Авторите на аферата, довела до отмяната на машинното гласуване, подцениха интелигентността на избирателите. Поне в София тя ги мобилизира допълнително, пише Георги Лозанов.
Възможността за балотаж в София между Васил Терзиев и Ваня Григорова се появи като хипотеза едва през последната седмица и от гледна точка на първоначалните очаквания си е истинска изненада. Как се стигна до тези резултати на първия тур?
Трябва да се отчете ролята на медиите, които положиха усилия да водят предизборна кампания „по същество“ и да дадат възможност на избирателите да преценят експертната подготовка на кандидатите. В множество интервюта и дебати журналистите ги разпитваха по „наболелите проблеми" на града – детските градини, мръсния въздух, жълтите павета, презастрояването, тротоарите, парковете, планината, транспорта, сигурността, инвестициите и пр. Предизборната кампания сякаш се задъхваше, за да компенсира липсата на подобни експертни обсъждания, когато не предстои вот или не е станал скандал. И за да се знае къде се предвижда небостъргач или защо се налага ремонт на ремонта.
Този „кампаниен“ разговор сега обаче може да е един вид „влизане в положението“ на софиянци или израз на уважение към тях, но едва ли е помогнал кой знае колко на избора им. Първо, защото сериозните кандидати - къде на базата на собствен опит, къде на съвети от екипа си - общо взето говорят едно и също. И няма как да е иначе, след като в експертните аргументи 2 и 2 правят 4 и толкоз. И второ, защото и местните избори са политически, нищо че сме склонни да ги приемаме едва ли не за гражданска солидарност между кмет и население. А става дума за власт и то в най-устойчивата ѝ форма и най-близко да парите. Така че решаващо е не толкова експертното, колкото политическото представяне на кандидатите. Особено в столицата. И особено когато отношенията във вътрешната политика са преплетени до степен противниците да са партньори, а в международната са напрегнати до степен да заплашват световния ред.
За рейтингите на кандидатите
Затова кандидатите влизат в кампанията с предварителен рейтинг, който идва от издигналата ги партия и горе-долу следва резултата ѝ на последните парламентарни избори. Или, ако са независими, той е следствие от вота срещу партиите, който успяват да привлекат. Оттам нататък този рейтинг започва да се променя, според пласирането на кандидатите в предизборната битка, в зависимост от политическите им позиции, личните им биографии и публичните им харизми. В нея имат значение и риторическите им умения, но те не се свеждат до опити да надговориш опонента си, като го прекъсваш и говориш „върху“ него, каквато правеше Антон Хекимян и те в последна сметка му свалиха рейтинга.
В София специално значителна преднина по условие има кандидатът на градската десница, представяна от ПП-ДБ. А тя е наречена градска именно заради подкрепата, която получава в столицата. Ваня Григорова също влезе в надпреварата с актив - като ново, ляво лице, различно и от Корнелия Нинова, разочаровала своята партия, и от президента, разочаровал поддържащите го партии на промяната. При кандидата на ГЕРБ пък е обратното: той по условие носи пасивите на предишното управление - заради битовите несгоди от проточилите се ремонти и заради подозрението, че те прикриват корупционни практики.
Като цяло кампанията в София постави поредица от политически въпроси, които далеч надхвърлят мащаба на местните избори. Ето техните отговори с "да" или "не" според резултата от първия тур.
Могат ли заявени политически противници да управляват заедно? Да.
Могат ли те да останат такива на местно ниво, след като управляват заедно на национално? Да.
Може ли ГЕРБ да се освободи от наследството на собственото си управление? Не.
Може ли десен политик да има предци, свързани с ДС? Да.
Може ли за „една нощ“ да станеш от журналист политик? Да.
Може ли лявата политика през 2023 година да се върне към пролетарския си период? Да.
Може ли руската пропаганда да направи сериозен пробив в София? Не.
Може ли службите да променят изборния резултат? Не.
