Проф. Вили Лилков пред ФАКТИ: Издигането на Хекимян показва тежката кадрова криза в ГЕРБ

Кандидатите на „Синя София“ продължават обиколките си из града, убеждавайки софиянци, че добро управление може да бъде само дясното управление, защото левите и либералните предложения нито са пестеливи към парите на гражданите, нито предлагат трайни решения на проблемите. Пред ФАКТИ говори професор Вили Лилков.

- Проф. Лилков, в каква фаза се намира кандидаткметската кампания и как определяте това, което се случи до момента…
- Сега сме на финалната права в последната седмица, в която не губим темпо. Програмата на „Синя София“ е запълнена докрай със събития и с медийни участия, срещи с браншови организации, с различни групи граждани. Определям нашата кампанията като много интересна, наситена с много събития. Важното е, че това, което заложихме в кампанията, усилията и срещите - както с граждани на обществени места, така и с браншови организации, се изпълни.

- Като гледате на другите кандидати, има ли нещо в техните програми, което да ви е интересно, което да одобрявате или там се залага основно на политика, защото зад тях стоят партии…
- Всяка предизборна програма е политическа програма, в която се залагат основните политики, които би трябвало партиите да изпълняват. Ако трябва да вляза в детайли в програмите на другите партии и опонентите ми, ми прави впечатление това, че наред с резонните неща, които има в тях, се дават много често и нереалистични решения. Това, което отличава нашата програма от другите, е, че ние се съобразяваме с реалността. Затова програмата на „Синя София“ нарекохме „Разумната промяна“. София се нуждае от промяна, но тя трябва да бъде разумна и да бъде в такива параметри, които от една страна позволяват общинските бюджети и финансите на Столична община, а от друга страна са реалистични.

- Очаквал ли сте някога, че при издигнат десен кандидат основното нещо, за което ще се говори около името му, ще бъде Държавна сигурност?
- Така, за кой десен кандидат говорите.

- За Васил Терзиев…
- А той десен кандидат ли е? Такава квалификация за него не може да се даде, защото той първо - не е политик, няма политически профил, второ - не е експерт по местно самоуправление, защото няма опит с местното самоуправление. Трето – кандидатурата му бе посрещната с неприемане от десните избиратели в София. В този смисъл как е десен кандидат за София? Това, че някои лидери, които претендират да ръководят десни партии, издигнаха неговата кандидатура, показва политическата им слабост. С неговата кандидатура тези политически лидери се опитаха да скрият собствената си слабост като лидери на партии да подготвят достоен човек за кметския пост на София. Същото, между другото, се отнася за ГЕРБ и Антон Хекемян.

- Колегата Хекимян от днес за утре реши да се кандидатира…
- Това не е сериозно. Да се кандидатираш за кмет на София, изобщо за кмет на която и да е община, е сериозно политическо решение. То не може да бъде въпрос на хрумване от днес за утре. Позицията кмет на София е висока политическа позиция, която изисква доста подготовка, познания, изисква да си политик и изисква доста сериозна експертиза. В този смисъл кандидатурата на Хекимян изглежда като недобре премислена и много спонтанна. Издигането на кандидатурата на Хекимян показва начина на работа на Бойко Борисов, който много често просто ей така хвърля някого в публичното пространство, за да скрие себе си и партията. В този смисъл и двете големи коалиции се скриха зад личности, които нямат ясен политически профил и нямат достатъчно експертиза. Издигането на Хекимян показва тежката кадрова криза в ГЕРБ.

- Изключвате ли като ваш основен опонент Ваня Григорова?
- Ваня Григорова не може да ми бъде опонент. Тя е един синдикалист, който има много превратни представи за общината. Тя си представя общината като синдикат, като някаква социална кухня за бедни. Според мен тя е решила, че иска да стане кмет ей така. А това личи и в предизборната ѝ кампания, в която продава евтин популизъм, създава илюзии в тълпите, че нещо може да се постигне и да се промени в техен интерес. Тя вижда, че това няма как да стане, но го говори.

- Какви са основните проблеми на Столична община. Вие имате дълги години опит, защото сте бил в Общинския съвет?
- На първо място бавната модернизация на града. София изостава от другите европейски столици, не постига своите големи устройствени цели, които са поставени от началото на 21-ви век, градът е затрупан от проблемите на презастрояването, липсата на места за паркиране, деградация на сградния фонд и един много, много сериозен проблем е изоставането на северните територии от развитието на южната част. Също така имаме квартали, в които от години нищо не се е случва, нищо не се променя. Всяка година в центъра на София опустяват хиляди жилища, обитатели им напускат, все още не са преструктурирани така наречените стари производствени зони, които трябва да придобият нов облик, за санирането на панелните комплекси се прави много малко, не се работи с „черните петна“ - имам предвид гетата, защото все още не е започнало тяхното "лекуване". А там проблемите се задълбочават, че дори обхващат и съседни територии и райони. Задълбочава се проблемът с паркирането. Столична община няма никаква жилищна политика. Общинският сграден фонд е не повече от 2% от общия жилищен фонд на столицата. Години наред не се строят нови социални жилища, да не говорим за необходимостта от строителството на общински жилища за млади семейства, за научни работници, за преподаватели във висшите училища. Ние непрекъснато говорим, че трябва да развиваме София като умен град, но умният град се прави от умни хора, а след това идват технологиите. Общината има много проблеми, но не мога да отмина и хубавите неща по линия на бизнеса, който също променя средата. Бизнесът също инвестира, но общината стои някак в пасивна позиция относно модернизацията на града.

- Наближава отоплителният сезон, а една от големите болки е „Топлофикация“. Какво е решението?
- Ако погледнем на „Топлофикация“ от гледна точка на задлъжнялостта, дружеството е в технически фалит, защото продължава да трупа загуби и не може да връща дълга си към „Булгарагаз“. Задълженията вече надминават 1,7 милиарда лева. Пътят за подобряване на това състояние е споделяне на отговорността между общината и държавата, респективно наливането на сериозни суми с помощта на държавата по отношение на мощностите за производство и когенерацията - тоест едновременното производство на топлоенергия и електроенергия. За последните 10 години много малко е направено в тази посока. Това е едно от първите неща, с които аз ще се заема като кмет.