Тръмп пред портата

Мирното предаване на президентската власт в Съединените щати е политическа норма от края на втория мандат на Джордж Вашингтон преди 228 години. Въпреки кървавата гражданска война през 60-те години на XIX век тази традиция се превръща в символ на стабилност, който утвърждава Съединените щати като най-старата демокрация в съвременния свят.

С нарастването на международното влияние на страната, особено след двете световни войни през ХХ век, американската система на управление се превръща в модел за други държави.

Статутът и ролята на САЩ в света обаче ще се променят с второто встъпване в длъжност на Доналд Тръмп. Това събитие се случва четири години след опита му да отмени резултатите от свободните и честни избори.

Тръмп даде ясно да се разбере, че целта му не е просто да промени държавите или политиките във Вашингтон.

Неговата истинска задача е да трансформира, доколкото е възможно, американската система от демокрация в система, управлявана от богати и влиятелни хора, която бившият президент Джо Байдън с право нарече „олигархия“ в прощалното си обръщение.

Контурите на авторитарната олигархия вече могат да се видят. Близкият съюз между Тръмп, който скоро отново ще стане най-могъщият човек в света, и Елон Мъск, най-богатият човек в света, е недвусмислен сигнал за тази промяна.

Мъск е дарил над 200 млн. долара за кампанията на Тръмп - инвестиция, която вече му е донесла значителни ползи.

И двамата вярват, че богатите и силните трябва да управляват и че техните прерогативи трябва да преодолеят върховенството на закона и конституционното управление. Те отхвърлят стремежа към равенство и се стремят към пълно сливане на икономическата и политическата власт, като заменят демокрацията с династии.

Подчинението на Силициевата долина на Тръмп беше очаквано. Макар че другите титани от технологичната индустрия вероятно нямат намерение да предадат контрола над Белия дом на Мъск, те явно споделят визията за олигархично бъдеще.

Например Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на Meta, беше съорганизатор на партито по случай встъпването в длъжност на Тръмп заедно с милиардери донори на Републиканската партия.

Ако Тръмп успее да осъществи тази промяна, демокрацията в света ще бъде изложена на риск.

В крайна сметка Съединените щати исторически са били бастион на демокрацията, благодарение на своето политическо, военно и икономическо влияние. Макар че никога не са били съвършен пример за демократични ценности, Съединените щати са ги насърчавали и защитавали на международната сцена по-последователно от всяка друга държава. Но може би тези дни са отминали.

Дори ако Европа избегне разцеплението си от новите олигарси - трудна задача, като се има предвид крехкостта на Европейския съюз в лицето на възраждащия се национализъм - тя едва ли ще успее да замени Съединените щати.

Какво реално могат да направят европейците, ако неоимпериалистическата администрация на Тръмп принуди Дания да предаде Гренландия? Трезвият отговор, който всички знаем, е - много малко.

Европейците никога не са очаквали нещо добро от ново президентство на Тръмп. Но малцина тук, включително и аз, прогнозираха, че Тръмп ще се обърне към империализма и ревизионистичните териториални претенции преди встъпването си в длъжност, подкрепени от заплахи за насилие срещу съюзник от НАТО. Това развитие надмина и най-песимистичните ми очаквания. Достатъчно лошо беше, че Европа ще бъде принудена сама да се противопостави на неоимпериалистическата агресия на Россия. Сега тя ще бъде притисната от неоимпериалистически сили и от двете страни.

Изявленията на Тръмп за Гренландия, Канада и Панамския канал (той предложи и военна намеса в Мексико) поне ясно показват къде стои Америка. Никой друг не може да си прави илюзии за това какво означава завръщането на Тръмп на власт.

Какво още е необходимо, за да могат европейците да осъзнаят последиците от настоящите геополитически промени?

Ерата на политиката на грубата сила току що пристигна. Оттук нататък световните дела ще се управляват от доминиращи свръхсили, а не от правила, норми или традиции.

Ако Европа продължи да се придържа към предпочитаната от нея концепция за суверенни национални държави, тя ще се обрече на статута на посредствена сила - или нещо по-лошо.

Вече изправена пред икономически и технологичен упадък, нейното застаряващо общество ще бъде напълно зависимо от външни сили, които не защитават неговите интереси.

Европа вече няма да се възприема като глобална сила, способна да определя собствената си съдба.

Тръмп и руският президент Путин принуждават старата Европа да реши тук и сега как да изглежда нейното бъдеще.

Европа разполага с технологични умения, експертен опит и финансови ресурси, за да защитава интересите си през 21-ви век. Но това не е достатъчно, за да компенсира онова, което най-много липсва на Европа: политическата воля да действа като единна сила на световната сцена.

Ако европейците искат да осигурят бъдещето си, те вече не могат само да говорят за това. Трябва да действат.

Йошка Фишер - бивш вицеканцлер и министър на външните работи на Германия (1998-2005 г.)

превoд: Nick Iliev