Първи наказателен вот
Това са първите избори след създаването на тъй наречената сглобка между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, даващи на недоволните от нея (и от двете страни) възможност да им потърсят сметка с наказателен вот. Логичният бенефициент от това са кандидатите на БСП и „Възраждане“, като се очакваше той да е по-голям за ПП-ДБ, тъй като в тяхната политическа идеология основна точка беше именно борбата срещу управленческия модел на настоящите им (не)коалиционни партньори. За ГЕРБ сглобката е по-скоро политическа победа, която им връща легитимността във властта след протестите от 2020 година. Заедно с това обаче ПП-ДБ са с най-изявена евроатлантическа ориентация, чиято защита става основание за компромиса им спрямо ГЕРБ-СДС. И явно по-голямата част от електората им в София разбира това и е достатъчно просветена, за да може да жертва по-маловажното за държавата в този момент.
Иначе Григорова, а не „Възраждане“, обра основния наказателен вот срещу сглобката, което е доказателство, че в София, където са концентрирани просветените елити, не е податлива на руска пропаганда.
Запазването на противопоставянето между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС на местно ниво също разколебава наказателния вот, защото показва, че компромисът е ситуационен (войната в Украйна), а не принципен. ПП-ДБ продължават да искат промяна на управленческия модел и са подкрепени от повечето софиянци.
Провалът на кандидата на ГЕРБ
Заради наследството на управлението в София кандидатът на ГЕРБ трябваше да стъпи „на чисто“ и той демонстративно беше взет от другаде - без да има нещо с управлението на града досега. С риторическите умения, придобити от журналистиката, Хекимян успя даже да стовари част от отговорността за това управление върху правителството на ПП, просъществувало няколко месеца, и така да я отклони от ГЕРБ, управлявал и държавата, и столицата повече от десетилетие. Риториката обаче не стига, защото софиянци гласуват, водени повече от собствените си впечатления, отколкото от изказванията на политиците.
След провала на справянето с ДС през прехода, което беше политически дълг преди всичко на десните, и използването на темата главно за предизборно морализаторство, поставянето ѝ отново със същите доводи и думи явно вече не върви. Особено пред новите поддръжници на градската десница.
Биографичните утежнения и на Хекимян не проработиха особено. Придвижването от журналистика към политика е извършвано многократно и у нас, и по света. А и проблемът за политическата хигиена на медиите едва ли е водещ за избирателите на ГЕРБ. Те по-скоро са деморализирани от факта, че не е издигнат кандидат от собствените им редици, което е мълчалив израз на съгласие с критиките срещу тях. И именно това доведе до подценяване на вота за Хекимян.
Червена лампичка преди втория тур
Ваня Григорова успя да върне лекомислено отменения у нас политически код ляво-дясно, но в най-анахроничната му форма - бедните срещу богатите, разчитайки че София се е превърнала в убежище на вътрешните икономически емигранти от цялата страна, които имат социален статут на пролетариат. Проблемът на такава позиция, извън партизанския ѝ популизъм, е, че като поставя всички богати под общ знаменател, фактически оневинява незаконно натрупаните капитали. И пренебрегва градивната сила на законните. Но така или иначе има шанс битката на втори тур в София да е ляво срещу дясно, което е в полза на политическия разум при взимането на решение.
Когато се видя, че Терзиев върви добре, службите бяха използвани за организиране (в последния момент) на афера, подобна на Костинбродската. Получи се обаче обратното, тъй като беше подценена интелигентността на избирателите, които се мобилизираха от съшитата с бели конци атака. Сега проблемът е да не би на втория тур да не бъдат фалшифицирани резултатите от изборите - чрез обявяването на много бюлетини за недействителни - нещо, от което ни предпазва отмененият машинен вот. Червена лампичка за този риск е сериозното разминаване (над 10 процента) между данните от екзитпола и крайните резултати за Терзиев на първия тур.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.