, трима арменски военнослужещи бяха убити, след като Азербайджан предприе „ответни мерки“ в отговор на предполагаема атака с дрон.
В интервю в сряда Хикмет Хаджиев, старши външнополитически съветник на Алиев, отрече Азербайджан да има каквито и да било претенции към арменска територия. Той каза, че рискът от конфликт е малък, тъй като „последните две седмици бяха най-спокойните седмици в историята на арменско-азербайджанските отношения – вече няма войници в окопите, които се взират един в друг“ след действията в Нагорни Карабах.
„Азербайджан възстанови това, което законно, исторически и морално беше наше“ със своята „антитерористична“ кампания в региона и няма намерение да навлиза де юре в арменските области, добави той.
Ерик Базейл-Еймил съобщи от Вашингтон. Габриел Гавин съобщи от Баку, Азербайджан.