"Един народ, един свят, един вожд": така можем да обобщим речта на Путин пред Всемирния руски събор. Този човек никога няма да напусне Кремъл, а Русия под негово ръководство винаги ще е във война, смята Константин Егерт.
Всичко започна с кратки цитати от книгите на философа Иван Илин. А завърши с окръглянето на идеологията на путинизма. Защото "путинизъм" не е просто словесна фигура, която използват публицистите - това е политическо явление, сходно с франкизма и титоизма например.
Путин плюс народ минус "чужди агенти"
Виртуалната поява на Владимир Путин пред участниците на Всемирния руски народен събор (ВРНС) се превърна в своеобразна презентация на путинизма като завършена и - според замисъла на кремълския началник - вечна система. Путин не се беше изказвал на ВРНС от 2018 година насам. И тазгодишната му реч очевидно не е просто мил жест към верния прислужник на Кремъл - московския патриарх.
Събитието събира на едно място висшите църковни началници (начело с патриарх Кирил), важни държавни чиновници (като губернатора на Петербург Беглов или вицепремиера Жуков), православни бизнесмени (Малофеев), идеолози (Дугин) и културни деятели (като кинорежисьора Никита Михалков). Това е нещо като аналог на Върховния съвет на СССР, декоративния съветски парламент, където най-важно беше символичното представителство на националностите и професиите, обединени в "нерушимия блок на комунистите и безпартийните".
В лицето на Събора Путин се обръща тъй да се каже към "правилните“ представители на народа. Това е типична черта на персонализираните диктатури. Подобно на Франко, Тито, Пиночет или Енвер Ходжа Путин вярва в народната любов. А верноподаниците в залата на ВРНС, добре охранени с държавни пари, успешно имитират тази любов.
Възникването на путинизма стана възможно единствено в резултат от разпадането на СССР и появата на независима Русия - една държава, където, за разлика от Съветския съюз, етническите руснаци са мнозинство. По същество това просто е нова версия на руския национализъм под етикета "Руски свят". Според възгледите на Путин и на патриарха, в този свят живеят не само руснаци, но доминират руският език и руският "етнос" - тъкмо тази дума употреби Путин, за да ограмоти дори най-несхватливите. Ето и още цитати:
Буквалният цитат гласи: "Свободните хора (...) са единственият източник на власт, на суверенна власт, която е призвана да служи на всички хора, на целия народ - а не просто да обслужва нечии частни, корпоративни, съсловни, камо ли пък чужди и чуждестранни интереси". А в превод: Путин и народът са едно цяло. И който не мисли така, в добрия случай е "чуждестранен агент", а в лошия - направо предател.
Безграничният "руски свят" на Путин
Според възгледа на Путин "руският свят" съществува независимо от политическите системи и на практика няма граници. Буквалният цитат гласи: "Това е Древната Рус, Московското царство, Руската империя, Съветският съюз, съвременна Русия, която укрепва и уголемява своя суверенитет като световна сила. Руският свят обединява всички, които се чувстват духовно свързани с нашата родина, които се смятат за носители на руския език, на руската история и култура, независимо от своята национална или религиозна принадлежност". А в превод: царската каторга, ГУЛАГ и занданите за изтезания в Донецк - това са просто незначителни детайли. Защото каквато и да е властта в Русия, тя винаги олицетворява и защитава "руския свят". А той е навсякъде, където живеят хора, които говорят руски и чувстват някаква мистична "връзка" с Русия. Заграбените земи на Украйна, според Путин, също са "руски свят", "върнати исторически територии". Казано накратко: "Един народ, един свят, един вожд".
Войната е необходимо условие за съществуването на Путиновия "свят". Буквалният цитат гласи: "Нашата битка за суверенитет и за справедливост без никакво преувеличение има национално-освободителен характер". А в превод: вътре в Русия отколе е пълно с предатели, които трябва да бъдат смазани.
И още един буквален цитат: "Днес ние се сражаваме за свободата не само на Русия, но и на целия свят. Открито заявяваме, че диктатурата на един хегемон - виждаме го с очите си - в момента се разпада". А в превод: "Руският свят", тоест Путин, се изстъпва от името на всички, които недоволстват срещу Америка и нейните съюзници: Хамас, неонацистите, комунистите, Си и Лула, хунтата в Мианмар и династията Ким в Северна Корея. От едната страна - "консервативни ценности", а от другата - постколониализъм. Всеки да си избира каквото му харесва.
Западът да се готви!
Неведнъж съм писал, че руският диктатор се отнася много сериозно към думите си, защото смята себе си за първостепенна историческа фигура. И възприема своята война срещу Запада не като някаква метафора, а като реална война.
След като в две държави от ЕС победиха противници на военната помощ за Украйна, на фона на растящия изолационизъм в САЩ и войната на Израел срещу терористите от Хамас - всичко това укрепва увереността на Путин, че е на прав път, че му трябва само още малко търпение, докато Берлин и Вашингтон му харижат Украйна, а президентът Тръмп още през първата година от втория си мандат прекрати членството на САЩ в НАТО. Тогава вече ще стане възможно да се окаже въоръжена подкрепа на изстрадалите привърженици на "руския свят" в Нарва и Даугавпилс, а после да се отмъсти на поляците и отново да се "финландизира" Финландия.
Путин се гордее със своята откровеност - и с това, че винаги своевременно предупреждава всички за всичко. Онова, което на Запада му изглежда нелогично и неправдоподобно, за Путин са реалистични планове за бъдещето. И той може да бъде принуден да се откаже от тях само ако се натъкне на съответната сила и воля за съпротива.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.