Въпреки все по-големите усилия на Запада, Русия под ръководството на президента Владимир Путин изглежда като победител в конфликта в Украйна - засега, отбелязва The Economist.
Президентът на Русия направи много за да засили властта си. Той набавя военни доставки от чужбина и насърчава глобалният юг да се обърне срещу Америка. Най-важното е, че той активно подкопава убеждението на Запада, че Украйна може и трябва да излезе от войната като процъфтяваща европейска демокрация.
Западът може да направи много повече, за да разочарова Путин. Ако реши, може да разположи промишлени и финансови ресурси, които превъзхождат тези на Русия. Фатализмът, самодоволството и шокиращата липса на стратегическа визия обаче пречат, особено в Европа. Заради себе си, както и заради Украйна, Западът спешно трябва да се отърси от летаргията си.
Причината победата на Путин да е възможна е, че победата е свързана с издръжливост, а не с превземане на територия. Никоя армия не е в състояние да изгони другата от земята, която контролират в момента. Контраофанзивата на Украйна е в застой. Русия губи над 900 души на ден в битката за превземане на Авдеевка, град в района на Донбас. Това вече е война на изтощение и може да продължи много години.
Бойното поле обаче оформя политиката. Инерцията влияе на морала. Ако Украйна отстъпи, недоволството в Киев ще стане още по-силно. Както и гласовете на Запад, които казват, че изпращането на пари и оръжия на Украйна е загуба.
През 2024 г. Русия ще бъде в по-силна позиция да се бие, защото ще има повече дронове и артилерийски снаряди, защото нейната армия е разработила успешни тактики за електронна война срещу някои украински оръжия и защото Путин ще толерира ужасяващи жертви сред своите мъже.
Увеличаването на чуждестранната подкрепа отчасти обяснява предимството на Русия на бойното поле. Путин е получил дронове от Иран и снаряди от Северна Корея. Той работи, за да убеди голяма част от глобалния юг, че няма голям интерес в това, което се случва с Украйна. Турция и Казахстан се превърнаха в канали за стоки, които захранват руската военна машина. Западна схема за ограничаване на приходите от руски петрол чрез ограничаване на цената на неговия суров петрол до 60 долара за барел се провали, защото се появи паралелна търговска структура извън обсега на Запада. Цената на суровия петрол Urals от Русия е 64 долара, което е ръст от близо 10% от началото на 2023 г.
Путин също печели, защото е укрепил позициите си у дома. Сега той казва на руснаците, че са вкарани в борба за оцеляване срещу Запада. Обикновените руснаци може да не харесват войната, но са свикнали с нея. Елитът е стегнал хватката си върху икономиката и прави много пари. Путин може да си позволи да плаща доживотни заплати на семействата на онези, които се бият и умират.
Изправени пред всичко това, нищо чудно, че настроението в Киев е по-мрачно. Политиката се завърна, докато хората се борят за влияние. Володимир Зеленски, президентът на Украйна, и Валери Залужни, нейният най-високопоставен генерал, се скараха. Вътрешните проучвания показват, че корупционните скандали и притесненията за бъдещето на Украйна са накърнили позицията на Зеленски сред избирателите.
Западните правителства настояват, че са ангажирани с Украйна както винаги. Но проучванията по света показват, че мнозина се съмняват в това. В Америка администрацията на Байдън се бори да накара Конгреса да отпусне финансиране на стойност над 60 милиарда долара. Предизборната кампания догодина може попречи и на това. Ако Доналд Тръмп бъде избран за президент, след като е обещал мир в кратки срокове, Америка може внезапно да спре напълно да доставя оръжия.
Европа трябва да се подготвя за тази ужасна възможност - и за забавяне на американската помощ, който и да е в Белия дом. Вместо това европейските лидери се държат така, сякаш великодушният Джо Байдън винаги ще управлява.
Европейският съюз обеща на Украйна 50 милиарда евро , но парите се задържат от Унгария и, вероятно, от бюджетна бъркотия в Германия. През декември ЕС трябва да сигнализира, че е готов да започне преговори за членство на Украйна. Но мнозина смятат, че процесът ще бъде умишлено забавен, защото разширяването е трудно и заплашва интереси. Италианският министър-председател Джорджия Мелони беше записана (по време на шега), казвайки, че Европа е уморена.
До 2025 г. напрежението от воденето на война може да достигне и Путин. Руснаците могат да започнат все повече да се възмущават от принудителните мобилизации, инфлацията и отклоняването на социални разходи към армията.
Но светът не може просто седи и да се надява, че режимът му ще рухне - в това няма смисъл. Той може да остане на власт с години и ако го направи, може да заплаши с още война, защото това е неговото извинение за вътрешните репресии и страданието на собствения му народ.